Скок в цената на бензина

Източник: http://btvnews.bg/

60949522

Цената на горивото ще се увеличи заради поредната криза в Ирак. Ще усетим последствията от войната на изток още в следващите дни. Това увеличение ще се добави към сезонния ръст на горивата с 3-4 стотинки.

Конфликтът в Ирак и окупираните находища вече се усещат в цената на петрола на световно ниво. С известно забавяне ефектът ще достигне и България.

Неофициално от бранша изчисляват, че с поскъпването заради кризата в Ирак, плюс сезонния ръст в цените, дизелът и бензинът у нас може да поскъпнат с между 5 и 10 стотинки. Така на практика цените на горивата ще достигнат миналогодишните си нива през лятото. Точно днес Богдан Банчев прави 42 години зад волана. Разказва, че с всяко поскъпване на горивата и билетите, пътниците намаляват.

Всеки ден Красимир Краев пътува до Ловеч и обратно. Изчислява, че за 35 години е навъртял повече от 5 млн. километра зад гърба си. Не се притеснява толкова от цената на горивата, колкото от качеството им.

Поне засега автобусните превозвачи не предвиждат увеличаване на цената на билетите. Това обаче не е изключено, тъй като половината от стойността им се формира именно от цената на горивата.

Неофициално от бранша коментират, че ако дизелът поскъпне с повече от 6 стотинки, билетите ще го последват.

Повече по темата:

 http://btvnews.bg/article/bulgaria/ikonomika/skok-v-tsenata-na-benzina.html

Реклами

Венецуела и Иран искат извънредна среща на ОПЕК

Източник: http://money.bg

Цената на петрола Brent превиши 100 д. за барел след тридневен спад, породен от опасения за състоянието световната икономика.

По обед фючърсните контракти за сорта Brent с доставка през юни поскъпнаха с близо долар – 0,91 цента до 100,56 д. за барел, а тези за американската индикативна марка WTI – с 0,69 цента до 88,70 долара за барел.

Brent поевтиня с 10 процентов от началото на април за сметка на забавения икономически растеж на Китай и САЩ и продължаващата рецесия в Европа, коментира Reuters.

„На днешния пазар има значително по обем предлагане и скромно търсене, което може да доведе до цена от 80 д. за барел WTI“ смята старши анализаторът на CMC Global Markets Рик Спунер.

Според технически анализатори, цената на Brent може отново да се върне до минималното за април равнище от 98 д. за барел, а WTI може да поевтинее до 86,82 долара з а барел.

Венецуела и Иран призоваха ОПЕК да направи извънредна среща, посветена на спада на цената на суровината под 100 долара за барел, но засега решение по този въпроса още не взето. Редовната среща на ОПЕК е на 31 май.

Пазарът очаква предварителните данни за индекса за производствената активност в Китай, отчитан от банка HSBC, както и резултатите за БВП на САЩ през първото тримесечие.

Ирак изпревари Иран по износ на петрол

Източник: http://news.expert.bg

Ирак стана вторият производител от Организацията на страните износителки на петрол /ОПЕК/ като изпревари Иран, съобщи агенция БГНЕС

Иракският вицепремиер и петролен министър Хюсеин Шахристани съобщи в неделя, че износът на страната му се е повишил до 3,2 милиона барела петрол дневно. Ирак опитва да увеличи производството и износа на петрол – основен източник на средства за правителството – докато Иран е подложен на икономически санкции от част от международната общност заради ядрената си програма. Ирак предвижда да увеличи продукцията в следващите години благодарение на подписването на множество договори с чужди компании.

Стремежът на страната, според министъра, е добивът да достигне тази година 3,4 милиона барела дневно, а износът – 2,6 милиона барела дневно. Ирак притежава залежи оценявани на 143,1 милиарда барела петрол – сред най-големите световни запаси

Хюсеин Шахристани поиска френската петролна компания Тотал да прекъсне връзките си със северния автономен район Иракски Кюрдистан. В противен случай европейската компания ще трябва да се раздели с дела си в южните иракски петролни полета.

„За да приключим тази история, те бяха помолени /Тотал/ да се оттеглят от петролните полета в Хелфая. Даваме им възможността да продадат дяловете си на други компании или да прекратят договора си с Кюрдистан“, обясни Шахристани цитиран от АФП.

