Въглеродните емисии – за едни приятел, за други враг

Източник: http://news.ibox.bg

Днес европейските политици са се устремили да убедят гражданите и фирмите на Стария континент да мислят (и да действат, често принудително) екологично, като ограничават енергията, която използват, за да не се стигне до катастрофална промяна в климата.

Основният аргумент на ЕС е, че 95% от климатолозите (специалност, която набра популярност едва в последните десетилетия) вярват, че използването на изкопаеми горива (въглища, природен газ и др.) и последващото отделяне на въглероден диоксид пречат на Земята да се охлажда, което води след себе си до повишаване на температурите в атмосферата, а от там и до края на света… такъв, какъвто го познаваме.

В същото време според различни проучвания, за които ще стане дума по-надолу, в следващите 8-10 години в света ще бъдат инсталирани толкова електроцентрали, работещи на въглища, че нивата на набедения за основен виновник въглероден диоксид не само, че няма да се ограничи глобално, а ще нарасне драстично.

Важно е да отбележим, че в последните години ЕС, както и някои американски щати и отделни държави, активно разработват регламенти, директиви и указания, които са насочени към ограничаване на емисиите на парникови газове.

Тези регламенти обаче по-скоро приличат на бизнес планове с тайната мисъл да бъдат привлечени повече финансови средства, отколкото на загриженост за околната среда. И не само това, въпросните нормативи стават задължителни за прилагане във всяка страна членка на ЕС, ако разбира се не се договорят някакви отстъпки.

ЕС действа в няколко посоки за ограничаване на борбата с глобалното затопляне, като си е поставил за цел да намали с поне 20% емисиите на въглероден диоксид.

Първата е създаване на нови възобновяеми източници на енергия, което всички ние видяхме, че доведе до по-скъпа енергетика, заради преференциалните цени, които им се предоставят (отново по регламент).

Тези дни по време на дебати в парламентарната икономическа комисия стана ясно, че за да работят българските ВЕИ, те се балансират от топлоелектрически централи, работещи най-често на въглища. Стефан Герчев от ДКЕВР заяви, че нещо не е преценено добре, щом базови мощности работят като балансиращи.
Той обясни, че за да може да се изкупува зелената енергия, се спират ТЕЦ-овете, които произвеждат в пъти по-евтина електроенергия от ВЕИ-тата.

Тук все пак трябва да подчертаем положителната роля на ВЕИ централите за осигуряване на по-голяма енергийна независимост, което няма нищо общо с въглеродните емисии, а с политическата и икономическата стабилност на страната ни.

Втората посока е създаване на нови горива. Според ЕС това са заместителите на бензина – биоетанолите. Важно е да отбележим, че те се произвеждат от зърнени култури, т.е. вместо зърното да бъде използвано за хляб и продоволствия, да се използва за горива (при положение, че непрекъснато се откриват нови находища на природен газ и петрол).

Пол Булк, изпълнителният директор на най-голямата компания за производство на храни Nestle, не спира вече няколко години да повтаря, че от правенето на горива от зърнени култури ще страдат най-бедните жители на планетата. Причината е, че поощряването на биогоривата води до ръст в тяхното търсене, а от там и до ръст на цените на основни култури като зърно, царевица и други. Друг аргумент на Булк е, че за отглеждането на тези култури, които после се претопяват в горива, се използва огромно количество свежа питейна вода, на която има дефицит в много райони по света.

По думите му от 4 септември тази година, преди време, когато е липсвала информация може и да е изглеждало целесъобразно използването на биогорива, но на това към днешна дата трябва да бъде сложен край.

Третото направление е енергийната ефективност. Тук идеята е чрез мерки за саниране, подобряване на инфраструктурата и използване на по-високоефективни консуматори на електричество да се постигне по-нисък разход на електроенергия. Тази точка заедно с ВЕИ икономиката е една от причините, поради които вече посочихме, че регламентите на ЕС по-скоро приличат на бизнесмодели отколкото на закони.

Всички знаем колко много работа се отвори на фирмите, които се занимават с поставяне на дограми и саниране.

Това може би е единствената политика на ЕС, която заслужава адмирации, защото по този начин се създадоха нови работни места и много домакинства спестиха от сметките си за електро- и топлоенергия.

