Русия иска от България възобновяване на проекта „Бургас – Александруполис“

Източник: http://www.dnevnik.bg/

Руско-българската междуправителствена комисия, която ще заседава на 7 и 8 април, ще обсъди въпроса за строителството на нефтопровода Бургас – Александруполис, съобщи пред ИТАР ТАСС руският министър на енергетиката Александър Новак. 
 
„Въпреки заявеното от българска страна намерение да напусне проекта, ние смятаме, че споразумението между правителствата на Русия, България и Гърция, сключено през 2007 г., е в сила“, казва руският министър. Според него е прибързано да се говори за приключването на проекта, защото договорът не дава възможност за едностранен отказ.  На 7 и 8 април ще има заседание на двустранната комисия, която аз оглавявам. На него ще бъде повдигнат този въпрос, казва руският министър. 

По думите на Новак Виенската конвенция за правото на международните договори от 1969 г. предвижда определени условия за излизане – ако договорът предвижда това или ако всички участници са съгласни. 

„Взаимно съгласие към днешна дата не е постигнато. Не може да се каже, че проектът завинаги е останал в миналото. Той е замразен, защото една от страните сега не проявява желание да участва в реализацията му“, коментира руският министър. Той изказва мнение, че от петролопровода са заинтересовани и руските доставчици, и европейските потребители, а и досега са вложени общо 20 млн. евро. 

България реши да напусне проекта, който беше част от т. нар. голям шлем в енергетиката на президента Георги  Първанов, през 2011 г. по време на управлението на ГЕРБ. Решението за прекратяването на българското участие е взето от парламента, напомня руската агенция. 

Правителството на Бойко Борисов реши да се откаже от проекта с аргумента, че е неизгоден финансово и икономически. По 300-километровата тръба от българския черноморски порт Бургас до гръцкия Александруполис трябваше да преминават по 35 млн. тона петрол годишно. Идеята беше с новото съоръжение да се намали трафикът на танкери през Босфора и Дарданелите, но в същото време нараснаха опасенията на българските черноморски общини за влошаване на  екологичната среда в курортите. Жителите на Поморие отхвърлиха проекта на референдум.  

В интервю за ИТАР ТАСС от края на януари премиерът Пламен Орешарски, запитан за темите, по които ще заседава комисията, посочи и вноса на енергоносители от Русия без да навлиза в подробности. 

И след 20 години Русия ще продължава да бъде най-крупният износител на петрол

Източник: http://news.expert.bg

rsrsrs-rrssrrrsr-getty_17013ef037

Русия ще продължи да бъде основна сила в износа на нефт и природен газ и към 2035 г. Това прогнозират от British Petroleum /BP/, предаде БГНЕС.

Изпълнителният директор Робърт Дъдли и главният икономист на ВР Кристоф Рул представиха ежегодния доклад на компанията „World Energy Outlook“ /“Световни енергийни перспективи“/.

Съгласно прогнозите, заложени в доклада, Русия ще продължи да бъде най-големия износител на петрол и природен газ и през идните 20 години, а вероятно и след това.

„Обемите на нефтодобива в Русия са относително стабилни и с времето плавно нарастват. Считаме, че тенденциите в тази насока ще продължат. По наши разчети, по обем на добив на трудноизвлекаем петрол, към 2035 г. Русия ще заема второ място в света“, отбелязва Рул.

Към 2035 г. производството на електроенергия в Русия ще нарасне с 21%, като потреблението ще се увеличи с 20%. След 20 г. Русия ще добива 11 млн. барела нефт и газов кондензат дневно, което годишно прави 548 млн. тона. За справка: през 2012 г. са били добити 518 млн., а през 2013 г. – 523 млн. тона.

По оценки на ВР към 2035 г. газодобивът в Русия ще съставлява 79 млрд. куб. м дневно, което прави 807 млрд. куб. м годишно. За справка: през 2013 г. страната е произвела 672 млрд. куб. м природен газ.

Към 2035 г. природният газ ще остане основен източник на енергия в Русия, но вече ще покрива нуждите на страната на 50%, а не на 54% както е понастоящем. Това ще е заради ръста в строителството на АЕЦ-ове – 72% ръст към 2035 г., и ВЕЦ-ове – 34% ръст към 2035 г., прогнозират от ВР.

