Биогоривата замърсяват повече от бензина, сочи ново изследване

Източник: http://3e-news.net

Някои биогорива като палмово масло, соя и рапица произвеждат повече емисии от въглероден диоксид отколкото конвенционалните като дизела и бензина, съобщи сайтът Euractiv, позовавайки се на изтекла информация от ЕС. Причината е в „непреките емисии“, които се получават от производството на култури за биогорива и промяната на предназначението на земята.

Говорител на Европейската комисия отказа да коментира документи, които не са публикувани. Представители на енергийната индустрия и на неправителствени организации обаче твърдят, че данните са достоверни и потвърждават резултатите от предишни изследвания. Според един анализатор ако докладът бъде публикуван това ще е краят на индустрията с биогорива.

„Мисля, че науката е доказала ясно, че биогоривата нанасят сериозни вреди на климата, тъй като водят до обезлесяване на места като Югоизточна Азия“, коментира Роби Блейк, говорител на природозащитната организация „Приятели на Земята“.

Промяната на предназначението на земята става, когато се изсичат гори, за да се освободи достатъчно земеделска земя. Неотдавна един доклад прогнозира, че тропическите гори на Малайзия ще бъдат унищожени до края на десетилетието ако производството на палмово масло продължи да се увеличава с досегашните темпове.

Палмовото масло, соята и рапицата отделят значително повече въглероден двуокис на мегаджаул от други култури като царевицата и захарната тръстика :

Палмово масло – 105 гр.
Соя – 103 гр.
Рапица – 95 гр.
Слънчоглед – 86 гр.
Царевица – 43 гр.
Захарна тръстика – 36 гр.
Захарно цвекло – 34 гр.

Advertisements

Бургаски мутри крадат гориво на дребно

Източник: http://news.ibox.bg

Трима души са задържани след кражба на гориво от бензиностанция в Бургас. Около 22.00 часа на 29 януари на бензиностанция „ШЕЛ“ в кв. „Победа“ спрял лек автомобил „Ауди А 3″, след като заредил газ и бензин за 152 лв., шофьорът отпътувал в неизвестна посока, без да заплати.

15 минути по-късно автомобилът е засечен в центъра на града. При проверка е установено, че той е управляван от криминално проявения за кражби 27-годишния А.Ф. – Мечо от Бургас.

Проверка на полицията показала, че регистрационните табели на аудито по време на зареждането от бензиностанцията са били недействителни, а малко по-рано са били откраднати от друга кола и монтирани, за да заблудят служителите в бензиностанцията.

С автомобила са се придвижвали и криминално проявените Р.Г. – Игуана (24 г.) от Средец и Д.С. – Ламята (23 г.) от село Дебелт. Изяснено е, че те са част от групата, извършвала въоръжените грабежи на магазини в централната градска част и на бензиностанции в Бургас, Сливен и Поморие през септември миналата година.

Припомняме, Р.Г. и Д.С. в съучастие с 21 годишния И.Г. – Шливата бяха задържани от полицията в Бургас, като делото им за 14-те случая на въоръжени грабежи в момента е в съдебна фаза. Предвид правната сложност на случаите обаче срокът на едногодишното им задържане в следствения арест е изтекъл, поради което мъжете отново са на свобода.

При извършеното претърсване на аудито е открит газов пистолет, за който Мечо заявил, че е закупен от бургаски магазин. В момента се проверява съпричастността на лицата към извършването на други престъпления на територията на Бургас и страната.

Тримата мъже са задържани за срок от 24 часа.

ОПЕК: 100 долара за барел е приемливата цена за петрола

Източник: http://money.bg

Въвеждането от Европейския съюз ембарго върху износа на петрол от Иран ще повиши световните цени, заяви пред Reuters генералният секретар на ОПЕК, Абдула Бадри.

Според него, приемлива стойност на суровината при днешната световна икономическа ситуация е 100 д. за барел (в момента петролът сорт Brent се търгува за над 110 долара).

„Ембаргото безусловно усилва несигурността на пазара и тласка цените нагоре“, каза Бадри на конференция в Лондон.

