Откриха съоръжение за точене на гориво от продуктопровод

Източник: http://dariknews.bg

Служители на Участък „Полиция” – Запад работят по случай на неправомерно присъединяване към подземно трасе на продуктопровод в землището на сливенското село Николаево. При извършване на огледа полицейските служители са установили, че неизвестен извършител е вкопал в земята маркуч с монтиран в единия край спирателен кран.

След проведени процесуално-следствени действия се установява, че на дълбочина 2 метра маркучът е свързан с продуктопорвод от подземно трасе на “Лукойл – България”. Работата по изясняването и документирането на извършеното престъпление продължава. Образувано е досъдебно производство.

Advertisements

Гърция се готви за огромни приходи от петрол и газ

Източник: http://econ.bg

162036_300_225

Експлоатация на големи находища на петрол и газ ще започне в Гърция, като се очаква през следващите 30 години приходите за страната да възлизат на 150 млрд. евро. Премиерът Андонис Самарас се позова на данните от извършените до сега сондажи, информира БНР.

Първите договори за концесия ще бъдат с продължителност 35 години и се очаква да бъдат подписани от кабинета в рамките на един месец. 

Във фокуса на чуждестранните компании в момента са находищата в крайбрежията на Йонийско море. Залежите в залива на град Патра се изчисляват на 200 млн. барела петрол, а в района на град Янина проучванията показаха около 80 млн. барела.

През юни стартира търг за концесия при експлоатация на залежите от въглеводороди, открити до остров Крит. Гръцкото министерство на енергетиката представи резултатите от проучванията на международното петролно изложение в Хюстън.

Водещи енергийни компании са проявили интерес особено към залежите в Крит. Ако реално се потвърдят очакваните приходи от енергийните залежи, те ще покрият половината от дълга на страната.

Не се очертава газова криза у нас заради Украйна, казват експерти

Източник: http://money.bg

Нова газова криза у нас заради конфликтите в Украйна засега не се очертава. Все още държавата и бизнесът нямат ясни сигнали за предстоящи смущения в доставките на синьо гориво към страната ни, заради събитията там. Украйна е и сред основните търговски партньори на България. Това съобщава агенция КРОСС.

През 2009-та украинската газова криза хвана страната ни неподготвена за евентуално спиране на кранчето със синьо гориво. Пет години по-късно, според експертите, отново нямаме план Б за реакция в подобна криза, тъй като отново разчитаме на доставки от една единствена тръба.

„За съжаление през тези години България не направи нищо за диверсификацията на доставката, така че от гледна точка на аварийни доставки от други страни, България е в положението от 2009 година. Ако стане такъв срив – ще се повтори ситуацията от 2009 г.“, обясни пред Нова телевизия енергийният експерт Христо Казанджиев.

Засега обаче фирмите у нас нямат никакви сигнали за проблеми в транзита на синьо гориво. В енергийното министерство също не е постъпвала информация за възможно ограничаване или прекратяване на доставките през територията на Украйна. Заплаха засега няма и за парното. Топлофикациите получават гориво в необходимите количества и срокове.

Според последните данни на икономическото министерство Украйна е на 14-то място в общия стокообмен.

„Доста фирми оперират в България с украинско участие – над 100 са тези фирми. Износът е основно от България към Украйна – на масла и медикаменти“, обясни председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Именно фирмите, които търгуват с тези продукти, се очаква да поемат най-сериозен удар от кризата в Украйна. Засега обаче уверенията са, че ще бъдат предприети всички мерки, за да може ефектът да е минимален.

„Когато тези органи работят добре, не преграждат пътя на движение на стоките. Смятаме, че има варианти и търговията не трябва да се ограничава“, твърди председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Точно обратното – при отваряне на Украйна към ЕС, експертите очакват икономическите ни отношения да се засилят.

Депутати предлагат промени в закони заради „Южен поток“

Източник: http://www.dnevnik.bg/

Инвеститорите в морски газопроводи да имат гарантирано право за ползване на морските плажове, предвиждат промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесени от депутатите от „Коалиция за България“ Явор Куюмджиев и Таско Ерменков. 

Авторите на законопроекта поясняват, че това ще става без да се ограничава публичното ползване на плажовете.

Промяната съпътства предложение за промени в Закона за енергетиката, които да внесат нормативна яснота за осъществяването на проекта за газопровод „Южен поток“. Според вносителите проектът им уеднаквява определенията в Закона за енергетиката с определенията на Газовата директива на Брюксел и урежда режим за изграждане на газова инфраструктура за транспортиране на природен газ от държави извън Европейския съюз до България. 

В мотивите за промените се посочва, че нормативната уредба трябва да се промени така, че да не пречи на търговската рентабилност на проекти, чието изграждане е рисково, но с изключително благоприятни икономически аспекти за България. Вносителите предлагат за морския газопровод да не важат изискванията, които сегашното законодателство предвижда  – за сертифицирането на оператор, задължението за осигуряване на достъп, задълженията за разделяне по собственост и за лицензиране за пренос на природен газ, както и регулиране на цените от ДКЕВР. За сухопътния ще се прилагат сегашните регулации, които са в синхрон с европейските, се посочва в мотивите. 

