КЗК одобри предложените мерки за бързо възстановяване на конкуренцията на пазара за търговия на бензин и дизелово гориво

Източник: Комисия за защита на конкуренцията (http://www.cpc.bg/), БПГА

КЗК постанови решение, одобряващо предложените от „Лукойл България” ЕООД, „Ромпетрол България ”АД, „Нафтекс Петрол” ЕООД, и „ОМВ България” ООД задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК, във връзка с предявените им твърдения за извършено нарушение. Поетите ангажименти целят възможно най-бързо и ефективно разрешаване на конкурентните проблеми и са адекватен и незабавен способ за предотвратяване на възможността за увреждане на конкуренцията на пазарите за търговия на едро на бензин А95 и дизелово гориво, произтичащи от установените практики за публично обявяване на цените на едро на горивата и използването на публично обявените цени на едро на „Лукойл България“ ЕООД при последващо ценообразуване от основните участници на пазара. КЗК определи срок от 30 дни, след уведомяване на страните, за изпълнение на поетите задължения. Комисията прекрати производството доколкото вече не съществуват основания за неговото продължаване. Приетото решението ще способства за премахване на изкуствената прозрачност на пазара, наложена от посочените практики и улесняваща координиране между участниците на пазарите като ще гарантира възстановяване на ефективните пазарни процеси и засилване на ценовата конкуренция. Комисията също така постанови решение, с което установи, че „Лукойл България” ЕООД не е злоупотребило с господстващото си положение на пазарите за търговия на едро на бензин А95 и дизелово гориво. КЗК проучи търговските отношения на дружеството с клиенти на едро, като обърна особено внимание на политиката на дружеството по предоставяне на отстъпки, с цел да се установи дали представляват отстъпки за лоялност, които обвързват клиентите да закупуват изключително от господстващото предприятие като по този начин се постига затваряне на пазара. Извършеният анализ показа, че по време на разглеждания петгодишен период, предоставяните от „Лукойл България“ ЕООД отстъпки не са довели до подобен ефект, за което е показателен и сравнително високия и увеличаващ се дял на вноса на горива. Комисията за защита на конкуренцията установи, че „Лукойл Нефтохим Бургас” АД и „Лукойл Ейвиейшън България” ЕООД не са извършили нарушение по чл. 21 от ЗЗК, както и че срещу тях няма основание за предприемане на действия по чл. 102 от ДФЕС. Образуваното производство сочи, че дружествата притежават характеристиките на предприятия с господстващо положение на съответните пазари, но не са извършили злоупотреба с това положение, изразяваща се в необоснован отказ за доставка на авиационно гориво за летищата и авиопревозвачите на територията на Р.България. Данните по преписката показват, че временните затруднения в доставката (от м. юли 2011 г.) са резултат от обстоятелства, които са възникнали независимо от волята на господстващите дружества и цялостното им поведение не е насочено към съзнателно поддържане на настъпилите ограничения, а към тяхното преодоляване.

Петролът поевтинява заради увеличените запаси в САЩ

Източник: http://money.bg

Световните цени на петрола продължават да се понижават днес на фона на публикуваните вчера от Министерството на енергетиката на САЩ данни за запасите от суровината, съобщава агенция Bloomberg.

Стойността на августовските фючърси на американския лек петрол марка WTI (Light Sweet Crude Oil) на сутрешната електронна търговия в Ню Йорк се намали с 0,43 д. – до 88,54 долара за барел.

Цената на септемврийските контракти за северноморския петрол сорт Brent се понижи с 0,48 д. – до 103,90 долара за барел.
Търговските запаси от петрол на САЩ (без стратегическите) в складовете на едро са нараснали през миналата седмица с 2,7 млн. барела – до 380,1 милиона барела. Като резервите от бензин са се увеличили с 4,14 млн. барела и са достигнали 210 млн. барела.

„Цените ще останат в диапазона 80-90 долара за барел, докато не нарасне доверието в световната икономика“, прогнозира главния пазарен стратег на CMC Markets в Сидни Майкъл Маккарт, цитиран от Bloomberg.

