„Южен поток“ в България почва да се строи наесен

Източник: http://www.webcafe.bg

Строителството на българския участък от „Южен поток“ започва още тази година. Това е съобщил Александър Сиромятин, заместник-ръководител на отдела за управление на проекта в „Газпром“ на кръгла маса вчера, посветена на развитието на проекта.

Вместо от българската страна, за пореден път новините за газопровода, който ще пренася руски природен газ за Европа, ни бяха съобщени от руската страна. На форума никой не отвори темата за изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС, с който би трябвало да е съобразена тръбата и произтичащите от това задължения да се осигури достъп на трети страни до нея.

Изграждането на българския участък, което е изчислено на 3.3 млрд. евро, е почти половината от общата сума, необходима за изграждане на целия сухопътен участък от проекта – 6.5 млрд. евро.

Причината е, че в България освен тръбите, трябва да се изгради и терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа.

„Строителството в България ще започне в края на 2013 г. Имаме подписан с Българския енергиен холдинг (БЕХ) план за работа. Разрешението за строителството ще бъде подписано през септември-октомври. Надявам се, че отчуждаването на земите ще бъде завършено към есента на тази година. За това съществуват всички необходими предпоставки“, казва Сиромятин.

Как БЕХ ще финансира строителството, не е ясно

От „Газпром“ напомниха, че според протокола 30% от изграждането на българската част от „Южен поток“ ще се финансира със собствени средства на енергийния холдинг, а за останалите 70% ще се търсят външни финансови източници – т.е. кредити.

„Газпром“ ще финансира 15% от частта на БЕХ, а за останалите 70%, които трябва да бъдат привлечени на принципа на проектното финансиране, скоро се очаква доклад, който да позволи привличането на средствата, казва Сиромятин.

„Разчитаме, че български строителни фирми ще ни помогнат за изграждането на този газопровод. Заинтересовани сме да развиваме икономиката на България и да осигурим работа на българските компании“, добави той.

От 1 юли започва общественото обсъждане на оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) на проекта, който вече има положителна оценка от екоминистерството.

Тласък за пристанищата и „Товарни превози“ на БДЖ

Транспортният министър Данаил Папазов изтъкна значението на инфраструктурен проект като „Южен поток“ за пристанищата във Варна и Бургас и железниците.

„Нашите предприятия са готови да посрещнат предизвикателството по обработката на всички товари и специализирана техника, която ще бъде предназначена за строителството на участъка в България, както водният, така и сухоземният, и пристанищата Варна и Бургас, които вече разполагат и със съответната техника и площи за събиране на оборудването. В момента разработваме специална логистична схема и за обработка и доставка на всички товари до местата, където ще се сглобява газопроводът с „БДЖ-Товарни превози“, каза Папазов.

До 1 октомври – съгласуването на параметрите

Наскоро стана ясно, че до 1 октомври ще бъдат съгласувани всички параметри на окончателното инвестиционно решение по проекта за газопровода „Южен поток“. Новината дойде от среща в Санкт Петербург ръководителите на „Газпром“ Алексей Милер и на италианската компания ЕНИ Паоло Скарони, която държи 50 на сто в проекта за магистралния трансевропейски газопровод.

Двете компании, които са акционери в неговия морски участък, обявиха, че полагането на тръбите по дъното на Черно море между руския град Анапа и района на Варна, ще започне през второто тримесечие на 2014-а.

Окончателното инвестиционно решение за морския учасък беше прието в края на м.г., но остава да се уточнят редица конкретни условия преди началото на строителството, посочи Милер.

Чрез проекта за газопровод „Южен поток“ Русия се стреми да елиминира транзитните рискове в южния коридор и да доставя синьото гориво директно в Европа. Според „Газпром“ планираните обеми от 63 милиарда куб. метра годишно са абсолютно необходими за пазара и вече са разпределени.

След като бъде готов морският участък, тръбите ще продължат по териториите на България, Сърбия, Унгария, Словения и Хърватия, с които Русия вече е подписала междуправителствени споразумения.

Advertisements

Петролът поевтиня с 1,4% през второто тримесечие

Източник: http://econ.bg

Лекият суров петрол WTI поскъпна четвърти ден, след като американските рафинерии увеличиха обработването на суровината до най-високото ниво тази година. Индустриалните печалби в Китай отбелязаха ръст, информира „Блумбърг“.