Той добави, че петролното ембарго не е най-добрия способ за решаване на проблемите и призова страните в конфликтната ситуация към диалог.

Иран спира износа нa петрол за „някои“ страни

Източник: http://www.publics.bg
 
 
Иранският министър на петрола заяви вчера, че скоро ще бъде прекратен износа на петрол към „някои страни“, съобщи националната иранска агенция ИРНА, цитирана от „Ройтерс“.
 
Не се споменава за кои точно държави става въпрос.
 
В петък цената за барел петрол от сорта „Брент“ достигна 111,5 долара поради опасения, че още от тази седмица Иран ще спре износа на петрол за Европейския съюз. Изявлението на министър Ростам Касеми идва в отговор на европейското вето върху вноса на ирански петрол, което влиза в сила от юли т.г. поради опасения, че ислямската държава разработва ядрено оръжие. 

16 авторитетни учени: Спрете паниката с глобалното затопляне

Източник: http://www.dnevnik.bg

В края на минала седмица писмо от 16 учени от цял свят, сред които безспорни авторитети, разбуни духовете сред читателите на „Уол Стрийт Джърнъл“. Авторите на писмото изразяват съмнение в доказателствата за глобалното затопляне и призовават да не се всява ненужна паника около промените в климата. Те настояват за преоценка на климатичните политики на базата на икономическата им ефективност. Текстът съдържа препоръки към бъдещите кандидати за публични постове как да действат в областта на климатичните промени. Имената на авторите са изрбоени под текста. Публикуваме превод на цялото писмо без съкращения.

Всеки кандидат за обществена длъжност в която и да е съвременна демокрация вероятно ще трябва да се замисли по въпроса какво да прави с „глобалното затопляне“ и дали изобщо трябва да се прави нещо с него. Кандидатите трябва да са наясно – често повтаряното твърдение, че почти всички учени настояват да се направи нещо драматично за спиране на глобалното затопляне, не е вярно. Всъщност нараства борят на изтъкнатите учени и инженери, които не смятат, че са нужни драстични действия против глобалното затопляне.

През септември миналата година нобеловият лауреат по физика Ивар Йевер, който подкрепи президента Обама на последните избори, публично напусна Американското физическо дружество (APS). Писмото, което публикува по този повод, започваше така: „Не подновявам членството си, защото не мога да приема изявлението на APS, което гласи:

„Доказателствата са неоспорими, глобалното затопляне се случва. Ако не бъдат предприети мерки за овладяването му, вероятно ще последват значителни нарушения във функционирането на физичните, екологичните и социалните системи, сигурността и здравето на хората на Земята.“

Значи в APS е ОК да се дискутира дали масата на протона се променя с времето и как се държи една мултивселена, но доказателствата за глобалното затопляне не подлежат на оспорване, така ли?“

Въпреки кампанията през последните десетилетия за налагане на схващането, че увеличаващите се количества от „замърсителя“ CO2 в атмосферата ще разрушат цивилизацията, голям брой учени, сред които и особено изтъкнати, споделят мнението на д-р Йевер. А броят на „еретиците“ в науката расте с всяка изминала година. Причината за това е сбор от някои упорити научни факти.

Може би най-неудобният факт е липсата на глобално затопляне през последните 10 години. Това е известно на привържениците на глобалното затопляне, както се вижда от един от мейлите в така наречения „Климатгейт“ от 2009 г. Съобщението е изпратено от климатолога Кенет Тренбърт и гласи: „Факт е, че не можем да обясним отсъствието на глобално затопляне в момента и това е нелепо.“ Но затоплянето отсъства само ако вярваме на компютърните модели, при които така нареченият „фийдбек“, свързан с водните пари и облаци, значително увеличава слабия ефект на CO2.

Липсата на затопляне вече повече от десетилетие, както и по-слабото от предвиденото затопляне през последните 22 години, откакто Междуправителственият панел по измененията в климата започна да дава прогнози, предполага, че компютърните модели силно са преувеличили ефекта от допълнителните количества СО2 в атмосферата. Изправени пред този смущаващ факт, климатичните алармисти превключиха от затопляне към екстремни климатични явления, за да могат да приписват всяко необичайно събитие на СО2.

