ЕС готви закон за пълен отчет от петролни, газови и добивни компании по „държавни проекти“

Източник: http://www.guardian.co.uk

По-голяма прозрачност в работата на петролните, газовите и рудодобивните компании – това става факт, след като Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха съгласие по нов закон в тази насока. Гласуването в пленарна зала на ЕП ще е най-вероятно на 12 юни, а след това и Съветът трябва да даде окончателно одобрение, за да стане законът ще стане окончателно факт.
Съгласно нормата всяка петролна, газова или рудодобивна компания, която изпълнява проект от национално значение за дадена държава, трябва да обявява публично големите си паричните операции и плащания по проекта към държавата. И най-важното – няма значение дали в страната, в която се изпълнява проекта, има закон, който криминализира разкриването на такава информация т.е. счита я за информация в измерение от „национална сигурност”. Това, разбира се, се отнася за страните-членки на Европейския съюз.
В закона е записано, че всяко плащане над 100 хил. евро трябва да бъде обявявано, като са предвидени и клаузи, съгласно които компаниите не могат да раздробяват плащанията, за да избегнат публично публикуване на информацията.
В числото на плащанията, които трябва да се обявяват публично, влизат транзакции на национално, регионално и общинско ниво. Освен това под плащания се разбира продуктови трансфери, определени данъци и такси, дивиденти, бонуси, премии и плащания за инфраструктурни подобрения.

Важна клауза в новия закон е и това, че три години след влизането му в сила Европейската комисия ще направи оценка дали да не бъдат добавени и други сектори, както и да има допълнителни клаузи.

Реклами

Сашо Дончев: Големите проекти трябва да са с частни капитали

Източник: http://3e-news.net/

Проектите „Набуко“, „Южен поток“ и АЕЦ“Белене“ трябва да изграждат с частни капитали и държавата не бива да участва в тях. Това заяви председателят на Българската стопанска камара(БСК) и изпълнителен директор на „Овергаз инк“ Сашо Дончев пред Дарик радио. Той оглави камарата през миналата седмица.

„Аз съм категорично против участието на държавата и в енергийните проекти – например АЕЦ „Белене“. Ако в тези проекти има хляб, за тях ще се намерят инвеститори“, каза Дончев. Според него, ако държавата има някаква роля, то тя е да не пречи в тяхната пазарна реализация.

Изграждането на АЕЦ „Белене“ е силно политизирано, а трябва да се остави на бизнеса. Първоначално правителството на ГЕРб се обяви за преразглеждане на проекта, после заяви, че спира изграждането на централа, без да стигне до правителствено решение. Впоследствие поиска фиксирана цена от Росатом за целия срок на строителството и избра нов консултант за финансирането и търсенето на стратегически инвеститор.

Дончев посочи, че бизнесът би могъл да участва в петролопровода Бургас-Александруполис при гарантирани доставки на нефт и икономическа обосновка. Според него Русия отдавна се отказала от проекта.

Дянков да тръгва към Москва

Източник: http://news.ibox.bg

Руската компания „Транснефт“ обяви, че ще направи нов опит да убеди България да допусне част от петролопровода „Бургас-Александруполис“ да премине през територията на страната – проект, който беше почти категорично отхвърлен от София по-рано през годината.

Това, както съобщи РИА „Новости“, се очаква да стане по време на посещението в Москва на 8 и 9 септември на българска делегация, водена от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

Посещението на българската делегация идва, след като руският премиер Владимир Путин разговаря по телефона за „енергийни проекти“ с колегите си в София и Атина на 21 юли.
Същият ден вицепрезидентът на „Транснефт“ Михаил Барков покани Дянков в Москва за детайлизиране на руската оферта за финансиране на проекта.

По този повод говорителят на „Транснефт“ Игор Дьомин коментира пред в. „Москоу таймс“, че визитата ще се състои, за да се обсъдят потенциалните изгоди от изграждането на тръбопровода за България. „Ще обсъдим ситуацията около проекта, вероятно те не са наясно с някои специфики, допълни още Дьомин.

