Ръст в потреблението на горива

Източник: http://www.cross.bg/

София /КРОСС/ Над 1,4 млрд. литра гориво е продадено в бензиностанциите на страната за периода от април до края на септември, съобщиха от НАП. Най-голям дял в потреблението за периода има дизелът, от който са продадени 660 млн. литра, следват бензините с 328 млн. литра и пропан бутанът с близо 315 млн. литра. Количеството метан, продадено за периода е 141 млн. литра.

Данните са от Компютъризираните нивомерни системи, които бензиностанциите бяха задължени да монтират през 2012 г. и не обхващат течните горива, които са търгувани на едро.

 

Според информацията на НАП потреблението на горива е нараснало с 14,6 млн. литра или с 6,6% през месец септември спрямо отчетените количества през месец април, независимо от икономическите условия и промените в цените. Наблюдава се ясна тенденция на повишаване на продажбите през летните месеци на годината, свързана със увеличеното сезонно потребление. Например всички продадени през април горива са били 221 млн. литра, през август количеството е било вече 256 млн. литра, или увеличение с 15,6%.

Независимо от сезонните промени се наблюдава значителен ръст на общото количество продадени на бензиностанции течни горива, което според експертите на НАП се дължи основно на изсветляване на сивия сектор в бранша, а не на увеличено потребление. От НАП допълват, че ръстът на продажбите е значително по-голям в т.нар. малки бензиностанции.

 

„Данните потвърждават, че големите проблеми в търговията с горива са в малките обекти. Ръст от 6,6 на сто при сегашното състояние на икономиката не е нищо друго освен излизане на светло”, каза директорът на дирекция „Контрол” в НАП Васил Панов.

Реклами

През следващите 25 години ще навлезем в златния век на газа

 
Източник: http://www.publics.bg 
 
 
Според доклад на Международната енергийна агенция (IEA), който е част от World Energy Outlook 2011, сигурните доставки на природен газ и неяснотата относно бъдещето на ядрената енергетика ще отредят на синьото гориво все по-важна роля в световния енергиен микс. Очакванията на експертите от IEA са до 2035 г. потреблението на газ да нарасне до 5.1 трилиона куб. м годишно, а делът на горивото да задоволява повече от 25% от световното енергопотребление. 
 
Нефтът ще остане основният енергоизточник в световен мащаб, но поради високите цени на горивото до 2035 г. той ще се използва все по-малко в индустрията и транспорта, като делът му в световния енергиен микс ще падне от 33 на 27%, сочи докладът. 
 
Според IEA нарастването на потреблението освен с нарастващите енергийни нужди до голяма степен ще се дължи и на бурно развиващи се пазари като Китай и Индия. Очакванията са до 2035 г. потреблението на Китай да нарасне от сегашното приблизително равно на това на Германия до нивата на потребление на цяла Европа. За да бъде задоволено ратящото потребление на газ, доставките в световен мащаб трябва да се увеличат с 1.8 трилиона куб. м, което е три пъти повече от сегашното производство на природен газ от Русия.
 
Докладът отбелязва, че заместването на изкопаеми горива като въглища и нефт с природен газ ще намали парниковите емисии. Въпреки това обаче сценарият на по-високо потребление на газ за сметка на други изкопаеми горива в дългосрочен план вещае покачване на средната глобалната температура с 3.5 ˚С. За да не се допусне повишаване на температурата с повече от 2 ˚С, е нужно в по-голяма степен преминаване към нисковъглеродни енергийни източници и ВЕИ, енергийна ефективност, както и използване на технологии за улавяне на емисиите. 

Енергийна ефективност и опазване на околната среда

Източник: Money.bg, Евростат

Устойчивото развитие и конкурентоспособността на икономиката изискват  повишаване на ефективността на възпроизводствения процес (производство,  пренос, разпределение, крайно потребление) във всички отрасли и особено в енергетиката като основен народностопански отрасъл. В тази насока действат Законът за енергийната ефективност и извършените изменения и допълнения към него. Те създават

правната основа на политиката за енергийна ефективност у нас

която е в контекста на енергийната политика на Европейския съюз. Във връзка със Закона за енергийната ефективност е необходимо, от една страна, изготвянето на тригодишни Планове за действие по енергийна ефективност и извършване на мониторинг за тяхното изпълнение и от друга страна,  разработването на Програми за въвеждане на мерки по енергийна ефективност и координация между отделните ведомства по прилагане на тези мерки. Разработени са национални дългосрочни и краткосрочни програми по енергийна ефективност, приети от Министерския съвет, като например: 

  • Национална краткосрочна програма за енергийна ефективност 2005-2007 г., приета от МС на 15.12.2005 г.;
  • Целева програма за енергийна ефективност за 2006 и 2007 г.;
  • Национална дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г., приета от МС (04.07.2005 г.) и насочена за намаляване на енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт на ниво крайно потребление;
  • Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) за периода 2005-2015 г.;
  • Програма за повишаване на енергийната ефективност в транспорта;
  • Национална стратегия за финансиране изолацията на сградите за периода 2005-2020 г., приета от МС на 14.07.2005 година.

През 2008 г. е приет Законът за енергийна ефективност на сградите, който е в отговор на Директивата на ЕС за ефективно използване на енергията в сградите и сигурност на доставката й с цел повишаване комфорта на работа и живот на хората[1]. Обикновено старите сгради потребяват от 240 до 300 кWh/кв.м енергия годишно, съвременните сгради – между 100 и 150 кWh/кв.м годишно, нискоенергийните сгради – между 40 и 50 кWh/кв.м годишно, а „пасивните“ сгради – по-малко от 15 кWh/кв.м годишно и затова се наричат „пасивни“.