Русия и Гърция ще продължат да убеждават България в целесъобразността на проекта Бургас-Александруполис

Източник: http://m.focus-news.net

Атина. Русия и Гърция ще продължат да убеждават България в целесъобразността на реализирането на проекта за строителство на петролопровод „Бургас-Александруполис”, който по-рано бе замразен. Това заяви на пресконференция председателят на Съвета на Федерацията, горната камара на руския парламент, Валентина Матвиенко, която е на визита в Атина, съобщи специализираното издание „Нефт Росии”.
„Гръцката страна потвърди днес на преговорите, че запазва заинтересоваността си в реализирането на този проект”, информира Митвиенко, като потвърди, че „Русия също запазва интерес към този проект”. „Неговото реализиране може да се осъществи само на тристранна основа с участието на България”, констатира тя.
Митвиенко изрази съжаление за решението на България да излезе от проекта и подчерта, че той е взаимноизгоден за трите страни.
„Ние се договорихме, че правителството на Гърция и правителството на Русия ще положат усилия в контактите с българските ни партньори, за да ги убедим в целесъобразността на реализирането на този проект”, съобщи председателят на Съвета на Федерацията.

Доставките на руски петрол за Европа стигнаха 10-годишен минимум

Източник: http://3e-news.net

Доставката на руски петрол за Европа паднаха до 10-годишен минимум. Руските петролни компании предпочитат да експортират нефтопродукти, а също така и да увеличават експортът си за Китай, пише „Файненшъл Таймс“.

През юли еккспортът на руски петрол за европейските трани трябва да съставлява 2,1 млн.барела дневно, сочат договорите за транспоритране на горивото. В ЕК руският петрол Urals вече се продава с премия към физическите партиди на североморският петрол (Dated Brent), използван за изчисляване на цената на руският сорт, сочат данните на агенция Platts.

Urals е руски смесен сорт, основно за експорт, като той обичано се търгува с дисконт спрямо Brent, тъй като е по-тежък за преработка. Затова с увеличаването на цената на руския петрол ще се увеличат и разходите за преработката му от европейските нефтопреработвателни заводи.

Няколко завода в Гърция (Hellenic Petroleum), Испания ( Repsol) и Португалия (Galp) извършиха модернизация специално за преработката на тежък петрол.

„Когато цената на по-тежкия петрол е сравнима с Brent нефтопреработвателните предприятия получават малки печалби, обяснява анализаторът от Bank of America Merrill Lynch Лаура Убстър. Подобни проблеми възникват и сред американските производители – маржът на нефтопреработвателните заводи в Тексас рязко спадна заради нарастването на цената на WTI, пише Ройтерс. Ако през 2012 г. Разликата в цената между WTI и Brent е била около 20 долара за барел, то сега тя е 3-4 долара.

По-ниска е издръжката за нефтопреработвателните заводи в Югоизточна Европа и Финландия: заводите на компанията NesteOil (Финландия) PKN Orlen (Полша) и MOL(Унгария) преаботват по-голямо количество руски петрол. Освен това, някои са си осигурили и стабилни доставки.

Така например през юни PKN Orlen подписа с „Роснефт“ споразумение за 7 млрд.долара за импорт на петрол по тръбопровода „Дружба“ до юни 2016 г. Подобни дългосрочни договори може частично да парират недостига на суривината и да увеличат експорта на петрол за Европа със 100 хил. барела дневно, изчисли управляващият директор на JBC Energy Дейвид Уеч.

Между другото, руските производители продължават да увеличават експорта си за Китай. В частност „Роснефт“ подписа 25 –годишен договор за увеличение на доставките за тази страна от настоящите 15 млн.тона годишно до 37,8 млн.тона. Сумата на сделката е 270 млрд.долара, пише gazeta.ru, цитирана от Нефт Росии.

От гледна точка на руснаците, пренасочването на експорта към Азия с нейното растящо търсене е благоразумно, но това създава недостиг на петрол в Европа, където към това трябва да се прибави и намаляването на доставките от находищата в Северно море, обяснавя за „Файненшъл Таймс“ анализаторът от Energy Aspect Амрита Сен.

Още един фактор, който не е в полза на европейските нефтопреработвателни заводи е нарастването на преработката на петрол в Русия. От 2005 г. показателите са се увеличили с 25% до 5 млн.барела на ден. Затова руските компании предпочитат да пренасят за Европа повече дизелово гориво и други петролни продукти с голяма добавена стойност, отколкото суров петрол.

