Русия иска от България възобновяване на проекта „Бургас – Александруполис“

Източник: http://www.dnevnik.bg/

Руско-българската междуправителствена комисия, която ще заседава на 7 и 8 април, ще обсъди въпроса за строителството на нефтопровода Бургас – Александруполис, съобщи пред ИТАР ТАСС руският министър на енергетиката Александър Новак. 
 
„Въпреки заявеното от българска страна намерение да напусне проекта, ние смятаме, че споразумението между правителствата на Русия, България и Гърция, сключено през 2007 г., е в сила“, казва руският министър. Според него е прибързано да се говори за приключването на проекта, защото договорът не дава възможност за едностранен отказ.  На 7 и 8 април ще има заседание на двустранната комисия, която аз оглавявам. На него ще бъде повдигнат този въпрос, казва руският министър. 

По думите на Новак Виенската конвенция за правото на международните договори от 1969 г. предвижда определени условия за излизане – ако договорът предвижда това или ако всички участници са съгласни. 

„Взаимно съгласие към днешна дата не е постигнато. Не може да се каже, че проектът завинаги е останал в миналото. Той е замразен, защото една от страните сега не проявява желание да участва в реализацията му“, коментира руският министър. Той изказва мнение, че от петролопровода са заинтересовани и руските доставчици, и европейските потребители, а и досега са вложени общо 20 млн. евро. 

България реши да напусне проекта, който беше част от т. нар. голям шлем в енергетиката на президента Георги  Първанов, през 2011 г. по време на управлението на ГЕРБ. Решението за прекратяването на българското участие е взето от парламента, напомня руската агенция. 

Правителството на Бойко Борисов реши да се откаже от проекта с аргумента, че е неизгоден финансово и икономически. По 300-километровата тръба от българския черноморски порт Бургас до гръцкия Александруполис трябваше да преминават по 35 млн. тона петрол годишно. Идеята беше с новото съоръжение да се намали трафикът на танкери през Босфора и Дарданелите, но в същото време нараснаха опасенията на българските черноморски общини за влошаване на  екологичната среда в курортите. Жителите на Поморие отхвърлиха проекта на референдум.  

В интервю за ИТАР ТАСС от края на януари премиерът Пламен Орешарски, запитан за темите, по които ще заседава комисията, посочи и вноса на енергоносители от Русия без да навлиза в подробности. 

И след 20 години Русия ще продължава да бъде най-крупният износител на петрол

Източник: http://news.expert.bg

rsrsrs-rrssrrrsr-getty_17013ef037

Русия ще продължи да бъде основна сила в износа на нефт и природен газ и към 2035 г. Това прогнозират от British Petroleum /BP/, предаде БГНЕС.

Изпълнителният директор Робърт Дъдли и главният икономист на ВР Кристоф Рул представиха ежегодния доклад на компанията „World Energy Outlook“ /“Световни енергийни перспективи“/.

Съгласно прогнозите, заложени в доклада, Русия ще продължи да бъде най-големия износител на петрол и природен газ и през идните 20 години, а вероятно и след това.

„Обемите на нефтодобива в Русия са относително стабилни и с времето плавно нарастват. Считаме, че тенденциите в тази насока ще продължат. По наши разчети, по обем на добив на трудноизвлекаем петрол, към 2035 г. Русия ще заема второ място в света“, отбелязва Рул.

Към 2035 г. производството на електроенергия в Русия ще нарасне с 21%, като потреблението ще се увеличи с 20%. След 20 г. Русия ще добива 11 млн. барела нефт и газов кондензат дневно, което годишно прави 548 млн. тона. За справка: през 2012 г. са били добити 518 млн., а през 2013 г. – 523 млн. тона.

По оценки на ВР към 2035 г. газодобивът в Русия ще съставлява 79 млрд. куб. м дневно, което прави 807 млрд. куб. м годишно. За справка: през 2013 г. страната е произвела 672 млрд. куб. м природен газ.

Към 2035 г. природният газ ще остане основен източник на енергия в Русия, но вече ще покрива нуждите на страната на 50%, а не на 54% както е понастоящем. Това ще е заради ръста в строителството на АЕЦ-ове – 72% ръст към 2035 г., и ВЕЦ-ове – 34% ръст към 2035 г., прогнозират от ВР.