Контрактите за август се покачиха с 64 цента до 96,14 долара за барел на електронната сесия на борсата в Ню Йорк. Вчера (26 юни) петролът поскъпна с 0,2% до 95,50 – най-високата цена на затваряне от 19 юни. 

Фючърсите са поевтинели с 1,4% през второто тримесечие на годината.

На лондонската борса цената на „Брент“-а беше нагоре със 74 цента до 102,40 долара за барел. 

„Лукойл“ става едър собственик на вятърни паркове в България

Източник: http://www.capital.bg

zx620y348_2088511

Дружество на руската компания се е договорило да купи работещ проект до Балчик, оценен на 17.6 млн. евро.

Руската нефтена компания „Лукойл“ продължава да разширява портфейла си от вятърни паркове в страната. Свързаното с нея дружество LukЕrg Renew се е споразумяло да купи българския ВЕИ проект „Храброво“ и румънския Gebeleisis в сделка за общо 127 млн. евро, съобщиха страните по сделката. Българският парк е в региона на Балчик и е оценен  на 17.6 млн. евро. Това е втората „вятърна“ инвестиция на LukЕrg Renew в страната, с което дружеството става един от най-големи собственици на такива централи.

Продавач на активите е датският концерт Vestas, който е производителят с най-много инсталирани вятърни турбини в света. От компанията обясняват, че инвестициите и изграждането на вятърни енергийни паркове не е сред основните дейности на дружеството, а и чрез сделката ще подобрят паричните си потоци.

Източен вятър
Общият капацитет на двата енергийни парка е 84 MW, като по-големият е в Румъния. Паркът Gebeleisis се намира в регион Галати в северната ни съседка и е изцяло завършен през февруари тази година. Очакваното му годишно производство е 165 GWh, като неговата стойност се оценява на 109.2 млн. евро.

Българският парк „Храброво“ работи от март миналата година, представлява седем турбини с общ капацитет от 14 MW и средно годишно производство 34 GWh. Неговата оценка е 17.6 млн. евро.
Участници на пазара коментираха, че цената е малко под пазарната. Проектът индивидуално би струвал 18.5-19 млн. евро, но понеже се предлага в пакет с румънския, купувачът е успял да договори дискаунт, допълват те.

Вятърният парк всъщност е собственост на четири дружества на Vestas. Датската компания няма други собствени проекти в страната, а само е продавала оборудване за паркове.
Очаква се сделката да бъде окончателно приключена през третото тримесечие след одобрение от европейските антимонополни органи и българската Комисия за защита на конкуренцията.

Новият гигант
Дружеството LukErg Renew е джойнт венчър между „Лукойл – екоенерго“ и италианската компания ERG Renew, създадено през май 2011 г. с цел инвестиции във ВЕИ. Миналата година дружеството купи три вятърни парка край Каварна – „Уинд парк Каварна ийст“, „Уинд парк Каварна уест“ и „Кей Енд Ес енерджи“, от „Райфайзен енерджи енд инвайъръмънт“. След това те бяха обединени в един, който стана един от най-големите в България с мощност 42.5 MW.

Стойността на тази сделка така и не беше официално обявена. Според представители на ВЕИ сектора по време на сделката мегават инсталирана мощност за вятърна енергия се е продавал за 1.5 млн. евро, което значи общо над 60 млн. евро за трите парка.

По-рано тази година LukЕrg Renew обяви, че ще изгражда ветропарк с капацитет 84 MW в Тулча, Североизточна Румъния. Очаква се паркът да бъде завършен през първата половина на следващата година. До редакционното приключване на броя от Lukerg Renew не успяха да отговорят дали смятат да купят нови ВЕИ мощности в България, като обясниха, че ще изпратят становището си по въпросите до няколко дни.

Макар нефтената компания да има огромно влияние върху пазара на горива чрез рафинерията си край Бургас, миналата година КЗК не видя никаква пречка нейното смесено дружество да придобие и големи ВЕИ мощности. Ако и сделката с Vestas бъде разрешена, това ще направи „Лукойл“ още по-голям играч в българската енергетика — общата мощност на парковете му ще достигне 56.5 MW.

Класация на „Капитал“ от октомври миналата година показа, че най-големият вятърен парк в България е „Св. Никола“ на „AES гео енерджи“ с мощност 156 MW. След него се нареждат „Ветроком“ (72.5 MW) на швейцарската ALPIQ Holding, и „Суворово“ (60 MW) на „Еолика България“. Така излиза, че „Лукойл“ ще е поне в топ 5 на производителите на енергия от вятъра.