В Русия ще бъде обсъден отчет за екологичното въздействие на „Южен поток”

Източник: http://m.focus-news.net

 Компанията „Саут Стрийм Транспорт” в петък ще проведе в руския град Анапа обществени слушания, на които ще бъде обсъден отчетът за оценката на екологичното въздействие на руския участък от морския газопровод „Южен поток”, съобщи представителят на компанията Татяна Глушко, цитирана от РИА Новости.
Материалите в отчета съдържат оценка за очакваното въздействие на проекта върху околната среда в Русия и предложените мерки за минимизиране на евентуалното негативно въздействие.
Морският газопровод „Южен поток” с дължина 930 километра ще бъде прокаран по дъното на Черно море от Русия до България. Процедурата за екологична оценка се провежда в Русия, Турция и България в съответствие с екологичното законодателство на всяка страна, и тя ще завърши преди началото на строителството на газопровода през 2014 г.

„Газпром“ обмисля продължение на Северен поток към Великобритания

Източник: http://www.dnevnik.bg

zx450y250_2039076

Руският гигант „Газпром“ и холандската газова компания Gasunie са подписали предварително споразумение за проучване на потенциала за продължаване на газопровода „Северен поток“ до Великобритания, съобщи агенция Reuters. Това е една от няколкото газови сделки, сключени между представителите, водени от руския президент Владимир Путин, който е на посещение в Холандия, и местни компании.

Ако проектът се осъществи, продължението на газопровода би дало на „Газпром“ по-голям достъп до Острова, чието годишно потребление на синьо гориво е 100 милиарда кубически метра. Дългосрочното сътрудничество с Москва е стратегическо и за Амстердам, тъй като собствените му газови резерви се изчерпват и се очаква до 2025 г. страната да започне да внася.

Изпълнителният директор на руския газов гигант Алексей Милер заяви, че е била обсъдена възможността за газопровод до Обединеното кралство с капацитет от 27.5 милиарда кубика – същия като на вече съществуващите два ръкава от „Северен поток“. „Ключовият въпрос е да подпишем дългосрочен договор с британските ни партньори за доставки на британския пазар“, уточни Милер пред репортери.

Годишният капацитет на „Северен поток“, сега свършващ при северното германско градче Лубмин, е 55 милиарда кубика, които могат да задоволят около 10% от нуждите на Европейския съюз.

Освен с Gasunie „Газпром“ е сключил и два договора с Royal Dutch Shell – единия за съвместно проучване и добив на баженов петрол (еквивалентът на шистовия газ в нефтената индустрия), а другия за добив на въглеводороди от руския континентален шелф. Тези споразумения подчертават желанието на Кремъл да затвърди позицията си на глобален производител на петрол и газ, като отвори достъпа до руските резерви на трудноизвлечими горива за международните енергийни компании, разполагащи с необходимия опит за тяхната разработка.

„Инфраструктурата в Северозападна Европа може да бъде подобрена още, така че те (Холандия) се нуждаят от подкрепа (от страна на Русия) за инвестициите“, коментира интереса на Амстердам Ханс ван Клееф, енергиен икономист от държавно контролираната холандска банка ABN Amro.

„Силните руско-холандски енергийни взаимоотношения са от голямо значение и за двете икономики“, каза и холандският икономически министър Хенк Камп по време на посещението на Путин.

През последните години двете страни засилиха сътрудничеството си в енергийния сектор чрез няколко проекта. „Газпром“ се ангажира да осигури горивото за най-голямото открито хранилище за природен газ в Европа Bergermeer, което се строи в Северна Холандия, на 20 километра от газопровода BBL, свързващ Ниската земя с Великобритания. Когато бъде завършено през 2015 г., руският гигант ще разполага с 1.9 милиарда кубика капацитет.

Междувременно консорциум на холандската компания Vitol Tank Terminals International и руския инвестиционен холдинг „Сумма“ ще инвестира 1 милиард долара в нов нефтен терминал на пристанището в Ротердам. Когато бъде отворен през 2016 г., той ще може да обработва 2 милиона тона суров петрол и 1 милион тона рафинирани продукти, което ще го направи важен играч в глобалната търговия с петрол.

Трудният път към баженовия петрол на Западен Сибир

Източник: http://www.capital.bg

zx620y348_2035360

След като преди 45 години дълбоко под блатата на Западен Сибир случайно са открити най-големите световни резерви на това, което е еквивалентът на шистовия газ в петролната индустрия. – т.нар. нефт от баженови скали, сега Русия иска да ги разработи. Тази пролет започват сериозните сондажи, след като  президентът Владимир Путин обеща да разхлаби хватката на Кремъл над природните богатства на страната. Но властта не бърза да увеличава добива.