От пресцентъра на българското Министерство на финансите обаче засега отричат, че подобна визита ще се състои и твърдят, че на посочените дати вицепремиерът Дянков ще си бъде в България.

Независимо от това дали Симеон Дянков ще пътува на 8 и 9 септември до руската столица или не, позицията на кабинета е ясна. За последен път тя бе заявена от Бойко Борисов при представянето на 82-страничния му отчет.

От публикувания материал става ясно, че Бойко Борисов се отказва от проекта „Бургас-Александруполис“, за сметка на „Южен поток“ и „Набуко“. Но отказването на премиера от петролопровода крие рискове. Проектът беше тясно вързан от Москва с „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. Това ще даде възможност на Кремъл да ни извива ръце при защитата на енергийните си интереси у нас.

Подкрепяният от Русия тръбопровод „Бургас-Александруполис“, в който страна е и Гърция, би играл ключова роля при подсилването на руския и казахстанския износ на петрол за региона на Средиземноморския басейн.
Отказът на България от изграждането на петролопровода обаче едва ли ще спре доставката на суровината до потребителите.

Геополитическата логика е много проста – централноазиатският нефт ще си намери пътя към световните пазари по един или друг начин. Това са повече от 60 процента от доказаните световни резерви, които до този момент са неизползвани и ако не мине през България, ще мине по друг път.
А този път минава през Турция, която вече играе ключова роля в бързо променящото се енергийно статукво в Европа.

В основата на енергийната политика на Анкара винаги е стояла и продължава да стои силната й амбиция да възвърне политическите и икономическите си позиции в старите си зони на влияние. Амбиция, която според авторитетната американската агенция „Страфор“ се очертава да се осъществи някъде около 2040 г.

И докато у нас вече 20 години тече несекващ спор на Запад или на Изток трябва да се ориентира страната ни в енергийната си политика, в Турция заработиха за реализацията на всеки изгоден за нея проект. Независимо дали негов инициатор е Русия, Европейският съюз, Съединените щати или международен консорциум.

За разлика от България, разположената на подстъпите на два континента наша съседка много бързо оцени своите стратегически предимства и без да губи време се зае да ги реализира в енергийната сфера.

Във възможностите за контрол над преминаващите през нейна територия тръбопроводи Турция най-сетне видя онова все още липсващо й досега средство, което да я превърне в субрегионална сила.

Една от първите стъпки, които Анкара предприе за превръщането си в енергиен фактор в региона на Черно море и Югоизточна Европа, бе осигуряването на директни газови доставки от Русия чрез изграждането на „Син поток“.

Ответният ход на руската страна, с който тя не само върна жеста към Турция, но и отправи такъв към нейните италиански партньори, е включването й в изграждането на петролопровода „Самсун-Джейхан“.

С това Москва значително успокои силните притеснения на основните акционери в проекта – турската Calik Group и италианската ENI – относно захранването на петролопровода. Нещо повече, Русия дори предложи да построи в Джейхан нефтопреработващ завод, с което сложи нова въпросителна на проекта „Бургас-Александруполис“.

Евентуалното изпълнение на тези договорености не само поставя под въпрос дали въобще ще се изгражда „Бургас-Александруполис“. Реализацията на руско-турско-италианските споразумения слага кръст изобщо на амбициите ни да станем някакъв „енергиен център“ в Югоизточна Европа.

България се очертава по-скоро да стане енергиен изолатор на Балканите, в който думата „енергия“ ще се употребява основно, за да се обяснява учудващата ни неспособност да играем пълноценно в европейската енергийна игра.

Затова не е лошо Симеон Дянков да спре да разиграва на наш гръб любимия му енергиен хазарт и да отиде до Москва. Нищо, че после ще му се кара приятелят му Джеймс Уорлик.