Не зарадваха инвеститорите и данните от американския пазар на недвижими имоти. Според съобщението на министерството на търговията на САЩ, продажбите на нови домове през юни са се съкратили с 8,4 на сто на месечна база. Броят на продажбите е бил 350 хиляди жилища, при очакван обем от анализаторите до 371 хиляди.

Кабинетът одобри разрешението за търсене и проучване на нефт и газ от фирма „Тотал Е&П България“

Източник: http://www.government.bg

Министерският съвет одобри издаването на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух”, разположена в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Република България в Черно море.

 Разрешението се издава на „Тотал Е&П България“ Б.В., определена за титуляр на разрешението чрез конкурс.

 Титулярят поема задължението да изпълни работна програма, отговаряща на конкурсното му предложение и изискванията на конкурсните книжа. Задължителната работна програма има за цел откриване на ново или нови конвенционални находища от нефт и/или природен газ.

 Всичките търсещо-проучвателни работи в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух” са за сметка и риск на „Тотал Е&П България“ Б.В.

 В случай че в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух” бъде открито икономически изгодно за разработване и добив находище, титулярят на разрешението може да поиска да получи по право концесия за добив на нефт и/или природен газ по реда и при условията на Закона за подземните богатства.

 

Акции отбелязват Европейския ден за пътна безопасност

Източник: http://www.dnevnik.bg

В Европейския ден за пътна безопасност в София се провежда акция под надслов „Шофирай отговорно и толерантно“. Тя е съвместна инициатива на сдружение „Отворена младеж“ и отдел „Пътна полиция“ при Главната дирекция „Национална полиция“, предаде БНР.

По метода на широкообхватния контрол има специализирана полицейска операция. Представители на сдружението ще раздават информационни материали на водачите, разказа  Василена Старирадева от „Отворена младеж“.

„Ще раздаваме топки за успокояване на нервите, тестове за алкохол, както и брошури. Целта е да се намали агресията, да призовем хората да се замислят преди да се качат зад волана“, обясни Старирадева, като допълни, че кампанията се провежда в рамките на международния проект „Авеню“, подкрепяни от Главна дирекция „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия.

До края на месеца подобни акции ще има в областите Пловдив, Сливен, Бургас и Хасково.

С решение на Еврокомисията днешният ден е обявен за Четвърти европейски ден за пътна безопасност. Тази година той е посветен на младите хора като участници в пътното движение и цели да повиши отговорността им към безопасността.

По официални данни катастрофите са една от главните причини за високата смъртност сред българите на възраст между 15 и 24 години. В България през 2011 г. при злополуки на пътя са загинали 120 младежи, а над хиляда са били ранени. Всеки месец в страните от Европейския съюз 500 млади хора стават жертви на пътнотранспортни произшествия.

Целта на Европейския ден за пътна безопасност е да повиши чувствителността на младите шофьори както и на пешеходците, да заостри вниманието на обществото и да възпита нетърпимост към нарушителите на правилата за движение.

Новият петролен ред

Източник: http://3e-news.net/

 

В края на юни на срещата на Европейския съюз бяха постигнати договорености за механизмите за поддържането на дълговия пазар в ЕС и банковия сектор. Лидерите на ЕС се договориха за 130-милиардна програма за стимулиране на европейската икономика. Резултатите от срещата тласнаха нефтените котировки към върха и само за три дни петролът от сорта Brent поскъпна със 17% – от 87 до 100 долара. Следващият ръст на котировките на 2 юли се поддържаше от заплахата на Иран да затвори Ормузкия пролив. В края на първата седмица на юли обаче цената на нефтените пазари спадна до 97 долара. Затова изиграха роля както фундаменталните причини (данните за пазара на заетостта, публикувани от министерството на труда на САЩ, и разбирането на пазара за това, че механизмът на ЕС за спасяването на Европа още не  е заработил), така и неизбежната след резкия ръст корекция, пише Максим Раев в REGNUM.

