От Русия с петрол

Източник: http://www.capital.bg

zx620y348_2103037

Пазарът на горива отново започва да се пренарежда. Сега особеността е, че това ще става бавно и все по-голяма част от него ще става руска. Преди дни „Газпромнефт“ отвори първата си брандирана бензиностанция и даде официалния старт на развитието на втория руски гигант на българския пазар на горива. До края на годината компанията планира да има между 30 и 40 обекта със своя бранд в страната.
Навлизането на руската компания се очакваше отдавна. През 2009 г. тя приватизира сръбската петролна компания „Нафтена индустрия Сърбия“ (NIS) и инвестира в реконструкцията на рафинерията на NIS в Панчево, която да й осигури експанзия в региона. На прицел са близките съседни държави – България, Румъния, Босна и Херцеговина.
Напредъкът за новия голям играч ще е бавен, тъй като до момента компанията е напазарувала активи, които не й гарантират автоматично пазар. А и все още няма стратегия за пазара на едро, който в момента се доминира от друг руски гигант – „Лукойл“. В по-средносрочен план обаче сблъсъкът между големите играчи на пазара ще е неминуем.

Първо на дребно
На българския пазар руският гигант се представлява от „Нис Петрол“ – дъщерно дружество на NIS. То започна експанзията си първо на пазара на дребно. Най-лесният и бързовъзвращаем начин да стане това е през покупката на друг конкурент. „Газпром“ (бившата „Сибнефт“, закупена от руския газов държавен гигант през 2005 г.) обаче навлиза на малки стъпки. За сметка на това целите й са едри. Планът на компанията е към края на 2015 г. да има поне 90 бензиностанции премиум клас и да развива мрежа с национално покритие. За сравнение, общият брой обекти в страната е 3200, като близо 1000 от тях са на сега съществуващите шест големи вериги (които държат около 80% от пазара). Това означава „Газпром“ да има минимум по един обект в 28-те областни града и присъстие по основните пътни артерии на страната. Само в София, където е концентрирана около една трета от пазара на горива, компанията предвижда 25 обекта. Към момента в столицата има закупени два обекта, а останалите ще са ново строителство. В Пловдив пък бройката е малко под 10. Във Варна ще са 5. По магистрала Тракия се предвиждат 4, а по пътя за Гърция – минимум две.
Закупуването на бензиностанции в страната „Нис Петрол“ започна през втората половина на 2011 г. Част от тях работеха през 2012 г., но без да са брандирани. Така към днешна дата дружеството има 28 обекта. От тях 19 са собственост на веригата, а останалите 9 са наети. Сега се прави пълна реконструкция, като до края на юли брандираните и работещи безниностанции ще са 6, а през август към тях ще се добавят още 5. До края на годината бройката трябва да достигне 34-40. Предстои и строителство на още обекти. Закупените досега парцели са 25. Колкото до бъдещите цени, от компанията неофициално твърдят, че те „ще бъдат конкурентни“.

Малко сметки

За инвестиции в България компанията е предвидила над 150 млн. евро, като една трета от сумата вече е изразходвана. Най-голямата покупка до момента безспорно е данъчният склад на „Газтрейд“ в Костинброд в частта му за течни горива, която по оценки от пазара е около 20 млн. евро. Базата е необходима за логистиката на горивата от рафинерията на NIS в Сърбия.
Инвестицията в изграждането на една бензиностанция пък е средно около 1.5 млн. евро и отнема около 65-70 дни. Обектите на компанията ще са във високия сегмент, като след дълго колебание компанията реши да работи само с един бранд – Gazprom. В Сърбия по-ниският клас бензиностанции са под марката NIS например. „За България обаче е решено да се развива само единият, тъй като по-лесно се комуникира с клиентите, както и че се харчат двойно повече пари“, обясни източник от компанията.
Първата заявка на дружеството за българския пазар беше амбициозна – в отчета за дейността на „НИС Петрол“ за миналата година беше записано, че през 2013 г. то ще постигне около 400 млн. лв. оборот от продажби на едро и на дребно през 2013 г. Тези резултати едва ли ще се постигнат толкова бързо, като представители на сектора определиха заявката по-скоро като проекция на мегаломанията на руския произход на фирмата. Тя все още обмисля стратегията си на пазара на едро, където ще трябва да се впишат в правилата, задавани от т.нар. price maker „Лукойл България“. „Най-значителният бизнес риск е ясно изразената лидерска роля на „Лукойл България“ като изключителен дистрибутор на основния производител в страната, в резултат на което пазарното му поведение и водената ценова политика оказва пряко влияние върху приходите и реализираните маржове от всички участници на пазара на едро и дребно“, пише в отчета за дейността си „Нафтекс петрол“, която в момента е вторият по големина играч на пазара на едро.
Що се отнася до пазара на дребно, „Газпром“ се цели към 2015 г. да е с 12-15% пазарен дял. А това означава всички останали вериги да са готови да се разделят с част от бизнеса си.

