От Русия с петрол

Източник: http://www.capital.bg

Пазарът на горива отново започва да се пренарежда. Сега особеността е, че това ще става бавно и все по-голяма част от него ще става руска. Преди дни „Газпромнефт“ отвори първата си брандирана бензиностанция и даде официалния старт на развитието на втория руски гигант на българския пазар на горива. До края на годината компанията планира да има между 30 и 40 обекта със своя бранд в страната.
Навлизането на руската компания се очакваше отдавна. През 2009 г. тя приватизира сръбската петролна компания „Нафтена индустрия Сърбия“ (NIS) и инвестира в реконструкцията на рафинерията на NIS в Панчево, която да й осигури експанзия в региона. На прицел са близките съседни държави – България, Румъния, Босна и Херцеговина.
Напредъкът за новия голям играч ще е бавен, тъй като до момента компанията е напазарувала активи, които не й гарантират автоматично пазар. А и все още няма стратегия за пазара на едро, който в момента се доминира от друг руски гигант – „Лукойл“. В по-средносрочен план обаче сблъсъкът между големите играчи на пазара ще е неминуем.

Първо на дребно
На българския пазар руският гигант се представлява от „Нис Петрол“ – дъщерно дружество на NIS. То започна експанзията си първо на пазара на дребно. Най-лесният и бързовъзвращаем начин да стане това е през покупката на друг конкурент. „Газпром“ (бившата „Сибнефт“, закупена от руския газов държавен гигант през 2005 г.) обаче навлиза на малки стъпки. За сметка на това целите й са едри. Планът на компанията е към края на 2015 г. да има поне 90 бензиностанции премиум клас и да развива мрежа с национално покритие. За сравнение, общият брой обекти в страната е 3200, като близо 1000 от тях са на сега съществуващите шест големи вериги (които държат около 80% от пазара). Това означава „Газпром“ да има минимум по един обект в 28-те областни града и присъстие по основните пътни артерии на страната. Само в София, където е концентрирана около една трета от пазара на горива, компанията предвижда 25 обекта. Към момента в столицата има закупени два обекта, а останалите ще са ново строителство. В Пловдив пък бройката е малко под 10. Във Варна ще са 5. По магистрала Тракия се предвиждат 4, а по пътя за Гърция – минимум две.
Закупуването на бензиностанции в страната „Нис Петрол“ започна през втората половина на 2011 г. Част от тях работеха през 2012 г., но без да са брандирани. Така към днешна дата дружеството има 28 обекта. От тях 19 са собственост на веригата, а останалите 9 са наети. Сега се прави пълна реконструкция, като до края на юли брандираните и работещи безниностанции ще са 6, а през август към тях ще се добавят още 5. До края на годината бройката трябва да достигне 34-40. Предстои и строителство на още обекти. Закупените досега парцели са 25. Колкото до бъдещите цени, от компанията неофициално твърдят, че те „ще бъдат конкурентни“.

Малко сметки
За инвестиции в България компанията е предвидила над 150 млн. евро, като една трета от сумата вече е изразходвана. Най-голямата покупка до момента безспорно е данъчният склад на „Газтрейд“ в Костинброд в частта му за течни горива, която по оценки от пазара е около 20 млн. евро. Базата е необходима за логистиката на горивата от рафинерията на NIS в Сърбия.
Инвестицията в изграждането на една бензиностанция пък е средно около 1.5 млн. евро и отнема около 65-70 дни. Обектите на компанията ще са във високия сегмент, като след дълго колебание компанията реши да работи само с един бранд – Gazprom. В Сърбия по-ниският клас бензиностанции са под марката NIS например. „За България обаче е решено да се развива само единият, тъй като по-лесно се комуникира с клиентите, както и че се харчат двойно повече пари“, обясни източник от компанията.
Първата заявка на дружеството за българския пазар беше амбициозна – в отчета за дейността на „НИС Петрол“ за миналата година беше записано, че през 2013 г. то ще постигне около 400 млн. лв. оборот от продажби на едро и на дребно през 2013 г. Тези резултати едва ли ще се постигнат толкова бързо, като представители на сектора определиха заявката по-скоро като проекция на мегаломанията на руския произход на фирмата. Тя все още обмисля стратегията си на пазара на едро, където ще трябва да се впишат в правилата, задавани от т.нар. price maker „Лукойл България“. „Най-значителният бизнес риск е ясно изразената лидерска роля на „Лукойл България“ като изключителен дистрибутор на основния производител в страната, в резултат на което пазарното му поведение и водената ценова политика оказва пряко влияние върху приходите и реализираните маржове от всички участници на пазара на едро и дребно“, пише в отчета за дейността си „Нафтекс петрол“, която в момента е вторият по големина играч на пазара на едро.
Що се отнася до пазара на дребно, „Газпром“ се цели към 2015 г. да е с 12-15% пазарен дял. А това означава всички останали вериги да са готови да се разделят с част от бизнеса си.