В действителност СО2 не е замърсител. Той е газ без цвят и мирис, който всеки от нас издишва във високи концентрации, и е ключов компонент в жизнения цикъл на биосферата. Растенията се чувстват толкова по-добре сред повече СО2, че собствениците на оранжерии често увеличават концентрациите му 3 или 4 пъти, за да стимулират растежа.Това не е изненадващо, тъй като растенията и животните са еволюирали в епоха с около 10 пъти по-високи концентрации на СО2 от днешните. По-добрите сортове, изкуствените торове и управлението на земеделието имат заслуги за голямото повишаване на добивите през последните 100 години, но част от това повишаване почти сигурно се дължи на допълнителните количества СО2 в атмосферата.

Въпреки, че броят на учените, които публично изразяват несъгласие, расте, много млади учени казват, че макар също да имат сериозни съмнения относно глобалното затопляне, се страхуват да ги заявят открито от страх, че няма да получат повишение или нещо още по-лошо. През 2003 г. д-р Крис де Фрейтас, редактор на журнала Climate Research, дръзна да публикува рецензирана статия с политически некоректното заключение, че затоплянето в последно време не е необичайно в контекста на климатичните промени през последните няколко хиляди години. Структурите на привържениците на глобалното затопляне веднага започнаха активна кампания за отстраняването на д-р Де Фрейтас от неговата университетска позиция. За щастие той успя да запази работата си в университета.

Това не е начинът, по който би трябвало да функционира науката, но сме го виждали и преди – например по време на плашещия период, през който Трофим Лисенко се опита да си присвои биологията. Съветските биолози, които разкриваха, че вярват в гените – „буржоазна измислица“ според Лисенко – бяха уволнявани. Много от тях бяха изпращани в лагери, а някои получиха смъртни присъди.

Защо около глобалното затопляне има толкова страсти и защо то е толкова голям въпрос за Американското физическо дружество, от което д-р Йевер бе принуден да се оттегли, след като много от членовете отказаха да премахнат думата „неоспорими“ от един научен текст? Причините са няколко, но добра отправна точка в търсенето им е старият въпрос „cui bono?“ Или по-съвременната му версия  „Следвай парите.“

Мнозина печелят значително от климатичния алармизъм, който осигурява правителствени средства за академичната им работа и става причина за разрастването на държавната администрация. Той осигурява също и предтекст на правителствата за вдигане на данъците, за раздаване на субсидии на бизнеси, които разбират как да си служат с политическата система, и служи като примамка за големи дарения към благотворителни фондации, обещаващи да спасят планетата. Лисенко и неговият екип живеели много добре и яростно защитавали своята догма, заедно с привилегиите, които им носела.

От името на много учени и инженери, които внимателно и независимо са изследвали научната информация за климата, имаме следното послание към всички кандидати за обществени постове: Няма убедителен научен аргумен в полза на предприемането на драстични стъпки за „декарбонизиране“ на световната икономика. Дори ако приемем раздутите климатични прогнози на Междуправителствения панел по измененията в климата, агресивните политики за контрол върху парниковите газове не са икономически оправдани.

Скорошно проучване на широка гама възможни политики от икономиста от „Йейл“ Уилям Нордхаус показва, че едно от най-високите нива на икономическа ефективност се постига чрез политика, позволяваща още 50 години икономически растеж, невъзпрепятстван от контрол върху парниковите газове. Това би било особено полезно за по-слабо развитите части на света, които искат да споделят някои от предимствата на благосъстоянието, здравето и продължителността на живот в развитите страни. Много други политики биха имали отрицателна икономическа възвращаемост.  В същото време има вероятност завишеното количество CO2 и скромното затопляне, до което то ще доведе, да се окаже полезно за планетата.