От кого какво
Десетина от бензиностанциите, част от новата верига „Газпром“, са бивши партньори на „Шел България“, работещи на франчайз. Следващата голяма верига, която може да претърпи някакви реорганизации на мрежата, е „ОМВ България“. Според източници от пазара австрийската компания иска да се освободи от девет обекта, които са слаби като продажби и са по-скоро в тежест на веригата. Това, от една страна, би подобрило финансовото състояние на компанията, която за миналата година реализира загуба за първи път от години, а от друга – да даде възможност за нови инвестиции. Дали обаче „Газпром“ ще закупи обект на OMV, тепърва ще се разбере. 
Факт е обаче, че руският гигант навлиза на пазара в труден момент – икономиката е слаба, логично това се отразява и на потреблението на горива, както и на финансовите резултати на някои от основните играчи. За изминалата година намаляване на приходите реализира и „Ромпетрол България“ – от 451 млн. лв. през 2011 г. на 400.8 млн. лв. през 2012 г. Голяма загуба от близо 71 млн. лв. за 2012 г. реализира и „Лукойл България“. От компанията обясняват това с изискванията на митниците за инсталиране на нови измервателни уреди. Участници от пазара обаче обясняват загубите със склонността на търговеца да натиска цените надолу като вид механизъм за изтощаване на конкурентите. Единственият растеж през изминалата година, изпреварващ ръста на цените на горива от веригите, реализират „Еко България“ и „Петрол“, като едно от основните предимства на втората е голямата мрежа и корпоративни клиенти. Бъдещето на „Петрол“, която от години се спряга за продажба обаче, остава все така неясно. За разлика от новата компания на пазара, която има планове за години напред. Търсят се клиенти.

Реклами

„Газпром нефт“ се прицели в големите бензиностанции

Източник: http://www.capital.bg

zx620y348_2006256

България е част от плановете на контролираната от „Газпромнефт“ сръбска компания NIS за изграждане на широка мрежа от първокласни бензиностанции в региона, което ще й позволи да се конкурира с големите европейски вериги. Това става ясно от интервю на генералния директор на сръбската компания Кирил Кравченко за информационния сайт Skrin. От около година компанията купува на порции малки бензиностанции в страната чрез българското си дружество „НИС петрол“ и така постепенно разширява присъствието си.

Системата на двата бранда

Намеренията на компанията са да използва двата си бранда – икономичният NIS Petrol и луксозният Gazprom, който беше пуснат миналата година, така че да може да покрие по-широк кръг потребители. „Бензиностанциите NIS Petrol са насочени към широка целева група, за която най-важното е да купува горива с европейско качество на разумни цени. Допълнителните услуги, които се предлагат в обектите, имат второстепенна роля за тези клиенти“, обяснява Кравченко. От друга страна, подходът при бензиностанциите с марка Gazprom е малко по-различен. „Там клиентите не само ще могат да купуват горива с най-високо качество, но и да се възползват от най-различни услуги – от обменни бюра, през интернет достъп до възможността да обядват в истински ресторанти и да посещават магазини с богат асортимент стоки“, казва Кравченко. По думите му системата на двойното брандиране се е доказала като успешна в целия свят и се прилага от гиганти като Shell, British Petroleum и OMV. Проучванията на NIS показват, че около 16% от шофьорите са готови да използват услугите на луксозните бензиностанции, а 49% – икономичния бранд. По този начин компанията се надява да привлече около две трети от клиентите.