От кого какво
Десетина от бензиностанциите, част от новата верига „Газпром“, са бивши партньори на „Шел България“, работещи на франчайз. Следващата голяма верига, която може да претърпи някакви реорганизации на мрежата, е „ОМВ България“. Според източници от пазара австрийската компания иска да се освободи от девет обекта, които са слаби като продажби и са по-скоро в тежест на веригата. Това, от една страна, би подобрило финансовото състояние на компанията, която за миналата година реализира загуба за първи път от години, а от друга – да даде възможност за нови инвестиции. Дали обаче „Газпром“ ще закупи обект на OMV, тепърва ще се разбере. 
Факт е обаче, че руският гигант навлиза на пазара в труден момент – икономиката е слаба, логично това се отразява и на потреблението на горива, както и на финансовите резултати на някои от основните играчи. За изминалата година намаляване на приходите реализира и „Ромпетрол България“ – от 451 млн. лв. през 2011 г. на 400.8 млн. лв. през 2012 г. Голяма загуба от близо 71 млн. лв. за 2012 г. реализира и „Лукойл България“. От компанията обясняват това с изискванията на митниците за инсталиране на нови измервателни уреди. Участници от пазара обаче обясняват загубите със склонността на търговеца да натиска цените надолу като вид механизъм за изтощаване на конкурентите. Единственият растеж през изминалата година, изпреварващ ръста на цените на горива от веригите, реализират „Еко България“ и „Петрол“, като едно от основните предимства на втората е голямата мрежа и корпоративни клиенти. Бъдещето на „Петрол“, която от години се спряга за продажба обаче, остава все така неясно. За разлика от новата компания на пазара, която има планове за години напред. Търсят се клиенти.

Петролът поскъпна с 13%

Източник: http://inews.bg

За последните три седмици петролът е поскъпнал с 13%, информира Econ.bg.

Лекият суров петрол WTI се търгува близо до най-високата си цена от два дни заради спекулации, че постоянният ръст на китайската икономика ще стимулира търсенето на суровината във втория най-голям потребител в света.

Контрактите за август бяха нагоре с 2 цента до 105,97 долара за барел на електронната сесия на борсата в Ню Йорк. В петък (12 юли) фючърсите се покачиха с 1,04 долара до 105,95 долара за барел.

Цената на петрола за барел скочи до 106,04 долара

Източник: http://news.expert.bg

На фона на данните за намалелите нефтени запаси на САЩ, цените на петрола на международните пазари се повишиха.

Августовските фючърси на американски лек петрол тип WTI, търгувани на нюйоркската борса NYMEX, поскъпнаха с 2,51 долара – до 106,04 долара за барел. Леко повишиха стойността си и августовските фючърси на северноморски петрол тип Brent на лондонската борса ICE – с 0,18 долара, до 107,99 долара.

Така за пръв път от доста време насам двата основни вида петрол, търгувани на фондовите пазари, почти изравниха цената си. Началото бе поставено миналата седмица, когато цената на петрола тип WTI премина психологическата граница от 100 долара за барел.

По данни на енергийното министерство на САЩ, търговските горивни запаси на страната (без стратегическите) за седмицата, завършила на 5 юли, са намалели с 9,9 млн. барела (2,6%) – до 373,9 млн. барела. Запасите от бензин са намалели с 2,6 млн. барела, а запасите от дестилати са се увеличили с 3 млн. барела. Анализаторите очакваха съкращение на петролните запаси, но с 3,2 млн. барела.

Високата цена на „черното злато“ напоследък се дължи и на политическата криза в Египет, контролиращ Суецкия канал, през който минава близо 10% от световния трафик на петролните танкери.

Доставките на руски петрол за Европа стигнаха 10-годишен минимум

Източник: http://3e-news.net

Доставката на руски петрол за Европа паднаха до 10-годишен минимум. Руските петролни компании предпочитат да експортират нефтопродукти, а също така и да увеличават експортът си за Китай, пише „Файненшъл Таймс“.

През юли еккспортът на руски петрол за европейските трани трябва да съставлява 2,1 млн.барела дневно, сочат договорите за транспоритране на горивото. В ЕК руският петрол Urals вече се продава с премия към физическите партиди на североморският петрол (Dated Brent), използван за изчисляване на цената на руският сорт, сочат данните на агенция Platts.

Urals е руски смесен сорт, основно за експорт, като той обичано се търгува с дисконт спрямо Brent, тъй като е по-тежък за преработка. Затова с увеличаването на цената на руския петрол ще се увеличат и разходите за преработката му от европейските нефтопреработвателни заводи.