 

Резките колебания на цените на петрола, които се наблюдават през последните три месеца ни карат да се замисляме за процесите, които имат способността да влияят при ценообразуването на петрола и за нейната предполагаема, комфортна за повечето участници на пазара цена.

 

Нефтът стана един от важните икономически и политически инструменти в края на 60-те години на миналия век, когато арабските страни заради поддържането от запада на Израел в шестдневната война обявиха първото нефтено ембарго на Съединените щати и Великобритания, а цените нараснаха с 20%. През 1973 г. отново, заради поддържането от запада на Израел във войната, арабските страни се договориха за ежемесечно понижение на добива на петрол с 5%, а в резултат цените на нефта се повишиха почти три пъти от 2,90 до 11,65 долара за барел, което предизвика през 70-те години първата енергийна криза на запад.

 

Ислямската революция в Иран през 1979 г. стана причина за втората енергийна криза. Заради последващите събития след идването на власт в Иран на Аятолах Хомейни, производството на петрол от 1978 до 1981 г. намаля в страните от ОПЕК с една четвърт, а цените скочиха почти 2,5 пъти до 34 долара за барел.  В САЩ започна втората вълна на икономическата криза.

 

През 1982 г. страните от ОПЕК въвеждат квоти за добив на петрол. СССР в условията на съкращаване на производството на петрол в Близкия изток, стават лидери на световния петролен пазар и за сметка на рязкото увеличаване на цените получават свръхпечалба. Съединенте щати в условията на високите цени на петрола стартират програма за развитие на нови находища на петрол с енергийно ефективни технологии. Държавният департамент започва активна дипломатическа дейност с цел поставяне под контрол на страните от ОПЕК. Най-голям пробив американците постигат със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар.

 

Една година след избора на 40-тия президент на САЩ Роналд Рейгън, разклатеното положение, надпреварата във въоръжаването, програмата за разоръжаване.и високите цени на петрола, увеличават както вътрешно държавния дефицит, така и бюджетния дефицит. За да се справи с финансите и да оживи потребителското търсене, Рейгън се нуждае от евтин петрол. Саудитска Арабия увеличава добива на петрол два пъти, нарушавайки котите на ОПЕК, което води до спад на цената до 14 долара за барел.

В резултата на падането на петролните цени СССР регистрират сериозни финансови проблеми, които водят до икономическа криза, станала и една от причините за разпада.

 

След 1986 г. започва ерета на ниските цени. Парадоксално е, но именно на 90-те години се дължи резкият ръст на търсенето на петрол, въпреки че през това време стойността на петрола се колебае в границите на 11-23 долара за барел и дори войната в залива през 1990 г. не дава нещо повече от краткосрочен ръст на нефтените котировки. Такъв парадокс е възможен заради това, че през последното десетилетие на миналия век започват сериозни промени в световната икономика. Докато в Европа и в Северна Америка, заради развитие на енергоспестяващите технологии и увеличението на алтернативните източници на енергия  започва намаляване на потреблението на нефтопродукти, в Китай, в Индия, в Бразилия и като цяло в развиващите се страни започва икономически ръст, водещ до увеличаване на потреблението на петрол. Обаче развиващите се страни през това време не биха могли да платят високи цени за петрола, това не би им позволило да постигнат необходимите темпове на икономически ръст за удовлетворяване на потребителското търсене на западните страни. Затова търсенето на петрол можеше да се удовлетвори само в условията на ниски цени.

 

През 1983 г. на Ню-Йоркската борса се появиха първите фючърсни договори, книжата, гарантиращи продъжбите на товари по фиксирана цена в бъдеще време, примерно след година. Тяхното общо количество в еквивалент на товари по данни на списание „Форбс“ е съставлявало примерно 1 млрд. барела. През 1990 г. количеството петрол, продавано по фючърсни договори е съставлявало 76 млрд. барела, през 2000 г. – 136 млрд. барела, 2011 – 365 млрд. барела, което превишава 12 пъти реалните продажби за 2010 г. „От 2000-та година цената на долара се превръща в преимуществена финансова величина, така както вълутния курс, цената на златото и котировките на ценни книжа. Производството, търсенето и запасите от петрол, политическите шокове, действията на ОПЕК стават фактори на вторият ред. Цените на нефта се формират на борсите на деривати в тясна връзка с курса на щатския долар, като световна резервна валута, на която се падат над 30% от финансовите активи в света“, пише на страниците на руското издание на списание Форбс Яков Миркив, председател на Съвета на директорите на ИК Еврофинанси.

