Газовата връзка между България и Румъния готова до края на годината

Източник: http://www.blitz.bg

До декември ще завърши изграждането на газовия интерконектор между България и Румъния. Това съобщи в Плевен посланикът на Румъния у нас Антон Пъкурецу. От началото на следващата година той ще влезе в експлоатация.

Финансова помощ оказва Европейската енергийна програма за възстановяване. “Ако досега говорихме само за тези духовни мостове между Румъния и България, сега вече говорим за много физически мостове. Гледаме към трети и четвърти, освен мостове имаме и други много важни проекти, гледаме в сферата на енергетиката да се създаде един общ енергиен пазар”, обяви посланик Пъкурецу пред БНР.

Според румънския дипломат показателен ефект за добрите взаимоотношения между Румъния и България е, че през последните две кризисни за Европа години сме успели да обменим стоки и продукция за 3 милиарда и половина евро.

В Плевен посланик Антон Пъкурецу поднесе венец пред храма-мавзолей “Свети Георги Победоносец” по повод днешния ден на румънските герои.

Румъния даде разрешение на „Шеврон“ да проучва за шистов газ до границата с България

Източник: http://news.expert.bg

Петролният гигант „Шеврон“ получи разрешение да търси шистов газ по румънското черноморие, въпреки рисковете от технологията „фракинг“, съобщи румънското министерство на околната среда в северната ни съседка.

„Агенцията за защита на околната среда в Констанца, Югоизточна Румъния, издаде разрешителни за сеизмични проучвания в Костинешти и Вама Веке (Иланлък)“, обяви министерството пред АФП.

Разрешителните позволяват на компанията да извършва „контролирани експлозии“ в дълбочина от 10 и 15 метра в район от 1800 кв. метра.

През януари фирмата получи сертификати и за източния румънски регион Барлад, което даде тласък на операциите й в страната.

Добивът на шистов газ разбуни духовете в много страни по света. Вследствие на това техниката „фракинг“ бе забранена в редица страни, включително Франция и България. По същество „фракингът“ представлява отваряне на шистите, в които има газ, за да може той да се извлича. Технологията се използва и при добива на конвенционален газ.

Село Вама Веке, известно още като Иланлък, се намира край границата с България и Черно море. Между него и българското село Дуранкулак се намира граничният пункт по път Е87.

„Нейчъръл газ Юръп”: България изгражда газопровод, за да получава природен газ от Румъния

Източник: http://www.focus-news.net

 

София. През февруари 2011 г. Европейският съвет взе решение, че до 2014 г. всяка страна-членка на ЕС трябва да притежава най-малко два източника на газ и електричество, за да се избегне повторение на сценария, с който някои държави се сблъскаха след руско-украинската газова криза. Спорът тогава остави България без газ за три седмици в средата на зимата. В тази връзка през втората половина на август България започна изграждането на газова връзка с Румъния, съобщава електронното издание „Нейчъръл газ Юръп”.
Общата стойност на проекта е около 24 милиона евро, като 9 милиона от тях са средства на ЕС, 11 милиона се дават от България, а останалото се предоставя от румънската компания „Трансгаз”. Общата дължина на тръбопровода между Гюргево и Русе е 25 километра, от тях 15,4 км са в България, а 2,1 км преминават по дъното на река Дунав.

Румъния планира да удължи мораториума върху добива на шистов газ до 2014 г.

Източник: http://www.investor.bg

Експлоатацията на шистовия газ е доказателство за безотговорността към природните ресурси на Румъния, коментира в интервю екоминистърът на страната.

Румъния вероятно ще удължи мораториума върху проучването и добива на шистов газ с две години, до 2014 г., съобщи в интервю за Agerpres румънският министър на околната среда и горите Рована Плумб, предаде онлайн изданието naturalgaseurope.com.

Правителството на премиера Виктор Понта още през май взе решение да спре със сондажите за шистов газ, въпреки че предишният кабинет на Михай Разван Унгуряну даде права на Chevron да проучва и експлоатира евентуалните залежи.

Румънското правителство дори предложи Европейският съюз да наложи мораториум върху сондажите на европейско равнище.

Разсекретените договори с компанията показаха, че старото румънско правителство се е съгласило да издаде лицензите на енергийния гигант срещу от 3,5 до 13% от стойността на откритите залежи на шистов газ.

В интервюто Рована Плумб разкритикува политиката, провеждана от предишните правителства на страната, която е подкрепяла сондажите за шистов газ.

„Експлоатацията на шистовия газ е доказателство за безотговорността към природните ресурси на Румъния“, коментира екоминистърът на северната ни съседка.