Няколко завода в Гърция (Hellenic Petroleum), Испания ( Repsol) и Португалия (Galp) извършиха модернизация специално за преработката на тежък петрол.

„Когато цената на по-тежкия петрол е сравнима с Brent нефтопреработвателните предприятия получават малки печалби, обяснява анализаторът от Bank of America Merrill Lynch Лаура Убстър. Подобни проблеми възникват и сред американските производители – маржът на нефтопреработвателните заводи в Тексас рязко спадна заради нарастването на цената на WTI, пише Ройтерс. Ако през 2012 г. Разликата в цената между WTI и Brent е била около 20 долара за барел, то сега тя е 3-4 долара.

По-ниска е издръжката за нефтопреработвателните заводи в Югоизточна Европа и Финландия: заводите на компанията NesteOil (Финландия) PKN Orlen (Полша) и MOL(Унгария) преаботват по-голямо количество руски петрол. Освен това, някои са си осигурили и стабилни доставки.

Така например през юни PKN Orlen подписа с „Роснефт“ споразумение за 7 млрд.долара за импорт на петрол по тръбопровода „Дружба“ до юни 2016 г. Подобни дългосрочни договори може частично да парират недостига на суривината и да увеличат експорта на петрол за Европа със 100 хил. барела дневно, изчисли управляващият директор на JBC Energy Дейвид Уеч.

Между другото, руските производители продължават да увеличават експорта си за Китай. В частност „Роснефт“ подписа 25 –годишен договор за увеличение на доставките за тази страна от настоящите 15 млн.тона годишно до 37,8 млн.тона. Сумата на сделката е 270 млрд.долара, пише gazeta.ru, цитирана от Нефт Росии.

От гледна точка на руснаците, пренасочването на експорта към Азия с нейното растящо търсене е благоразумно, но това създава недостиг на петрол в Европа, където към това трябва да се прибави и намаляването на доставките от находищата в Северно море, обяснавя за „Файненшъл Таймс“ анализаторът от Energy Aspect Амрита Сен.

Още един фактор, който не е в полза на европейските нефтопреработвателни заводи е нарастването на преработката на петрол в Русия. От 2005 г. показателите са се увеличили с 25% до 5 млн.барела на ден. Затова руските компании предпочитат да пренасят за Европа повече дизелово гориво и други петролни продукти с голяма добавена стойност, отколкото суров петрол.

Цената на петрола покори 14-месечен връх

Източник: http://econ.bg

Лекият суров петрол се търгува близо до най-високата си цена от 14 месеца, след като американските запаси отчетоха най-големия си спад тази година, информира „Блумбърг“.  

Неспокойствието в Египет може да наруши доставките на суровината за Близкия Изток.

Контрактите за август се покачиха с 6 цента до 101,30 долара за барел на електронната сесия на борсата в Ню Йорк. Фючърсите бяха нагоре с 1,64 долара до 101,24 долара за барел вчера (3 юли). 

На лондонската борса „Брент“-ът с доставка за август поевтиня с 22 цента до 105,54 долара за барел.

Бензинджия открадна оборота и избяга

Източник: http://www.blitz.bg

Бензинджия открадна дневния оборот от бензиностанция в Благоевград и избяга, докато шефката му е на море, съобщи struma.bg. 33-годишният Кирил Тошов работи на бензиностанцията на ул. „Броди” в благоевградския квартал „Струмско“, която е собственост на местния бизнесмен Спас Андонов.

Обектът е отдаден под наем от една година и сега се стопанисва от Светлана Адвакова, която стопанисва още една бензиностанция, тази на „Шел“ в санданското село Марикостиново.

“Кирил е с криминална регистрация за кражба и с условна присъда. Същия ден беше втора смяна в бензиностанцията. Аз му се обадих към 17 ч., че се прибирам от морето, и да ме изчака до 19 ч., за да взема оборота,”разказва Адвакова. “След 15 мин., когато му звъннах отново, той вече не вдигаше телефона и разбрах, че е станало нещо. Половин час по-рано в бензиностанцията е заредил един автовоз и затова са се събрали толкова много пари в оборота, към 2680 лв. Взел ги е, заключил обекта и избягал. Сега съжалявам, че го взех на работа. Преди 5 месеца, когато го назначих, се смилих над него, защото нямаше какво да яде, осъден е и никой не иска да го вземе на работа.

Той живее в квартал „Грамада”, в къщата на майка си, карала съм го с колата до тях. Водех го на трудов договор и му плащах по 350 лв. заплата, но през последните месеци той си бе намерил друга работа и идваше само да взима почивките на колегите му. Пуснах го на граждански договор, не е имало месец, в който да не му платя заплатата. Колегата му го беше потърсил по телефона в деня на кражбата и от него разбрах, че Кирил пътува за Петрич. Най-вероятно се укрива там. Знам, че ще го хванат, защото той се подписва в Пробационна служба през определен период, но съм сигурна, че няма да ми върне парите, защото вече ги е похарчил”, изрази съжалението си Светлана Адвакова.