ExxonMobil и руската държавна компания „Роснефт“ са начело на проучвателните дейности, които трябва да проверят дали залежите „Баженов“ (по името на руски геолог)  наистина са това, което изглеждат. Според руски производители под земята там има 3.5 милиарда барела суров петрол, които могат да бъдат извлечени, съобщава Reuters.

Голяма част от проучените запаси не са били изобщо сондирани. Те са заклещени под налягане в непробиваема черна глина под съществуващите петролни находища в Западен Сибир. Главния петролен център там е град Тюмен, намиращ се на 1700 километра североизточно от Москва.

Лудият черен камък „Когато работих в проучванията, един от геолозите ни ги наричаше „луд черен камък“, казва Татяна Смагина, ръководител на управлението на резервите в Центъра за изследване на петрола в Тюмен, който е част от „Роснефт“. Изследователите пазят проби от сондажите през последните 30 години, които трябва да помогнат за определяне на потенциала им. Според правителствени данни „лудият черен камък“ ще може да произвежда 1-2 милиона барела на ден до края на десетилетието.

Колко точно обаче са природните богатства остава неизвестно. Според най-консервативните оценки те са от 3 милиарда метрични тона (20 млрд. барела), а най-оптимистичните прогнози ги преценяват на 143 милиарда метрични тона. Това би означавало 1 трилион барела, което е четири пъти повече от запасите на Саудитска Арабия или потреблението на целия свят за 30 години.

Международната агенция за енергетика описва „Баженов“ като най-голямата в света „скала източник“, която може да генерира въглеводороди. Това е „подложка“ от органична материя от Юрския период, която се намира под известните петролни залежи в Западен Сибир.

Не толкова бързо

Тези огромни потенциални запаси не означават, че в Русия ще се случи шистова петролна революция по подобие на САЩ, където се очаква от находището Bakken в Северна Дакота да се изпомпват по 1.2 милиона барела на ден до 2015 г.

Развитието в САЩ довежда до ново поколение високотехнологични и евтини сонди, както и нови технологии като хоризонтално сондиране, за да се използват запасите по-ефективно. Руската петролна индустрия от своя страна е в ръцете на няколко могъщи играча през последното десетилетие, повечето от които са тясно свързани с държавата.

В момента Русия добива 10.3 милиона барела на ден от конвенционални източници, което е повече от Саудитска Арабия. Reuters коментира, че Москва може да поиска да запази тези нива, вместо да ги увеличи драстично благодарение на шистовия петрол. В момента производството на петрол в Русия даже намалява с 2 процента всяка година.

Започващите в момента сондажи трябва да определят дали Русия може да премине към по-модерна и конкурентоспособна петролна индустрия, която да се възползва от пробивите в технологията в Северна Дакота. Предстои да бъде определена и ролята на „Баженов“ в тази конфигурация.

„Баженов“ е голяма формация. Тя покрива половината Западен Сибир. Виждал съм карти, на която тя е 22 пъти по-голяма от Bakken в Северна Дакота“, казва финансовият директор на Eurasia Drilling Ричард Андерсен. По думите му „Баженов“ обаче не е хомогенен и проучванията може да нямат същия ефект навсякъде. На едни места петролът може да потече, докато на други – не.

Предизвикателствата

Засега обаче геологията и технологията не са сред основните предизвикателства пред разработването на шистовия петрол. Опитите за създаване на съвместни проучвателни компании се сблъскват с нещо по-сложно – бюрокрацията. Най-големият въпрос от всички е данъчното облагане. Цената на извличане на един барел нефт от „Баженов“ е на стойност около $40, а данъкът, който Кремъл взима за износа му, е 90% от прихода. Министерството на финансите предлага пакет от данъчни облекчения, който трябваше да бъде приет на 1 октомври 2012 г., но все още не е стигнал до парламента.

Производителите също така са изправени пред изискването да направят нови сондажи в Западен Сибир, въпреки че баженовият нефт може да бъде извличан и чрез съществуващите. Тази мярка е насочена към недобросъвестните играчи на пазара, които може да настояват за данъчни отстъпки за конвенционален нефт, който да е представен като добит от новите места.