 

През 2011 г. светът изглежда се връща 40 години назад, Арабската пролет отново повдига въпроса за петрола.

 

Ислямската република Иран в отговор на мерките на Европейския съюз за бойкот на иранския петрол заплаши (още) на 2 юни да затвори Ормузкия пролив, през който се пренася най-голямото количество от добиваният петрол в света, от порядъка на 17 млн. барела дневно. За сравнение – през Суецкия канал се пренасят 4,3 млн. барела дневно, а през Панамския – само 3,2 млн. барела. Анализаторите се разминават в мненията си доколко санкциите против Иран удрят по икономиката й и правят Техеран по-сговорчив по отношение на ядрената му програма. Бюджетът на Иран е формиран от 40% от доходите от петрол. Заради дългите години на противостояние със запада обаче ислямската република има имунитет към какъвто и да е вид санкции. Бюджетът на Иран е изготвен по такъв начин, че да отчита намаляването на продажбите на петрол. Иран основа стабилизационен фонд от 17 млрд. долара. Техеран не смята да се предава без бой, но днешната ситуация коренно се различава от ситуацията преди 30 години.

 

В края на март, когато цената на петрола, сорт Brent беше 123-125 долара за барел, по иранския проблем изведнъж настъпи „охлаждане“, а през това време стойността на галон бензин на бензиностанциите в САЩ стигна до около 4 долара. Тази цена се смята за критична. При стойност на бензина над 4 долара започва намаляване на потреблението, което е основният двигател на съвременната американска икономика.

 

След заплахата за ръст на цените на бензина, САЩ започнаха масова информационна атака. Целта на словесна интервенция беше да се повлияе за намаляване на цените на петрола. Независимо, че още в края на миналата година американците казваха, че цената от 100 долара за Brent е комфортна за икономиката на САЩ, в началото на пролетта почна да се говори за това, че цените на петрола могат да паднат до 80 долара, заради световната икономическа криза. Тези разговори бяха поддържани от верния съюзник на САЩ в Близкия Изток Саудитска Арабия, заявяваща, че е готова, независимо от решението на ОПЕК да увеличи добива на петрол и да намали петролните котировки до 70 долараза барел с цел икономически да задуши шиитските режими в Сирия и Иран.

 

Високите цени на нефта обаче, формирани през нулевите години доведоха до възможността за инвестиции в нискорентабилни находища на петрол в Съединените щати, което позволи съществено да се увеличи добива на нефт в Северната част на Америка.В доклада на енергийната агенция на САЩ се казва, че към 2035 г. САЩ ще добиват 19 млн.барела петрол дневно и по този показател може да надминат Саудитска Арабия. Трябва обаче да се отчита, че този прираст ще бъде възможен само при по-нататъшна разработка на още по-нискорентабилните находища. Но дори и сега рентабилността на 45% от американските кладенци е възможна при цена от 90 долара за барел. Както вече показа неотдавнашният спад на американският лидер по добив на шистов газ Chesapeske Energy, великата шистова революция в САЩ има смисъл при цена на петрола от над 100 долара за барел. Оказва се, че Съединените щати са попаднали в нефтен капан, където ценовата граница на стойността на нефта се намира на ниво от минимум 80 долара за барел и максимум 120 долара за барел на сорта Brent. И ако трябва да се отчитат плановете на министерство на енергетиката на САЩ то през следващите 25 години действително комфортната цена на петрола се намира на ниво от 100-110 долара за барел.