Амбициозни планове

Налагането на по-високия бранд на пазара е приоритет на компанията за 2013 г. и трябва да приключи през следващите три години. „Планираме да изградим широка мрежа от премиумни бензиностанции в Сърбия, Босна, Румъния и България, която да може да се конкурира с най-добрите европейски компании в сегмента“, посочва Кравченко. Според него компанията има потенциал да го направи, така че мрежата в съседните страни да заеме челни позиции в търговията с горива на дребно. В Сърбия на практика NIS контролира пазара на дребно, където държи около 85%, и освен това притежава две рафинерии – в Панчево и в Нови Сад.

Основният фокус на сръбската компания през миналата година е бил развитие на мрежата за търговия на дребно с горива. Около 240 бензиностанции в страната са били модернизирани и ребрандирани, пуснат е бил и нов национален бранд – NIS-Petrol Tricolor. Открити са били обекти в Босна и Херцеговина, Румъния и България. NIS е купила около 100 бензиностанции и терени за изграждане на нови обекти извън Сърбия. Бъдещите планове на компанията също са доста амбициозни, като до 2015 г. тя смята да изгради мрежа от 800 бензиностанции, половината от които в чужбина.

Развитие в България

За намеренията на „Газпромнефт“ да навлезе на българския пазар се говори от няколко години, но първите стъпки бяха направени едва в края на 2011 г., когато „НИС петрол“ започна да изкупува бензиностанции от малки компании. До момента тя вече е собственик на 27 обекта, а според източници на пазара компанията изкупува и терени по новите трасета на магистралите, където да строи обекти на зелено. По неофициална информация плановете й са до края на 2013 г. да има 70 обекта, което би я превърнало в един от големите играчи на пазара. През миналата година „НИС петрол“ стана собственик и на половината от склада на „Газтрейд“ в Костинброд, като по този начин допълнително засили позициите си на пазара на горива. Макар че няма официална информация фирмата да е купила други бази за петролни продукти, в интервюто Кравченко казва, че фирмата е придобила „нови складове“ в страната. Складовата база дава независимост на компанията, която иначе би трябвало да наема вместимости от своите бъдещи конкуренти.

КЗК разреши придобиван​ето на 7 бензиноста​нции на НИС Петрол

Източник: http://cpc.bg/

Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „НИС Петрол” ЕООД на 7 бр. бензиностанции – „Герия” ЕООД, „Ир Макс” ЕООД, „Б Плюс” ООД, „Гранд Ойл” ООД, Красимир Георгиев, Теодора Йорданова, „Тим Ойл” ООД и „Арена-И.Т” ЕООД, находящи се в различни населени места.
„НИС Петрол” ЕООД е от групата на Газпром и е новоучредено дружество, чиято дейност ще бъде свързана с проучване, изследване, производство, съхранение, логистика, търговия на дребно и едро, внос и износ на петрол, втечнен петролен газ и петролни продукти. Анализът на КЗК показа, че пазарът на продажба на дребно на автомобилни горива в страната е сравнително конкурентен, със средно ниво на концентрация. Групата на придобиващото контрол дружество не осъществява дейност на този пазар в България и след сделката няма да бъде сред водещите участници, като ще има незначително присъствие.
В последните години се наблюдава увеличаване на броя на бензиностанциите и газостанциите и навлизане на нови участници като Ромпетрол и ОМВ-Аванти.  На пазараприсъстват няколко големи вериги бензиностанции с утвърдени клиенти и изграден авторитет, които и занапред ще се конкурират ефективно помежду си.КЗК счита, че предстоящото навлизане на НИС Петрол и групата на Газпром е малко вероятно да породи господстващо положение при продажбата на автомобилни горива на дребно, което да увреди значително ефективната конкуренция в страната. КЗК постанови незабавно изпълнение на решението.