Проф. Дюлгерова: Българският отказ от енергийни проекти е минус за Брюксел

Източник: КРОСС

„Излизането на една държава-членка на ЕС от енергийни проекти е минус за Брюксел и плюс за Москва и за Анкара. Отказът на България от който и да е от проектите – АЕЦ „Белене“ или петролопроводът „Бургас – Александруполис“, е подкрепа за турската позиция и то в чисто стратегически план. В момента това е отказ от едно стратегическо ситуиране на България в енергийния център за транзитиране на Балканите и много силно рамо за позицията Турция в енергийната сфера. Когато говорим за Русия, Европа и България в този диалог, ние категорично губим от всеки наш отказ“. Това заяви в коментар за Информационна агенция КРОСС проф. Нина Дюлгерова – експерт по енергийна сигурност и преподавател във ВСУ. Тя допълни: „И Европа, и Русия ще намерят начин да заобиколят България. В момента ние, като страна-член на ЕС, на практика го предаваме, защото даваме предимство на споразумение между Русия и Турция, които са стратегически партньори на съюза. Излизането на една държава-членка от енергийни проекти – дали атомни, дали газови или нефтопроводи, означава, че Европа ще загуби, защото това ще даде предимство на нейните стратегически партньори, а не на нея като цялостен играч в енергийната сфера със засилващи се позиции по отношение на Изток и диверсификациите“.
Проф. Нина Дюлгерова коментира още: „Отказът от АЕЦ „Белене“ е предаване на щафетата на Турция и означава, че ние доброволно се отказваме от това, което можем да бъдем. В този евразийски енергиен вектор, който е насочен от изток на запад за удовлетворяване на нарастващите енергийни нужди на цяла Европа, много е важно позиционирането на Гърция и България в бъдещите диверсификации на енергините източници. Бих казала, че последната инициатива на ЕС – източното партньорство, в което България също много активно е ангажирана се поставя под съмнение“.
По думите на Дюлгерова, петролопроводът „Бургас – Александруполис“ е и европейски проект, защото в него участват две страни-членки на ЕС, а трета е стратегически партньор. Проф. Дюлгерова припомни също, че строителството на АЕЦ „Белене“ е съгласувано с Брюксел и има „зелена светлина“. „Това, че ние в момента играем игри на дребно – ще има, или няма да има европейски инвеститор, и се чудим дали да приемем сумата от 2 млрд. евро от Русия, поставя под съмнение политиката на България по отношение на енергийните приоритети“, допълни тя и категорично заяви, че нейната позиция в никакъв случай не е проруска, като се аргументира по следния начин: „Когато се подписва договор, той се подписва между България и Русия с достатъчно висока степен на мобилност и с ангажиращи клаузи, които да запазят българските национални интереси, които до сега бяха с висока степен на защита. В момента ние се оголваме тотално в стратегическа сфера, в която всяка друга държава се стреми да бъде сериозно позиционирана. Ние доброволно се отказваме от неща, които са в унисон и най-вече в защита на български национални интереси“.
„Напълно съм убедена, че до края на другата седмица ще имаме една крачка назад от страна на премиера Борисов по отношение на тези проекти“, заяви експертът и допълни: „Има един момент, който съм склонна да приема като изхвърляне от страна на българския премиер. Той сравни цифрите за изграждането на АЕЦ в Турция с тези за АЕЦ „Белене“ и патетично заяви: „От къде ще намеря аз 26 млрд. лв.?“. Сравнения не могат да се правят, тъй като АЕЦ „Белене“ е в един много напреднал стадий на развитие и не става въпрос за строителство от нулата, както е споразумението между Москва и Анкара. Сравнени във финансов план или какъвто и да е друг, категорично не трябва да се прави“.