Несигурни повеи

Сделките с ВЕИ проекти рязко изчезнаха, след като в средата на миналата година бяха орязани цените за новоизградени централи и държавата спря да разрешава ново присъединяване. През есента пък беше въведена такса достъп, която изземваше до 40% от приходите на производителите на чиста енергия. Преди дни тя бе окончателно отменена, но още няма ясен ред за връщане на взетите суми. Затова юристи, работещи по ВЕИ сделки, обясниха, че в договорите сега се слага клауза под условие. Така цената може да се увеличи, ако сумите бъдат възстановени.

С новите промени в Закона за енергетиката, приети на първо четене от парламента в петък, има и друга промяна, засягаща ВЕИ мощностите – приходите от продажби на квоти за емисии парникови газове ще се използват за разходи по задължителното изкупуване на зелена енергия, което се прави на преференциални цени. Не е ясно обаче за каква сума става въпрос.

Тази несигурна среда води до липса на нови сделки със съществуващи паркове. Нови пък няма заради вече ниските изкупни цени. Ако обобщим: вятърът не носи нови инвестиции.

70 милиона лева на година печелим от сделки с парникови емисии

Източник: http://www.segabg.com

На около 70 млн. лв. годишно възлизат приходите от продажбата на държавни квоти парникови газове при сегашните нива на цените. Това казаха за „Сега“ от Министерството на околната среда и водите. В момента средствата постъпват във валутна сметка на екоминистерството в БНБ. Според спешно вкараните в парламента промени в Закона за възобновяемите енергийни източници, които вероятно ще бъдат окончателно одобрени тази седмица, приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове между 1 декември 2012 г. и 30 юни 2014 г. вече ще отиват за покриване на разходите за производство на скъпия ток от ВЕИ централите.

От екоминистерството уточниха, че според европейското законодателство е разрешено една част от приходите от търговете за квоти на емисии на парникови газове да постъпват в държавния бюджет, за да се използва за добавката за зелена енергия. Едновременно с това обаче трябва да се съблюдават и правилата за държавна помощ.

Средствата, които идват от продажбата на квоти, досега се използваха най-вече за финансиране на различни проекти, свързани с енергийна ефективност. През април например с пари от националния екофонд тръгна ремонтът на 78-о училище в Банкя. Училището на експремиера Бойко Борисов ще бъде санирано и обновено. С пари от фонда бе ремонтирано и 56-о училище в жк „Люлин“. За двете учебни заведения бяха дадени общо 2 млн. лв. Досега националният екофонд е финансирал около 100 различни проекта за близо 24 млн. лв. Приоритетно парите се инвестираха в проекти за ликвидиране на замърсявания, настъпили в миналото, за намаляване на замърсяването на въздуха, за опазване на чистотата на водите и биологичното разнообразие.

Миналата година екоминистерството лансира и идея средства от продажбата на спестените парникови емисии да се дават за стимулиране на употребата на електрически автомобили, както и за насърчаване на използването на слънчеви панели. Новият министър на екологията Искра Михайлова също обяви, че зелената енергия има място в бита на всеки човек и може да се мисли за държавна подкрепа за по-широкото й използване. Според Михайлова е възможно това да се осъществи именно с пари от продажбата на емисии парникови газове.

В цифри:

Според Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за периода 1988 – 2011 г. парниковите емисии намаляват. Страната ни е на средното ниво в ЕС. На човек от населението емисиите се свиват от 13.57 тона през 1988 г. до 9.03 тона през 2011 г. Едновременно с това цените, на които се търгуват парниковите квоти, паднаха около 10 пъти в последните няколко години.

Газовата връзка между България и Румъния готова до края на годината

Източник: http://www.blitz.bg

До декември ще завърши изграждането на газовия интерконектор между България и Румъния. Това съобщи в Плевен посланикът на Румъния у нас Антон Пъкурецу. От началото на следващата година той ще влезе в експлоатация.

Финансова помощ оказва Европейската енергийна програма за възстановяване. “Ако досега говорихме само за тези духовни мостове между Румъния и България, сега вече говорим за много физически мостове. Гледаме към трети и четвърти, освен мостове имаме и други много важни проекти, гледаме в сферата на енергетиката да се създаде един общ енергиен пазар”, обяви посланик Пъкурецу пред БНР.

Според румънския дипломат показателен ефект за добрите взаимоотношения между Румъния и България е, че през последните две кризисни за Европа години сме успели да обменим стоки и продукция за 3 милиарда и половина евро.

