Турция с амбиции да увеличи приходите си от тръбопроводи, предвижда санкции за танкерите

Източник: БПГА 

Турското правителство взе под внимание идеята, предложена по-рано от Русия да обмисли законодателство, насочено към налагането на тежки санкции на петролните компании в резултат на инциденти с танкери в Босфора.

Анкара използва предложеното законодателство като част от усилията си да пренасочат трафика далеч от Босфора и да подпомогнат използването на тръбопроводи за пренос на нефт. Анкара беше поканена на дискусия по законодателството съвместно с Chevron Corp., ExxonMobil Corp., BP PLC, Total SA, and Eni SPA

По-рано този месец, руския в-к „Известия” съобщи че Москва вече е предложила да транспортира нефт посредством два тръбопровода, които в момента се изграждат и да почисти замърсяванията, които са причинени от танкерите в Черно море откъм Турция.

  „Известия” посочва, че идеята е за „почистване на Босфора и Дарданелите, които служат за граница между Европа и Азия и пренасят нефт от Русия чрез Бургас- Александруполис и турският тръбопровод  Самсун-Джейхан.

 Тръбопроводът Бургас-Александруполис ще транспортира руски нефт от пристанище Бургас до гръцкото Александруполис. Транснефт, Газпром и Роснефт държат 51% от проекта.

 Тръбопровода Самсун-Джейхан се очаква да свърже черноморското пристанище Самсун със средиземноморското Джейхан, и двете намиращи се на турска територия. В проекта имат амбиции да се включат Транснефт и Роснефт.

През март, турският енергиен министър Танер Йълдъз, оповести че неговата страна има нужда от Самсун-Джейхан, който ще се разпростира през турска територия, за да улесни трафика през задръстените в момента проливи Босфора и Дарданелите.

„Ние се интересуваме с въпроси, свързани с транспортирането на нефт от Русия към Казахстан, посредством тръбопровод”, каза Йълдъз. „Това е важно за нас, тъй като по този начин нефта се изпомпва в тръбопровода, задръстването в пролива се намалява и се улеснява трафика”

Самсун-Джейхан и Бургас-Александруполис ще бъдат от полза, ако Турция ограничи тонажа на преминаващите танкери до 60 000 тона.

 В началото на Май руският президент Дмитрий Медведев и турския министър-председател Ердоган разгледаха страните от Близкия изток като стратегически енергиен център, подписаха няколко споразумения, включително едно за ядрена енергия и едно по предложената линия Самсун-Джейхан.

Цветанов атакува Ваньо Танов с операция „Далаверата“?

Източник: http://news.ibox.bg/

От снощи се провежда операция „Далаверата“, която е свързана със служители на Агенция „Митници“.

Това съобщи вътрешният министър Цветан Цветанов в кулоарите на парламента.

Име 5 задържани лица, допълни още той. Акция „Далаверата“, по думите на силовия министър, кореспондира със справката и анализа, който е изпратен на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков за ситуацията в митниците.
Припомняме, става въпрос за доклада, изготвен от Цветанов, за дейността на митниците.

На въпроса на News.bg дали акцията е координирана с шефа на митниците Ваньо Танов, вътрешният министър отговори:
„Операциите, които се провеждат на територията на страната се координират с тези, които биха могли да помогнат за разследването.
В тази посока информирам премиера, запознат е със справката и анализа и министър Дянков“.

Припомняме, във вторник Танов бе изслушан от депутатите от Вътрешната комисия. След това пред медиите той бе категоричен: „Няма проблем между мен и вътрешния министър“.

Овергаз няма да преподпише договора за доставка на газ с Булгаргаз

Източник: http://lev.bg
„Овергаз” няма да преподпише договора за доставка на природен газ с „Булгаргаз”, който изтича в края на тази година, съобщи пред журналисти изпълнителният директор на компанията Сашо Дончев. Компанията, в която като собственик участва руският газов гигант Газпром, се отказва от взаимоотношения с българския доставчик и от догодина излиза на свободния пазар. Дончев обясни, че „Овергаз” ще плаща преносни такси на мрежовия оператор „Булгартрансгаз“ и ще захранва директно своите потребители със синьо гориво. Българската държава от дълго време настоява при преподписването на новите договори с Газпром да отпаднат посредниците. „Ние със сигурност няма да подпишем договори с „Булгаргаз” за следващия период, защото не виждаме неговата добавена стойност във веригата. За нас той е паразитна структура. 2007 година пазарът на енергия в България е либерализиран. И всеки, който разполага с енергия, може да я търгува. Това е въпрос на конкуренция, защото „Булгаргаз” с тази силна политическа подкрепа може през това време да докара отнякъде газ, от Азербайджан, от Египет, не знам откъде. И въпрос на конкуренция е сигурно. Но ние при всички случаи сме в състояние да задоволим потребностите на България, на целия пазар и на промишлеността”, каза Сашо Дончев.

 Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев отказа да коментира изявлението на изпълнителния директор на „Овергаз” Сашо Дончев. Той припомни, че таксата, която получава „Булгартрансгаз“ за транзита на синьо гориво, е около 19 лева на 1000 кубически метра.

 Пред Дарик шефът на „Булгаргаз“ Димитър Гогов отказа коментар с мотива, че официално не е запознат с това становище.

За и против по-високите цели за емисиите

Източник: Европейска комисия

Проучване сочи, че разходите за борба с глобалното затопляне са по-ниски днес, отколкото през 2008 г., когато ЕС прие своите цели за намаляване на парниковите емисии.

Преди разговорите за климата в ООН през следващата седмица ЕС публикува проучване  за изпълнимостта на едно по-значително намаляване на емисиите на парникови газове.

Съюзът вече е поел ангажимент да намали емисиите си с поне 20 % спрямо нивата от 1990 г. до 2020 г. На конференцията на ООН за климата в Копенхаген ЕС обеща да ги намали дори с 30 %, ако други големи държави замърсители направят същото. Тъй като до момента не е постигнато споразумение, министрите на околната среда поискаха от Комисията да проучи осъществимостта на подобна инициатива, ако Съюзът я предприеме сам. Резултатите бяха представени от Кони Хедегор, комисар за действията по климата.

Според проучването целта от 30 % ще струва 81 млрд. евро на година на страните от ЕС, взети заедно, или 0,54 % от общия им БВП. Това е с 33 млрд. евро годишно повече от цената на целта от 20 % днес, но само с 11 млрд. евро повече от цената й през 2008 г.

По-ниската цена се дължи на спада в търсенето на енергия по време на рецесията и покачването на цените на петрола, които понижиха цената на правото да се замърсява в Европа. ЕС изисква от тежката промишленост да плаща за правото да произвежда определени количества емисии, а със закупените права може да се търгува на няколко борси в Европа. Предвид цените на въглеродния диоксид, разходите за постигане на задължителната цел от 20 % са спаднали с 30 % от 2008 г. насам – от 70 на 48 млрд. евро годишно.

Според проучването по-високата цел ще стимулира икономиката, ще намали зависимостта на ЕС от чуждестранен петрол и газ и ще направи постигането на целта за намаляване на емисиите с 80 % до 2050 г. по-лесно за Европа.

Новата цел може да вдъхне нов живот и на преговорите за изменението на климата след разочароващата среща в Копенхаген, на която не бе постигнато обвързващо международно споразумение. Оттогава разговорите в ООН са в застой, но трябва да бъдат възобновени на 31 май.

В проучването се разглеждат и начините за още по-голямо намаление на емисиите, както и последствията от по-високата цел извън границите на Съюза. Някои от разгледаните варианти са ограничаването на продажбата на права за въглеродни емисии и използването им за подпомагане на екологосъобразни предприятия.

Гръцки бензиностанции на протест срещу вноса на горива от България

Източник: http://www.investor.bg

Бензинът у нас и в Македония е по-евтин и внасянето му в Гърция се е превърнало в масова практика в пограничните райони

Освен че напълват резервоарите на автомобилите си, те купуват и големи количества гориво в бидони, които след това пренасят в Гърция.

Гръцката федерация на собствениците на бензиностанции за пореден път протестира срещу „нелегалния“ внос на горива от съседни страни като България и Македония, съобщава гръцката агенция АНА-МПА.

Федерацията настоява министерството на финансите да предприеме незабавни мерки за прекратяване на тази практика, която според нея придобива все по-големи мащаби в пограничните райони.

Протестът е изразен в писмо до главния секретар на министерството на финансите Димитрис Георгакопулос. В документа се посочва, че след увеличаването на данъка върху потреблението на горива в Гърция хиляди шофьори вече зареждат с бензин в България или Македония, където цените са по-ниски.

Според федерацията това явление води до големи загуби за хазната и гръцките бензиностанции в Северна Гърция.