Ако политиците изпитват нужда „да направят нещо“ по отношение на климата, предлагаме им да подкрепят отличните учени, които увеличават разбирането за него чрез добри инструменти, монтирани на сателити, в океаните и на сушата, и да подпомогнат техните анализи на събраната информация. Колкото по-добре разбираме климата, толкова по-добре ще можем да се справим с неговата вечно променяща се природа, която усложнява живота на хората през цялата история на човечеството. Голяма част от огромните частни и държавни инвестиции в климата имат сериозна нужда от критична преоценка.

Всеки кандидат за публичен пост трябва да подкрепя рационални мерки за опазване и подобряване на околната среда, но няма никакъв смисъл да се подкрепят скъпи програми, които отклоняват ресурси от реалните нужди и са базирани на тревожни, но несъстоятелни твърдения за „неоспорими“ доказателства.

Клод Алегр, бивш директор на Института за изследване на Земята към Университета в Париж
Дж. Скот Армстронг, съосновател на метеорологичните издания Journal of Forecasting и International Journal of Forecasting
Ян Бреслоу, ръководител на Лабораторията по биохимична генетика и метаболизъм в Университета Рокфелер,
Роджър Коен, член на Американското физическо дружество
Едуард Дейвид, член на Националната академия по инженерство и Националната академия на науките на САЩ
Уилям Харпър, професор по физика, Принстън
Майкъл Кели, професов по технологии в Университета в Кембридж
Уилям Кининмънт, бивш ръководител изследвания на климата в Австралийското метеорологично бюро
Ричард Линдзен, професор по атмосферни науки в Масачузетския технологичен институт
Джеймс Макграт, професор по химия от Техническия университет на щата Вирджиния
Родни Никълс, бивш президент и изпълнителен директор на Нюйоркската академия на науките
Върт Рутан, космически инженер, проектирал Voyager и SpaceShipOne
Харисън Х. Шмит, астронавт от Аполо 17 и бивш сенатор
Нир Шавив, професор по астрофизика в Еврейския университет в Йерусалим
Хенк Тенекес, бивш директор на Холандската кралска метеорологична служба
Антонио Зикики, президент на Световната федерация на учените в Женева

Цената на петрола тръгна нагоре

Източник: http://econ.bg

Цената на петрола тръгна нагоре заради положителните новини за ръст на японската промишленост – 4% през декември 2011 година, предаде Bloomberg. В азиатската сесия суровината се търгуваше за 99,34 долара за барел.

В електронната неприсъствена сесия на борсата в Ню Йорк лекият суров петрол поскъпна със 79 цента до 99,57 долара за барел.  Вчера вечерта (30 януари) контрактите за март затвориха при 98,78 долара за барел – поевтиняване от 78 цента.

В Лондон сортът „Брент“ поскъпна с 64 цента до 111,39 долара за барел. Разликата в цената с лекия суров петрол е 12,08 долара, докато вчера беше 11,97 долара.

Прогнозите сочат, че през миналата седмица (23 януари – 27 януари) резервите от горива на САЩ са се увеличили с около 2,5 млн. барела до 337,3 млн. барела общо.

Засега напрежението около Иран и европейското ембарго върху вноса на ирански петрол не се отразява сериозно на движението на пазара. Със сигурност за лекото туширане на вълнението допринасят и уверенията на Саудитска Арабия, че ще покрие евентуален недостиг на суров петрол на пазара.

Иран се бави със закона за износа на петрол

Източник: http://news.ibox.bg

Иранският парламент отложи гласуването на законопроекта за прекратяване на износа на петрол за Европа вотговор на петролното ембарго, което Европейският съюз наложи. Това съобщи nowlebanon.com, позовавайки се на парламентарната енергийна комисия.

По думите на говорителя на комисията Емад Хюсейни разговорите около законопроекта ще бъдат завършени преди следващия петък. Той обясни, че към момента предложението е обсъдено на етап юристи, но все още не е минало през енергийната комисия.

Припомняме, преди дни Техеран се закани да приеми законопроекта в кратки срокове, още  преди да встъпи в сила приетото от ЕС петролно ембарго.

От Международния валутен фонд предупредиха, че цените на петрола могат да скочат с 20-30 % до 140 долара за барел – заради наложените санкции срещу Иран от държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), освен ако не се намерят алтернативни доставки от развиващите се страни.