Съпругът на Светлана – Борис Михайлов, също е в бизнеса с бензиностанции. Негов е обектът, който се строи в момента на Покровнишко шосе в Благоевград.

Първа стъпка към намаляване на емисиите в морския транспорт

Източник: http://www.europe.bg

Днес Европейската комисия предприе първата стъпка към намаляване на емисиите на парникови газове от корабоплаването. Тя предложи законодателство, с което ще се изисква от собствениците на големи кораби, които използват пристанища на ЕС, да извършват мониторинг и да изготвят доклади за годишните емисии на въглероден диоксид (CO₂) от корабите. Комисията също така публикува съобщение, в което излага своята стратегия за намаляване на тези емисии, за предпочитане чрез мерки на световно равнище, съобщават от ЕК.

Кони Хедегор, европейският комисар по действията в областта на климата, заяви: „Днес ние очертаваме ясна посока към намаляване на емисиите на парникови газове от морския транспорт. Системата за мониторинг на ЕС ще донесе екологични и икономически ползи за сектора на корабоплаването чрез повишаване на прозрачността относно емисиите и създаване на стимули за собствениците на кораби да намаляват тези емисии. Тази инициатива е напълно съобразена с последните предложения за глобални стандарти за горивна ефективност и пазарни мерки, които се обсъждат от Международната морска организация. Стриктният мониторинг, докладване и верификация на емисиите са съществена предпоставка за задълбочено обсъждане в Европа и по света на целите за намаляване на емисиите за този сектор.“

Заместник-председателят на Комисията Сийм Калас, отговарящ за мобилността и транспорта, заяви: „Смятаме, че корабоплаването трябва да допринесе за усилията за намаляване на емисиите на парникови газове, за предпочитане чрез мерки на световно равнище, които са най-екологично ефективни и имат смисъл от икономическа гледна точка. За глобален сектор като морския транспорт това може да бъде постигнато най-добре чрез Международната морска организация. Въз основа на очертаната днес политика ЕС ще продължи, заедно със своите международни партньори, усилията си за постигане на всеобхватно международно решение. Днешното предложение е значителен принос към усилията на Международната морска организация за намаляване на потреблението на гориво и за увеличаване на горивната ефективност на корабите чрез редица инструменти, включително технически и пазарни мерки.“

Чрез предложението ще се създаде общоевропейска правна рамка за събиране и публикуване на верифицирани годишни данни за емисиите на CO₂ от всички големи кораби (над 5 000 бруто тона), които използват пристанища на ЕС, независимо от това къде са регистрирани.

Собствениците на кораби ще трябва да извършват мониторинг и да изготвят доклади за верифицираното количество CO₂, отделено от техните големи кораби при пътувания към, от или между пристанища на ЕС. От собствениците също така ще се изисква да предоставят и друга информация, като например данни, въз основа на които може да се определи енергийната ефективност на корабите.

Корабите ще трябва да имат на борда си документ за спазени изисквания, издаден от независим верификатор, и ще бъдат проверявани за това от органите в страните от ЕС.     

Предлага се правилата да влязат в сила от 1 януари 2018 г.

Европейската система е замислена като елемент от глобална система. Предложените правила имат за цел да се подкрепи поетапен подход за определяне на глобални стандарти за енергийна ефективност за съществуващите кораби съгласно предложение на Съединените щати, подкрепено от останалите членове на Международната морска организация. Правилата на ЕС ще бъдат адаптирани към световните стандарти, ако и когато бъде създадена глобална система.

Предложението на Комисията има за цел да се сведе до минимум административната тежест за компаниите чрез съобразяване на правилата с вече съществуващите документи и оборудване, намиращи се на борда на корабите. Компаниите ще могат да избират предпочитаната от тях методология за мониторинг.

Според извършената от Комисията оценка на въздействието се очаква предложената общоевропейска система за мониторинг, докладване и верификация (МДВ) да доведе до намаление с до 2 % на емисиите на CO₂ от обхванатите пътувания в сравнение с обичайната практика. Чрез системата също така ще се понижат нетните разходи на собствениците с до 1,2 млрд. евро годишно през 2030 г.

Освен това тя ще осигурява полезна информация за работните показатели на отделните кораби, свързаните с тях разходи за експлоатация и потенциалната препродажна цена. Това ще бъде от полза за собствениците на кораби, които ще бъдат по-добре подготвени да вземат решения относно значителни инвестиции и да получават съответното финансиране.

Сега предстои предложението да бъде разгледано от Европейския парламент и Съвета, чието одобрение е необходимо, за да стане то закон.