Новият петролен ред

Източник: http://3e-news.net/

 

В края на юни на срещата на Европейския съюз бяха постигнати договорености за механизмите за поддържането на дълговия пазар в ЕС и банковия сектор. Лидерите на ЕС се договориха за 130-милиардна програма за стимулиране на европейската икономика. Резултатите от срещата тласнаха нефтените котировки към върха и само за три дни петролът от сорта Brent поскъпна със 17% – от 87 до 100 долара. Следващият ръст на котировките на 2 юли се поддържаше от заплахата на Иран да затвори Ормузкия пролив. В края на първата седмица на юли обаче цената на нефтените пазари спадна до 97 долара. Затова изиграха роля както фундаменталните причини (данните за пазара на заетостта, публикувани от министерството на труда на САЩ, и разбирането на пазара за това, че механизмът на ЕС за спасяването на Европа още не  е заработил), така и неизбежната след резкия ръст корекция, пише Максим Раев в REGNUM.

 

Резките колебания на цените на петрола, които се наблюдават през последните три месеца ни карат да се замисляме за процесите, които имат способността да влияят при ценообразуването на петрола и за нейната предполагаема, комфортна за повечето участници на пазара цена.

 

Нефтът стана един от важните икономически и политически инструменти в края на 60-те години на миналия век, когато арабските страни заради поддържането от запада на Израел в шестдневната война обявиха първото нефтено ембарго на Съединените щати и Великобритания, а цените нараснаха с 20%. През 1973 г. отново, заради поддържането от запада на Израел във войната, арабските страни се договориха за ежемесечно понижение на добива на петрол с 5%, а в резултат цените на нефта се повишиха почти три пъти от 2,90 до 11,65 долара за барел, което предизвика през 70-те години първата енергийна криза на запад.

 

Ислямската революция в Иран през 1979 г. стана причина за втората енергийна криза. Заради последващите събития след идването на власт в Иран на Аятолах Хомейни, производството на петрол от 1978 до 1981 г. намаля в страните от ОПЕК с една четвърт, а цените скочиха почти 2,5 пъти до 34 долара за барел.  В САЩ започна втората вълна на икономическата криза.

 

През 1982 г. страните от ОПЕК въвеждат квоти за добив на петрол. СССР в условията на съкращаване на производството на петрол в Близкия изток, стават лидери на световния петролен пазар и за сметка на рязкото увеличаване на цените получават свръхпечалба. Съединенте щати в условията на високите цени на петрола стартират програма за развитие на нови находища на петрол с енергийно ефективни технологии. Държавният департамент започва активна дипломатическа дейност с цел поставяне под контрол на страните от ОПЕК. Най-голям пробив американците постигат със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар.

 

Една година след избора на 40-тия президент на САЩ Роналд Рейгън, разклатеното положение, надпреварата във въоръжаването, програмата за разоръжаване.и високите цени на петрола, увеличават както вътрешно държавния дефицит, така и бюджетния дефицит. За да се справи с финансите и да оживи потребителското търсене, Рейгън се нуждае от евтин петрол. Саудитска Арабия увеличава добива на петрол два пъти, нарушавайки котите на ОПЕК, което води до спад на цената до 14 долара за барел.

В резултата на падането на петролните цени СССР регистрират сериозни финансови проблеми, които водят до икономическа криза, станала и една от причините за разпада.

 

След 1986 г. започва ерета на ниските цени. Парадоксално е, но именно на 90-те години се дължи резкият ръст на търсенето на петрол, въпреки че през това време стойността на петрола се колебае в границите на 11-23 долара за барел и дори войната в залива през 1990 г. не дава нещо повече от краткосрочен ръст на нефтените котировки. Такъв парадокс е възможен заради това, че през последното десетилетие на миналия век започват сериозни промени в световната икономика. Докато в Европа и в Северна Америка, заради развитие на енергоспестяващите технологии и увеличението на алтернативните източници на енергия  започва намаляване на потреблението на нефтопродукти, в Китай, в Индия, в Бразилия и като цяло в развиващите се страни започва икономически ръст, водещ до увеличаване на потреблението на петрол. Обаче развиващите се страни през това време не биха могли да платят високи цени за петрола, това не би им позволило да постигнат необходимите темпове на икономически ръст за удовлетворяване на потребителското търсене на западните страни. Затова търсенето на петрол можеше да се удовлетвори само в условията на ниски цени.

