Газпром все по-близо до придобиване на гръцката DEPA

Източник: http://www.publics.bg
 
Според наблюдатели решаващ глас ще има Европейският съюз, въпреки че „Газпром“ даде по-висока оферта от азербайджанската SOCAR.
 
Руската „Газпром“ е все по-близо до придобиването на гръцката държавна компания за природен газ DEPA. Руснаците искат гаранции, че Еврокомисията няма да блокира сделката, настояват също и за наказателна клауза в договора, ако Гърция излезе от еврозоната, предаде БНР. 
 
Президентът на руския енергиен гигант Алексей Милер отново бе в Атина. До седмица приключва срокът за офертите на инвеститорите и „Газпром“ се очертава като фаворит за закупуването на гръцката държавна компания за природен газ. 
 
Енергетиката на Гърция е апетитна хапка, като част от пътя към Европа. Атина потвърди, че ще участва в Трансадриатическия газопровод, който се възприема като конкурентен на руския проект „Южен поток“. 
 
Според експерти политическо решение на Европейският съюз ще определи победителя в наддаването за компанията за природен газ DEPA. Засега „Газпром“ дава много по-висока оферта – малко над 2 млрд. евро, но има силен европейски натиск в подкрепа на държавната газова компания от Азербайджан – SOCAR.
 
Опозиционните партии се обявиха против приватизацията на газовата компания и настояват да не се допускат чужди инвеститори в гръцката енергетика.
Реклами

Добива на петрол и газ с нови правила

Източник: БПГА

Ново европейско законодателство, свързано с добива на петрол и газ в моретата ще види бял свят най-вероятно към средата на март, ако не срещне неочаквани трудности. За какво се отнася този проект?

Преговарящите от Европейския парламент и Съвета стигнаха до консенсус относно нов проектен текст, регулиращ добива на петрол и газ в моретата. Както всеки консенсус и този доведе до известни отстъпки, най-голямата от които факта, че предвидените правила ще залегнат в Директива (оставяща свобода на държавите и време, за да я транспонират), а не в Регламент ( директно приложим в държавите-членки на ЕС ), както бе предложено от Европейската Комисия.  

Все пак проектът поставя някои необходими правила, гарантиращи по-безопасна експлоатация на добивните платформи, както и необходимостта от представяне на гаранции от страна на операторите, че са способни да се справят с евентуални аварийни ситуации и последиците от тях. Очевидно след катастрофи подобни на Deepwater Horizon европейските институции търсят начин да намалят риска от подобна ситуация в границите на Съюза.  

Ето и основните нововъведения, които се очаква да бъдат приети в най-скоро време.

 

Финансова отговорност

 

Всеки оператор трябва да гарантира, че притежава физически, човешки и финансови ресурси за да ограничи и поправи последствията от сериозен инцидент. Разрешително за проучване и добив ще бъде издавано единствено ако могат да бъдат доказани адекватни ресурси от страна на компанията, най-вече с оглед способностите за овладяване на кризисна ситуация в открито море. Една от най-важните критерии ще бъде финансовите възможности на оператора да ограничи евентуални последици, както и да възстанови нанесените щети.

 

Предварителен доклад и политика за справяне с основни опасности

 

Предприятията, пред да започнат дейността си, ще  бъдат задължени да предадат на националните правителства специален доклад, описващ инсталацията за добив, основните опасности и специални правила по отношение на безопасността на работниците. Документът ще трябва да съдържа и „политики по отношения на превенцията на инциденти”, които следва да гарантират прозрачност по отношение на докладвани проблеми и консултации с заинтересовани компетентни лица що се отнася до сигурността.

 

Авариен план за действие

 

 

Евентуалната Директива ще създаде и задължение компаниите да представят план за действие в аварийна ситуация, който трябва да описва в детайли оборудването и ресурсите с които разполагат, както и действията, които ще се предприемат в случай на инцидент. Друга част от плана ще бъде цялостен сбор от действия за известяване на компетентните държавни органи с цел намаляване на щетите и бърза и адекватна реакция.

Паралелно и държавите-членки ще са длъжни да подготвят план за действие, покриващ всички платформи, попадащи под тяхна юрисдикция. Той ще уточнява ролята и финансовите задължения на операторите, както и ролята на компетентните органи и екипите за справяне в критична ситуация.

 

Очаква се проектът на Директива да бъде представен на Комитета на постоянните представители в средата на март и май месец да бъде представен в Европейския Парламент. Ако бъде приет държавите-членки ще имат три години за да го въведат в своето законодателство.

 

 

 

ЕБВР влезе като акционер в „Приста Ойл“

Източник: http://inews.bg

Европейската банка за възстановяване и развитие, в консорциум с инвестиционният фонд ADMC (Asia Debt Management Capital), е новият миноритарен акционер в българската група „Приста Ойл“, съобщават от компанията.

Делът на консорциума е 30%, като той е закупен за 60 млн. евро от друг досегашен акционер – Gramercy Emerging Market Fund (GEMF). GEMF взе 25% дял в „Приста Ойл“ през 2006 година и добави още 5% през 2007 година.

ADM е инвестиционен фонд, който първоначално осъществява дейността си предимно в Азия след което се концентрира и в Централна и Източна Европа. Фондът е ориентиран към инвестиции в региони с традиционно подценени активи. Такъв в момента се счита регионът на Югоизточна Европа. ADM има офиси в Хонконг, Китай, Украйна, Казахстан, Турция и Великобритания.

ЕБВР ще участва при равни условия заедно с ADM в специално регистрираното за целта дружество, чрез което ще бъдат придобити 30% от капитала на холдинговото дружество на „Приста Ойл“ в Холандия (Приста Ойл Груп). Същото дружество, създадено с инвестиционна цел, ще предостави средствата и за рефинансиране на дълга към GEMF. Финансов консултант по транзакцията с ADM и ЕБВР е Entrea Capital.

През 2011 година „Приста Ойл“ има 375 млн. евро печалба, което е ръст от 86 млн. евро спрямо 2010 година.

КЗК разреши придобиван​ето на 7 бензиноста​нции на НИС Петрол

Източник: http://cpc.bg/

Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „НИС Петрол” ЕООД на 7 бр. бензиностанции – „Герия” ЕООД, „Ир Макс” ЕООД, „Б Плюс” ООД, „Гранд Ойл” ООД, Красимир Георгиев, Теодора Йорданова, „Тим Ойл” ООД и „Арена-И.Т” ЕООД, находящи се в различни населени места.
„НИС Петрол” ЕООД е от групата на Газпром и е новоучредено дружество, чиято дейност ще бъде свързана с проучване, изследване, производство, съхранение, логистика, търговия на дребно и едро, внос и износ на петрол, втечнен петролен газ и петролни продукти. Анализът на КЗК показа, че пазарът на продажба на дребно на автомобилни горива в страната е сравнително конкурентен, със средно ниво на концентрация. Групата на придобиващото контрол дружество не осъществява дейност на този пазар в България и след сделката няма да бъде сред водещите участници, като ще има незначително присъствие.
В последните години се наблюдава увеличаване на броя на бензиностанциите и газостанциите и навлизане на нови участници като Ромпетрол и ОМВ-Аванти.  На пазараприсъстват няколко големи вериги бензиностанции с утвърдени клиенти и изграден авторитет, които и занапред ще се конкурират ефективно помежду си.КЗК счита, че предстоящото навлизане на НИС Петрол и групата на Газпром е малко вероятно да породи господстващо положение при продажбата на автомобилни горива на дребно, което да увреди значително ефективната конкуренция в страната. КЗК постанови незабавно изпълнение на решението.