Енергийната ефективност при тях се постига чрез конвенционални мерки като изолация, остъкляване на фасадите, използване на иновативни ВЕИ технологии и др. За част от инвестициите при изграждането на тези сгради може да се кандидатства с проект по еврофондовете. Има и програми, действащи в тази насока като например, програмата „Intelligent Energy Europe“, за реализирането на която Европейската комисия е отпуснала огромни средства. Следователно, ако се вземат мерки за постигане на по-добра изолация на сградите е възможно да се постигне енергоспестяване от порядъка на 20 % за жилищните и около 30 % за административните сгради.

Енергетиката е най-големият замърсител на природата

– делът й в общите емисии парникови газове у нас нараства от 71 % през 1988 г. (приемането на Протокола от Киото) до над 75 % през последните години. Ето защо, едно от основните изисквания при повишаване на енергийната ефективност е тя да  съдейства за опазването на околната среда. Последното е обект на международни задължения и Директиви на Европейската комисия като: Директива 1993/76/ЕС за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид чрез прилагане на енергоефективни мерки; Директива 1996/61/ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването; Директива 2001/77/ЕС за ВЕИ; Директива 2001/80/ЕС за ограничаване на емисиите на определени замърсители в атмосферата от горивни инсталации; Директива 2003/30/ЕС за насърчаване използването на биогорива или други ВЕИ в транспорта; Директива 2003/87/ЕС за създаване на Схема за търговия с емисионни квоти и др.

България като член на ЕС на 1 януари 2007 г. въведе Европейската схема за търговия с квоти на емисии парникови газове (European Union Emission Trading Scheme), която се базира на Директива 2003/87/ЕС. Търгуваните на нея инструменти са разрешителни от ЕС за емитиране на парникови газове (EU Emission Allowances), сертификати за редуцирани емисии (Certified Emission Reduction), единици редуцирани емисии (Emission Reduction Units) и т.нар. предписани емисионни единици (Assigned Amount Units). По силата на приетата у нас Наредба за реда и начина на издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии парникови газове, участниците в Европейската схема за търговия с квоти (ЕСТЕ), които не направят заявка за емисиите им парникови газове до определен срок, трябва да купуват необходимите им квоти[2]. Първоначално България определи като необходими 67.64 млн. квоти за периода 2008-2012 година. Европейската комисия редуцира този размер с около 37 % с аргумента, че не е определен точно. При създалата се ситуация се налага страната ни да купува квоти от други държави, особено след затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, което е причина за използването на централи, работещи с въглища. На 21 април 2010 г. България  получи одобрение на Националния план за разпределение на квоти. Няколко седмици след това обаче стана ясно, че страната ни губи акредитацията си за участие на въглеродните пазари вследствие несъобразяване с предприсаните й препоръки за изпълнение.

Има още

8,5 млн. лв. икономии за потребителите на газ в Южна България от началото на 2010 г.

Източник: http://www.publics.bg

Фото източник: Cross.bg

По данни на „Овергаз Юг”, потребителите на синьо гориво в Южна България са спестили за първите 6 месеца на 2010 г. близо 8,5 милиона лева от разходите си за енергия. Те са заменили с природния газ потреблението си на нафта, електричество и мазут. За сравнение – общите икономии за цялата изминала 2009 г. за региона възлизат на 12 милиона лева.

При промишлените предприятия, където потреблението е най-голямо, спестените суми са 4,5 милиона лева. Там природният газ е заменил мазута. В публичния сектор, където сградите са се отоплявали предимно на нафта, икономиите са в размер на 3,1 милиона лева. Домакинствата на газ в Южна България са спестили общо 850 хиляди лева за половин година или средно по 43 лева месечно на къща.

В момента „Овергаз Юг” има 3650 клиенти. От тях 73 са промишлени потребители, 277 са сгради от публичния сектор, а газифицираните домове са 3300. Компанията поддържа и експлоатира над 200 километра газова инфраструктура на територията на четирите града, където доставя синьо гориво. Най-дълга е мрежата в Пазарджик – 82,5 километра. Следват Асеновград (50), Първомай (48,5) и Пещера с 19,4 километра. Около трасето живеят 16 500 домакинства, които имат възможността да използват евтиния и природосъобразен енергиен източник. Мрежата достига и до всички общински обекти в Пазарджик и Пещера.

Средното потребление на битовите клиенти на компанията е 1350 кубически метра синьо гориво годишно. Преизчислени по цената в момента (0,95 лв/кубически метър), годишните разходи за отопление, подгряване на топла вода за битови нужди и готвене на синьо гориво (без да се налага потребителите да се ограничават в консумацията на енергия), възлизат на 1282,50 лева.

Обърната в киловатчаса, цената на природния газ продължава да бъде конкурентоспособна на конвенционалната енергия – в момента битовите клиенти на Овергаз Юг плащат 10,2 стотинки за един киловатчас енергия, произведен с природен газ, а стопанските потребители – от 8,0 до 9,8 стотинки за киловатчас, в зависимост от индивидуалната си тарифа. За сравнение същото количество енергия, произведено с мазут, струва в момента 10,2 стотинки, с електричество – 15,5 стотинки, а с нафта за отопление – 15,3 стотинки.