 

„Трябват ни инвеститори, мислещи за Екологията“

Източник: http://www.burgasnews.com

Г-н премиер, може ли да направите оценка на направените инвестиции в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ и каква, според Вас е политиката спрямо големите инвеститори в България?Не случайно преди 2 седмици в Девня казах, че аплодираме, помагаме и толерираме идването на такива инвеститори в България, които влагат парите си и освен продукцията и печалбата която правят, те реинвестират парите си у нас и в същото време имат и социална програма. Не на последно място, те пазят природата и екологията на България, особено тези, които са разположени в близост до нашите курорти. Към днешна дата над 660 млн. лева е инвестицията, която е направена във всичките сероочистки, които, освен на територията на бургаския регион, с бензин А5 и възможноста да направят Евро 5 и Евро 6, дават възможност на всички, които ползват това гориво в България, да не замърсяват градовете и селата. Днес се надявам господин Алекперов да го потвърди. Те взеха решение и ние ги подкрепихме за още около 1 милиард и 300 милиона долара да се инвестират в следващите площадки тъй като това дава възможност те да излизат на пазари като Македония, Сърбия и Турция. Благодарим на тези инвеститори, които мислят за природата и екологията на България.
 

 

Още при встъпване в мандат на новото правителство обявихте сериозни мерки за борба с корупцията. Какви са мерките, които Вие предвиждате в борбата със сивата икономика и нерегламентираната продажба на горива?

Дал съм срок и в момента знаете, че много бензиностанции без фискални апарати бяха затворени. Амбициозната ни цел е в рамките на месец и полвина всичко, което няма фискални апарати, да бъде затворено. Срокът беше до 14 май, не знам дали ще се справят с този срок, затова давам около месец и половина отгоре и съм убеден, че ще успеем.

Г-н Алекперов, доволни ли сте от взаимодействието с българското правителство?

Отношенията ни с правителството са изключително добри. Днес обсъдихме редица дългосрочни проекто заедно с г-н Министър-председателя и негови колеги. Обсъдихме нови широкомащабни проекти като строителството на установката по „био крекинг“, която ще позволи да преработваме петрол фактически до 100%. Инвестициите ще бъдат в размер на 1.3млрд. долара. Проектната документация вече е готова и работата ще започне тази година. Подобни проекти се осъществяват само в онези държави, където има ясно разбирателство с правителството и регионалните органи на властта. През всичките тези 10 години откакто сме тук в България, ние доказахме, че сме сигурен и надежден партньор, също и добър данъкоплатец. За тези 10 години ние платихме 7.7млрд. на България. Ние сме отворени, прозрачни и предсказуеми. Дори и в такива трудни моменти на финансова и икономическа криза, когато в Европа и САЩ се затварят нефтопреработващи заводи, ние тук в България нито един ден не сме имали подобни проблеми. Сигурни сме в развитието на нашия проект и в нашето бъдеще.  

Бойко Борисов: Още веднъж ще повторя, че със цялата си дейност и със сегашните инвестиции от 660млн. лева се пази екологията на България. Не случайно за проекта Бургас-Александруполис ние бяхме толкова категорични, защото не се пази екологията. Както виждате до ден днешен, стриктно спазваме ангажиментите си към обществото в бургаски регион.       

Какво се случва в момента с този проект?

Просто не го строим.

Каква е съдбата на Пристанище Бургас? Преди месец зам.-министър Камен Кичев заяви, че ще се дава на концесия.

Кметът на Бургас Димитър Николов: Както знаете терминал 2А, който е за насипни товари и е изграден с финансиране от Японската банка, вече не може да изплаща вноските си след спирането на „Кремиковци“. Зам.-министър Кичев каза да бъде отдаден на концесия на оператор, който да го развие и да поеме ангажиментите по вноските.

Г-н Алекперов, каква е политиката на Лукойл спрямо региона, и какво е мястото на България във Вашите бъдещи планове?

Днес ние създадохме тук в България център за търговия на дребно заедно с Румъния, Сърбия и Македония. Също така формираме пазари за нашия завод в Турция, в Източното средиземноморие и Адриатика. Този обект, който формираме тук ще бъде определящ за нашата политика в региона на Черно Море, Източното средиземноморие и на Балканите.