Спадът на нефтените цени под 100 долара за барел също така може да доведат до съществени икономически и политически загуби за почти всички страни от ОПЕК. Опитите изкуствено, чрез информационни атаки или пазарно, чрез увеличение на добива на нефт от Саудитска Арабия, за което е съмнително, че ще повлияе на ценообразуването на петрола може да обърне срещу САЩ целия арабски свят с изключение на Саудитска Арабия и Катар. Разбирайки това, Иран заедно с изявлението за затваряне на Ормузкия пролив се обърна към ОПЕК с искане да се свика извънредно заседание за обсъждане на ситуацията на нефтения пазар. В изявлението на иранската страна се казва, че цената на петрола не трябва да спада под 100 долара за барел.Министърът на петрола на Алжир потвърди, че извънредно заседание на ОПЕК ще има, ако цените на нефта продължат да падат.

 

И при самата Саудитска Арабия не всичко е гладко, във връзка със зависимостта на бюджета от цените на петрола.Арабската пролет изплаши целият Близък Изток, като не се изключва и Саудитска Арабия. Кралското семейство започна комплекс от мерки за недопускане на социален взрив на арабския полуостров. По данни на Citigroup през следващите 5 г. Саудитска Арабия е планирала реализацията на проекти на обща сума от 600 млрд. долара. По оценка на анализаторите на HSBC, за да реализира плановете си Саудитска Арабия ще се нуждае от цени на петрола не по-ниски от 90 долара.

 

Физическото затваряне на Ормузкия пролив, през който минава 35% от добитият в света петрол от силите на Ислямската република Иран, контролираща северното крайбрежие изглежда доста проблематично. В пролива присъстват силите на Военноморския флот на САЩ с 25 кораба, южното крайбрежие принадлежи на съюзника на САЩ Саудитска Арабия и ОАЕ. Тка че само информационната атака на пазара, създаваща видима опасност за война в пролива и намаляването на това на доставките от петрол на пазара вече са достатъчно способни да поддържат нефтените котировки на достатъчно високо ниво. При това САЩ намят действени, икономически безопасни крачки, позволяващи понижаването на цените на петрола.

 

Стойността на петрола над 120 долара, предизвикана от военен конфликт в Ормузкия пролив сега не е изгодна на никого, впрочем също както и цената под 100 долара, предизвикана от увеличение на добива на петрол. В първият случай високата цена на нефта ще намали потребителската активност и ще повиши производствените разходи, ще предизвика инфлация, които или пораждат, или обезсилват действието на количественото смекчаване, за евентуално съживяване на потребителския пазар и производството.Цени под 100 долара силно ще ударят по финансовата стабилност на нефтодобиващите страни, ще предизвикат банкрут на територията на САЩ на проектите по разработка на низкорентабилните находища на петрол. Ще обезсилят опитите на Европа и Америка да станат енергийно независими от арабските страни и Русия. Нещо повече – поевтиняващият пазар на нефтени деривати още по-силно ще обостри финансовото положение на САЩ.

 

Новата серия от конфликти в Близкия Изток отчетливо показва колко се е променил пазарът на петрол за 40 г. САЩ, които в средата на 80-те години на миналия век можеха да наложат механизма на контрол над нефтените пазари, заради резкия ръст на петрола, се оказаха отново зависими от световните цени на петрола и не са способни без съществени икономически загуби да им влияят. Колкото и странно да звучи и Иран, и САЩ, и Саудитска Арабия и Русия и целият останал свят се оказаха в една лодка.

 

Съществено влияние върху цените на петрола може да окаже само нова вълна от икономическа и финансова криза, от която да могат да рухнат пазарите на нефтени деривати. Но в този случай всяка страна в света ще се сблъска с такова количество проблеми, че стойността на петрола вече няма да бъде същественият проблем. Сега световните сили започват да насищат икономиката с предлагането на пари, което в близко време трябва да помогне за световния икономически ръст. Ако новите програми за количествено смекчаване се окажат ефективни, то в скоро време нефтеният пазар ще навлезе в нов период на стабилни цени, в широк диапазона от 80-130 долара за барел. Във всеки случай може да се надяваме, че Русия има минимум две години на достатъчно високи цени на петрола, в течение накоито трябва колкото се може повече да намали нефтената тежест за балансиран бюджет.