Русия и Гърция ще продължат да убеждават България в целесъобразността на проекта Бургас-Александруполис

Източник: http://m.focus-news.net

Атина. Русия и Гърция ще продължат да убеждават България в целесъобразността на реализирането на проекта за строителство на петролопровод „Бургас-Александруполис”, който по-рано бе замразен. Това заяви на пресконференция председателят на Съвета на Федерацията, горната камара на руския парламент, Валентина Матвиенко, която е на визита в Атина, съобщи специализираното издание „Нефт Росии”.
„Гръцката страна потвърди днес на преговорите, че запазва заинтересоваността си в реализирането на този проект”, информира Митвиенко, като потвърди, че „Русия също запазва интерес към този проект”. „Неговото реализиране може да се осъществи само на тристранна основа с участието на България”, констатира тя.
Митвиенко изрази съжаление за решението на България да излезе от проекта и подчерта, че той е взаимноизгоден за трите страни.
„Ние се договорихме, че правителството на Гърция и правителството на Русия ще положат усилия в контактите с българските ни партньори, за да ги убедим в целесъобразността на реализирането на този проект”, съобщи председателят на Съвета на Федерацията.

Доставките на руски петрол за Европа стигнаха 10-годишен минимум

Източник: http://3e-news.net

Доставката на руски петрол за Европа паднаха до 10-годишен минимум. Руските петролни компании предпочитат да експортират нефтопродукти, а също така и да увеличават експортът си за Китай, пише „Файненшъл Таймс“.

През юли еккспортът на руски петрол за европейските трани трябва да съставлява 2,1 млн.барела дневно, сочат договорите за транспоритране на горивото. В ЕК руският петрол Urals вече се продава с премия към физическите партиди на североморският петрол (Dated Brent), използван за изчисляване на цената на руският сорт, сочат данните на агенция Platts.

Urals е руски смесен сорт, основно за експорт, като той обичано се търгува с дисконт спрямо Brent, тъй като е по-тежък за преработка. Затова с увеличаването на цената на руския петрол ще се увеличат и разходите за преработката му от европейските нефтопреработвателни заводи.

Няколко завода в Гърция (Hellenic Petroleum), Испания ( Repsol) и Португалия (Galp) извършиха модернизация специално за преработката на тежък петрол.

„Когато цената на по-тежкия петрол е сравнима с Brent нефтопреработвателните предприятия получават малки печалби, обяснява анализаторът от Bank of America Merrill Lynch Лаура Убстър. Подобни проблеми възникват и сред американските производители – маржът на нефтопреработвателните заводи в Тексас рязко спадна заради нарастването на цената на WTI, пише Ройтерс. Ако през 2012 г. Разликата в цената между WTI и Brent е била около 20 долара за барел, то сега тя е 3-4 долара.

По-ниска е издръжката за нефтопреработвателните заводи в Югоизточна Европа и Финландия: заводите на компанията NesteOil (Финландия) PKN Orlen (Полша) и MOL(Унгария) преаботват по-голямо количество руски петрол. Освен това, някои са си осигурили и стабилни доставки.

Така например през юни PKN Orlen подписа с „Роснефт“ споразумение за 7 млрд.долара за импорт на петрол по тръбопровода „Дружба“ до юни 2016 г. Подобни дългосрочни договори може частично да парират недостига на суривината и да увеличат експорта на петрол за Европа със 100 хил. барела дневно, изчисли управляващият директор на JBC Energy Дейвид Уеч.

Между другото, руските производители продължават да увеличават експорта си за Китай. В частност „Роснефт“ подписа 25 –годишен договор за увеличение на доставките за тази страна от настоящите 15 млн.тона годишно до 37,8 млн.тона. Сумата на сделката е 270 млрд.долара, пише gazeta.ru, цитирана от Нефт Росии.

От гледна точка на руснаците, пренасочването на експорта към Азия с нейното растящо търсене е благоразумно, но това създава недостиг на петрол в Европа, където към това трябва да се прибави и намаляването на доставките от находищата в Северно море, обяснавя за „Файненшъл Таймс“ анализаторът от Energy Aspect Амрита Сен.

Още един фактор, който не е в полза на европейските нефтопреработвателни заводи е нарастването на преработката на петрол в Русия. От 2005 г. показателите са се увеличили с 25% до 5 млн.барела на ден. Затова руските компании предпочитат да пренасят за Европа повече дизелово гориво и други петролни продукти с голяма добавена стойност, отколкото суров петрол.

В Русия ще бъде обсъден отчет за екологичното въздействие на „Южен поток”

Източник: http://m.focus-news.net

 Компанията „Саут Стрийм Транспорт” в петък ще проведе в руския град Анапа обществени слушания, на които ще бъде обсъден отчетът за оценката на екологичното въздействие на руския участък от морския газопровод „Южен поток”, съобщи представителят на компанията Татяна Глушко, цитирана от РИА Новости.
Материалите в отчета съдържат оценка за очакваното въздействие на проекта върху околната среда в Русия и предложените мерки за минимизиране на евентуалното негативно въздействие.
Морският газопровод „Южен поток” с дължина 930 километра ще бъде прокаран по дъното на Черно море от Русия до България. Процедурата за екологична оценка се провежда в Русия, Турция и България в съответствие с екологичното законодателство на всяка страна, и тя ще завърши преди началото на строителството на газопровода през 2014 г.