Ред е на четвъртата точка, която е най-важна и касае класическата енергетика и авиотранспорта, а от там и всички нас.

Според регламентите на ЕС, всяка страна има определена квота от бройки парникови емисии, които не може да надхвърля, защото в противен случай ще трябва да купува това от други страни. Тъй като на пазара на въглеродни емисии участват само държави от ЕС, ще трябва да купуваме емисии от страни като Германия, Австрия и т.н.

Кой трябва да купува тези квоти?
Това са производителите на електроенергия от изкопаеми горива, индустриалните предприятия (металургични, химични и др.), авиокомпаниите. Това означава, че себестойността на тяхната продукция ще се увеличи, защото те няма как да игнорират плащанията за въглеродните квоти.

Тези разпоредби са залегнали новия Законопроект за ограничаване изменението на климата.

Квоти в България трябва да купуват едни от най-големите електроцентрали като държавната ТЕЦ Марица Изток 2, която има мощност от 1.6 гигавата (или с 0.4 гигавата под тази на АЕЦ Козлодуй) и е основен източник на електроенергия за страната. Това при равни други условия ще доведе до поскъпване на предлаганата от централата електроенергия, а от там най-вероятно на общия микс и на крайните цени за потребители и бизнес.

Металургичните и химическите предприятия също ще трябва да повишат цените, за да могат да плащат квотите, като другия вариант е да освободят персонал, за да запазят конкурентоспособността си. Така вместо в тези тежки времена на криза да запазваме и отваряме работни места, ние ще ги закриваме, за да изпълняваме изисквания, породени от имагинерната вина на човека за глобалното затопляне.

Но дори и да искахме да приемем наложените мерки от ЕС срещу глобално затопляне, нямаше как да останем с усещането за справедливост при положение, че в света се планира изграждането на нови 700 до 1400 гигавата нови енергийни мощности, които ще бъдат захранвани с въглища.

Само в Китай се планира изграждането на нови близо 600 гигавата въглищни централи, 500 гигавата в Индия, около 36 гигавата в съседна Турция. И те го правят не случайно – енергията добита по този начин е най-евтина, а запасите от въглища в световен мащаб с огромни.

Според една от големите енергийни консултантски компании McIlvaine Company изграждането на тези нови мощности не само ще „навакса“ евентуална редукция на CO2 емисиите, постигнати от ЕС, но и ще ги увеличи в бъдещ план, обезсмисляйки всички лишения, на които са подложени гражданите и фирмите в ЕС.

Предвид гореизложеното, България и целият Европейски съюз трябва да преосмислят политиката, която водят в борбата срещу глобалното затопляне, защото тя в момента е вредна както за потребителите заради нарастването на цените (поради посочените по-горе причини), така и за предприятията,които губят конкурентоспособност спрямо тези, които са извън Европейския съюз и не са притиснати да плащат за въглеродни емисии.

Цената на суровия петрол пада

Източник: http://econ.bg

Суровият петрол се търгуваше до най-ниското си ниво от седмица насам. Това стана след излизането на доклад на петролната индустрия, според който запасите от суровината в САЩ се увеличават. Щатите са най-големият потребител на „черно злато“ в света, съобщава агенция „Блумбърг“.

Фючърсите на суровия петрол за януари поевтиняха с 5 цента до 87,13 долара за барел на електронната неприсъствена сесия на борсата в Ню Йорк. Вчера (27 януари) контрактите се понижиха с 56 цента до 87,18 долара за барел. Това е най-ниската цена при затваряне от 20 ноември насам.

Суровината е поевтиняла с 12% от началото на годината досега в сравнение със същия период на миналата година.

На лондонската борса сортът Brent поскъпна с 20 цента до 110,07 долара за барел. Разликата в цената с лекия суров петрол е 22,94 долара.

Според анализ на Американския петролен институт запасите от петрол на САЩ са се увеличили с 1,96 млн. барела през миналата седмица. Очаква се днес да излезе доклад на Министерството на енергетиката във Вашингтон, който да покаже, че запасите са нараснали с 350 хиляди барела до 374,8 млн. барела.

Ръст в потреблението на горива

Източник: http://www.cross.bg/

София /КРОСС/ Над 1,4 млрд. литра гориво е продадено в бензиностанциите на страната за периода от април до края на септември, съобщиха от НАП. Най-голям дял в потреблението за периода има дизелът, от който са продадени 660 млн. литра, следват бензините с 328 млн. литра и пропан бутанът с близо 315 млн. литра. Количеството метан, продадено за периода е 141 млн. литра.