В Плевен посланик Антон Пъкурецу поднесе венец пред храма-мавзолей “Свети Георги Победоносец” по повод днешния ден на румънските герои.

Шистовият добив увеличи световните запаси на петрол с 11%

Източник: http://www.capital.bg

В България шистовите залежи се оценяват на 17 трлн. кубични фута газ и 200 млн. барела нефт.

Резервите на шистов нефт са увеличили общите световни запаси на суров петрол с 11%, показват изчисленията в доклад на щатската правителствена агенция Energy Information Administration (EIA). В първото проучване от този тип агенцията оценява шистовите залежи в 41 държави, чиито добив е технически възможен, на 345 млрд. барела. Предишните изследвания на EIA включваха единствено шистовите залежи на петрол в САЩ, които през 2011 г. бяха оценени на 32 млрд. барела, а според новото проучване достигат 48 млрд. Най-големи резерви на шистов нефт обаче има в Русия – 75 млрд. барела, а Китай и Аржентина се нареждат на трето и четвърто място със съответно 32 и 27 млрд. барела.

Повишени оценки

Същевременно оценката на общите залежи на шистов газ са увеличени до 7299 трлн. кубични фута спрямо 6622 трлн. през 2011 г. Това увеличава глобалните залежи на природен газ с 47%. Според последните изчисления с най-големи залежи на шистов газ разполагат САЩ – 1161 трлн. кубични фута, следвана от Китай с 1115 трлн., Аржентина с 802 трлн. и Алжир със 707 трлн. Оценката на залежите в северноафриканската държава се е увеличили тройно спрямо 2011 г., когато е била за 231 трлн. кубични фута.

Според доклада България разполага с шистови залежи от газ от 17 трлн. кубични фута и 200 млн. барела шистов нефт. За сравнение залежите в Румъния се оценяват на 51 трлн. куб. фута газ и 300 млн. барела нефт. Наскоро северната ни съседка вдигна мораториума върху проучвания за добив на шистов газ, но в България те остават забранени. От EIA отбелязват, че за Източна Европа все още няма официални оценки на шистовите залежи.

Без гаранция за добив

Шистовият добив на нефт и газ в САЩ преживя бум през последните години благодарение на развитието на технологии като хоризонтален сондаж и хидравличен фракинг. Изчисленията на EIA не показват обема на гарантирания бъдещ добив, а на възможния добив със сега съществуващите технологии, без да се гледа икономическата целесъобразност. Дори в САЩ много полета се оказаха твърде сложни и скъпи за разработване.

„Резервите са едно нещо, но възможността за добив – съвсем друго. В много части на света това се оказа много по-сложно, отколкото в САЩ“, коментира пред Reuters Ян Стюард, главен енергиен анализатор в нюйоркския клон на банка Credit Suisse. Един от най-ярките примери за това е Полша, която се нарежда на дванадесето място по залежи на шистов газ в света и привлече интереса на много международни енергийни корпорации през последните години. Първоначалната фаза на сондажите обаче показа, че добивът ще е твърде труден и компании като Exxon Mobil, Talisman Energy и Marathon се отказаха да го развиват.

“Газпром” се отказа от гръцката Depa?

Източник: http://www.blitz.bg

20130611.sbvpsvezkp

До днес не е подадена нито една обвързваща оферта за най-големия доставчик на природен газ в Гърция, държавната компания Depa. Това е сериозна пречка за гръцката приватизационна програма, която трябва да вкара 2.6 млрд. евро през тази година в бюджета на страната.

Гръцките власти са притеснени от това, че дори руският енергиен гигант Газпром, който заяви, че има интерес към дружеството, не е решил да наддава за Depa.

„Нямахме абсолютно никаква представа, че ще се случи това“, коментира висш правителствен служител пред The Guardian.“Алексей Милер, главният изпълнителен директор на Газпром сам надзираваше преговорите. Това е като гръм от ясно небе.“

Неуспехът да се осигурят обвързващи оферти за Depa преди крайния срок в понеделник е потенциално голяма пречка за страната.

Разпродаването на държавните активи е едно от условията, свързани с 240-те млрд. евро, отпуснати от спасителните програми, изготвени от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския съюз.

От първоначалната цел за набиране на 50 млрд. евро до 2019 г. чрез приватизация на държавни дялове, Атина сви очакванията си до 11.1 млрд. до 2016 г. и 25 млрд. до 2020 г. Но без продажбата на Depa, дори целта за 2013 г. изглежда неизпълнима.