По този начин ще се осигури ясна правна рамка, позволяваща икономическа рентабилност, което от своя страна ще донесе ползи за българската икономика, уверяват авторите на законопроекта. 

Русия иска от България възобновяване на проекта „Бургас – Александруполис“

Източник: http://www.dnevnik.bg/

Руско-българската междуправителствена комисия, която ще заседава на 7 и 8 април, ще обсъди въпроса за строителството на нефтопровода Бургас – Александруполис, съобщи пред ИТАР ТАСС руският министър на енергетиката Александър Новак. 
 
„Въпреки заявеното от българска страна намерение да напусне проекта, ние смятаме, че споразумението между правителствата на Русия, България и Гърция, сключено през 2007 г., е в сила“, казва руският министър. Според него е прибързано да се говори за приключването на проекта, защото договорът не дава възможност за едностранен отказ.  На 7 и 8 април ще има заседание на двустранната комисия, която аз оглавявам. На него ще бъде повдигнат този въпрос, казва руският министър. 

По думите на Новак Виенската конвенция за правото на международните договори от 1969 г. предвижда определени условия за излизане – ако договорът предвижда това или ако всички участници са съгласни. 

„Взаимно съгласие към днешна дата не е постигнато. Не може да се каже, че проектът завинаги е останал в миналото. Той е замразен, защото една от страните сега не проявява желание да участва в реализацията му“, коментира руският министър. Той изказва мнение, че от петролопровода са заинтересовани и руските доставчици, и европейските потребители, а и досега са вложени общо 20 млн. евро. 

България реши да напусне проекта, който беше част от т. нар. голям шлем в енергетиката на президента Георги  Първанов, през 2011 г. по време на управлението на ГЕРБ. Решението за прекратяването на българското участие е взето от парламента, напомня руската агенция. 

Правителството на Бойко Борисов реши да се откаже от проекта с аргумента, че е неизгоден финансово и икономически. По 300-километровата тръба от българския черноморски порт Бургас до гръцкия Александруполис трябваше да преминават по 35 млн. тона петрол годишно. Идеята беше с новото съоръжение да се намали трафикът на танкери през Босфора и Дарданелите, но в същото време нараснаха опасенията на българските черноморски общини за влошаване на  екологичната среда в курортите. Жителите на Поморие отхвърлиха проекта на референдум.  

В интервю за ИТАР ТАСС от края на януари премиерът Пламен Орешарски, запитан за темите, по които ще заседава комисията, посочи и вноса на енергоносители от Русия без да навлиза в подробности. 

Потреблението на петрол расте

Източник: http://www.capital.bg/

Прогнозите за натрупване на излишъци на петрол не се оправдават заради неочаквано силното търсене, което е довело складовите запаси до най-ниските им нива от 2008 г., заявява Международната енергийна агенция (IEA) в последния си доклад. Според данните на институцията запасите в развитите държави са намалели с 1.5 млн. барела на ден за последните три месеца на 2013 г. Това е най-силният тримесечен спад от 1999 г.

Повишени прогнози

Агенцията, която съветва повечето големи консуматори на петрол по енергийните им политики, става третата институция, излязла с прогноза за ръст на потреблението за последната седмица. Като основен фактор се посочва възстановяването на икономическия растеж в САЩ и Европа, което повишава потреблението след няколко години на спад. IEA е повишила прогнозата си за повишението на глобалното търсене на петрол през тази година с 50 хил. барела до 1.3 млн. дневно. Според тези прогнози общото потребление през 2014 г. ще достигне рекордните 92.6 млн. барела дневно. Организацията очаква търсенето на петрол от страните от ОПЕК да се покачи със 100 хил. барела до 29.6 млн. дневно.

През тази седмица Организацията на страните – износителки на петрол, и щатската Energy Information Administration също повишиха прогнозите си за потреблението на петрол през 2014 г. Доскоро повечето анализатори смятаха, че нарастващият добив в Северна Америка ще доведе до спад на цените през тази година, след като последните три години се задържа на средни нива от 110 долара за барел.

Проблеми с производството

Освен стабилното търсене за поддържането на цените спомагат и трудностите с производството на някои членки на ОПЕК като Либия. Макар през януари доставките от северноафриканската държава да са се възстановили до ниво от 500 хил. барела на ден, същевременно производството в Ирак е спаднало със 100 хил. барела до 2.99 млн. В Саудитска Арабия, която е най-големият производител в ОПЕК, също има спад от 60 хил. барела дневно, показват данните на IEA. Организацията също така отбелязва, че доставките от Либия ще продължат да са застрашени от политическата нестабилност в страната. Очакванията са през следващите месеци търсенето да бъде увеличено и заради възстановяването на запасите до по-нормални нива.

В четвъртък суровият петрол сорт брент поевтиня с 0.3% до 108.48 долара за барел, след като в началото на седмицата достигна месечен връх от 109.75 долара.