Рована Плумб допълни, че Букурещ няма да отстъпи от сегашната си позиция, докато не бъдат открити доказателства, че добиването на шистов газ е безопасно за околната среда и здравето на хората.

Exxon Mobile все още има интерес за добив на газ и нефт в България

Източник: http://www.dnevnik.bg

„Имам информация и знам, че преди една година Exxon Mobile („Ексън Мобил“) са били в България, за да поискат геоложка информация. Доколкото знам такава публично достъпна информация за офшорни ресурси е била предоставена на компанията и тя е била върната в САЩ за анализ“. Това каза американският посланик Джеймс Уорлик пред „Дневник“ по повод разпространената в края на миналата седмица от агенция „Блумбълг“ информация, че България преговаря с най-голямата петролна компания в света „Ексън Мобил“ за проучване на блок за добив на нефт и газ в Черно море.

Като източник на новината в агенцията бе посочен анонимен дипломатически източник, а повод за публикуването й стана изказването на румънският външен министър Кристиан Дяконеску, че Румъния има претенции за район, покриващ около 300 кв. км в българския континентален шелф в Черно море.

Интересът остава

„Доколкото ми е известно след посещението отпреди година не е имало последващи действия от страна на „Ексън Мобил“, каза още Джеймс Уорлик. По думите му обаче компанията продължава да има интерес към проучвателни дейности за добив на газ и нефт България.

„Нямам информация за това, какви договорености са постигнати с Румъния или България. Въпреки това зададох хипотетичен въпрос на „Ексън Мобил“ за това, ако се стигне до там те да разработват офшорни находища на газ и нефт тук в България, колко би струвало това и на каква стойност би била тяхната инвестиция? Отговорът, който те дадоха беше, че изграждането на нефтена платформа, както и последващите инвестиции и разходи биха били в размер на милиарди долари“, добави Уорлик.

Справка с архива, публикуван на сайта на Министерския съвет показва, че решение за откриване на производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта „Блок 1-21 Хан Аспарух“, разположена в изключителната икономическа зона на България в Черно море е взето на заседание от 31 октомври м.г. Зоната е с размер 14 220 кв. км, а координатите, с които е описана в документа показват, че попада именно в зоната, за която в момента Румъния претендира. От Министерски съвет все още не са отговорили на въпросите на „Дневник“ по темата.

„Как румънските колеги са определили границата на блока не ми е известно, коментира Христо Казанджиев, консултант в сферата на енергетиката и бивш директор на дирекция „Природни богатства и концесии“ в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Това което знам е, че от северната й страна се намира т.нар. блок „Нептун“, в който Румъния отдавна разработва не особено голямо находище на нефт и газ. За разработването на квадрата от българска страна вече е обявен конкурс, а към него интерес са проявили няколко от най-големите компании за добив на нефт и газ в света“, добави той.

По думите на Казанджиев, дискусия за това, чия е собствеността върху въпросната зона от черноморския шелф, съществува отдавна и няма никаква друга освен политическа логика, тя да бъде върната на дневен ред точно сега.

По-дълбоко

„През 1991г. В близост до северната част на българското черноморско крайбрежие в т.нар. блок „Шабла“ бяха направени проучвания, които не показаха наличие на нефт и газ, каза Христо Казанджиев. Сега се гони по-дълбоководната част в блок „Хан Аспарух“, към който в миналото нямаше интерес, поради голямата дълбочина, на която се намира и високата цена на проучванията там“, обясни той.

Обявата за конкурса, който трябва да определи, кой ще проучва евентуалните залежи от нефт и газ в Блок „Хан Аспарух“ е публикувана в Официалния вестник (ОВ) на ЕС на 31 януари т.г. След тази дата тече и срокът от 120 дни ( до 31 май т.г.), в които евентуалните участници в наддаването трябва да закупят конкурсни книжа.

Подаването на заявленията за участие в конкурса става в рамките на 140 дни от обнародването на правителственото решение в ОВ на ЕС, а предложенията по конкурсните условия могат да бъдат внесени в рамките на 155 дни след тази дата или до 5 юни.

Уроците от „Шеврон“ и шистовия газ

Запитан, дали евентуални проучвания за наличие на нефт и газ в Черно море биха могли да последват съдбата на замразените след обществен натиск проучвания за шистов газ, американският посланик в София каза: „Това, което не се случи с „Шеврон“ беше една по-пълна дискусия, в която да се разгледат всички плюсове и минуси, всички положителни и отрицателни страни, да се направи една неемоционална оценка. В крайна сметка решението е в ръцете на самата България – кога и дали изобщо да проучва и разработва ресурси като шистов газ и офшорни находища на газ и нефт“.