Данните са от Компютъризираните нивомерни системи, които бензиностанциите бяха задължени да монтират през 2012 г. и не обхващат течните горива, които са търгувани на едро.

 

Според информацията на НАП потреблението на горива е нараснало с 14,6 млн. литра или с 6,6% през месец септември спрямо отчетените количества през месец април, независимо от икономическите условия и промените в цените. Наблюдава се ясна тенденция на повишаване на продажбите през летните месеци на годината, свързана със увеличеното сезонно потребление. Например всички продадени през април горива са били 221 млн. литра, през август количеството е било вече 256 млн. литра, или увеличение с 15,6%.

Независимо от сезонните промени се наблюдава значителен ръст на общото количество продадени на бензиностанции течни горива, което според експертите на НАП се дължи основно на изсветляване на сивия сектор в бранша, а не на увеличено потребление. От НАП допълват, че ръстът на продажбите е значително по-голям в т.нар. малки бензиностанции.

 

„Данните потвърждават, че големите проблеми в търговията с горива са в малките обекти. Ръст от 6,6 на сто при сегашното състояние на икономиката не е нищо друго освен излизане на светло”, каза директорът на дирекция „Контрол” в НАП Васил Панов.

Китай спира да попълва петролните си резерви

Източник: http://www.capital.bg

Китай може да е спрял попълването на стратегическите си петролни резерви (SPR), съобщава Financial Times. По този начин от пазара отпада голям източник на търсене на горивото. В началото на тази година Пекин подкрепи потреблението и цените, отклонявайки милиони барела суров петрол от пазара към своя авариен резерв. Нови данни показват обаче, че голямото купуване е приключило в началото на септември.

Официално не се знае
Китай не разкрива официална информация за това как е попълнен резервът и това принуждава анализаторите да използват алтернативни начини за изчисление. Международната агенция по енергетика (МАЕ) измерва натрупването чрез анализ на разликата между потреблението на петрол, измерена от изнесените количества от рафинериите, и целия добив на нефт, което е сумата на вътрешното производството плюс нетния внос. Според МАЕ през първото тримесечие разликата между търсенето и предлагането на Китай възлиза на 650 хил. барела на ден, които са равни на съхранение от 58 млн. барела за периода от три месеца. През второто тримесечие разликата е намаляла до 510 хил. барела на ден, или 45 млн. барела. Спадът през юли е бил до 100 хил. на ден, или общо 3 млн. МАЕ заключава, че според цифрите „се слага край на запълването“. „Данните сочат, че попълването на китайския стратегически капацитет за съхранение е престанало“, показва доклад на агенцията.

Резерви за войни
Оценките на МАЕ показват, че Китай е внесъл 106 млн. барела в резервите си през първите седем месеца на годината. Оценката съвпада с тази на частния сектор, която показва, че количеството е 100 млн. барела. Мениджъри и от бранша смятат, че по-голямата част от отнесения към резервите нефт е дошъл от Казахстан и Русия. Стратегическият петролен резерв на Китай ще бъде на второ място в света по размер след този на САЩ, когато бъде завършен през 2020 г. Пекин нареди преди 10 години изграждането на запаса, който често се възприема като резерв за войни, защото западните страни прибягват до него по време на конфликти. Това се е случвало при войната в Персийския залив през 1990-1991 г. и либийската война през 2011 г.

Петролът е поевтинял с 0,9% тази седмица

Източник: http://econ.bg

Цената на петрола пак тръгна надолу заради знаци, че икономиката на САЩ се забавя.

Контрактите на „черното злато“ за декември, които изтичат днес, поевтиняха с 11 цента до 85,34 долара за барел на електронната сесия на борсата в Ню Йорк. По-активно търгуващите се контракти за януари паднаха с 12 цента до 85,75 долара за барел. Цената на суровината е намаляла с 0,9% тази седмица.

Същевременно се увеличават опасенията, че ескалиращото напрежение в Близкия Изток ще наруши доставките, информира агенция „Блумбърг“.

На лондонската борса сортът Brent с доставка за януари поскъпна с 9 цента до 108,10 долара за барел.