 

През 1983 г. на Ню-Йоркската борса се появиха първите фючърсни договори, книжата, гарантиращи продъжбите на товари по фиксирана цена в бъдеще време, примерно след година. Тяхното общо количество в еквивалент на товари по данни на списание „Форбс“ е съставлявало примерно 1 млрд. барела. През 1990 г. количеството петрол, продавано по фючърсни договори е съставлявало 76 млрд. барела, през 2000 г. – 136 млрд. барела, 2011 – 365 млрд. барела, което превишава 12 пъти реалните продажби за 2010 г. „От 2000-та година цената на долара се превръща в преимуществена финансова величина, така както вълутния курс, цената на златото и котировките на ценни книжа. Производството, търсенето и запасите от петрол, политическите шокове, действията на ОПЕК стават фактори на вторият ред. Цените на нефта се формират на борсите на деривати в тясна връзка с курса на щатския долар, като световна резервна валута, на която се падат над 30% от финансовите активи в света“, пише на страниците на руското издание на списание Форбс Яков Миркив, председател на Съвета на директорите на ИК Еврофинанси.

 

През 2011 г. светът изглежда се връща 40 години назад, Арабската пролет отново повдига въпроса за петрола.

 

Ислямската република Иран в отговор на мерките на Европейския съюз за бойкот на иранския петрол заплаши (още) на 2 юни да затвори Ормузкия пролив, през който се пренася най-голямото количество от добиваният петрол в света, от порядъка на 17 млн. барела дневно. За сравнение – през Суецкия канал се пренасят 4,3 млн. барела дневно, а през Панамския – само 3,2 млн. барела. Анализаторите се разминават в мненията си доколко санкциите против Иран удрят по икономиката й и правят Техеран по-сговорчив по отношение на ядрената му програма. Бюджетът на Иран е формиран от 40% от доходите от петрол. Заради дългите години на противостояние със запада обаче ислямската република има имунитет към какъвто и да е вид санкции. Бюджетът на Иран е изготвен по такъв начин, че да отчита намаляването на продажбите на петрол. Иран основа стабилизационен фонд от 17 млрд. долара. Техеран не смята да се предава без бой, но днешната ситуация коренно се различава от ситуацията преди 30 години.

 

В края на март, когато цената на петрола, сорт Brent беше 123-125 долара за барел, по иранския проблем изведнъж настъпи „охлаждане“, а през това време стойността на галон бензин на бензиностанциите в САЩ стигна до около 4 долара. Тази цена се смята за критична. При стойност на бензина над 4 долара започва намаляване на потреблението, което е основният двигател на съвременната американска икономика.

 

След заплахата за ръст на цените на бензина, САЩ започнаха масова информационна атака. Целта на словесна интервенция беше да се повлияе за намаляване на цените на петрола. Независимо, че още в края на миналата година американците казваха, че цената от 100 долара за Brent е комфортна за икономиката на САЩ, в началото на пролетта почна да се говори за това, че цените на петрола могат да паднат до 80 долара, заради световната икономическа криза. Тези разговори бяха поддържани от верния съюзник на САЩ в Близкия Изток Саудитска Арабия, заявяваща, че е готова, независимо от решението на ОПЕК да увеличи добива на петрол и да намали петролните котировки до 70 долараза барел с цел икономически да задуши шиитските режими в Сирия и Иран.

 

Високите цени на нефта обаче, формирани през нулевите години доведоха до възможността за инвестиции в нискорентабилни находища на петрол в Съединените щати, което позволи съществено да се увеличи добива на нефт в Северната част на Америка.В доклада на енергийната агенция на САЩ се казва, че към 2035 г. САЩ ще добиват 19 млн.барела петрол дневно и по този показател може да надминат Саудитска Арабия. Трябва обаче да се отчита, че този прираст ще бъде възможен само при по-нататъшна разработка на още по-нискорентабилните находища. Но дори и сега рентабилността на 45% от американските кладенци е възможна при цена от 90 долара за барел. Както вече показа неотдавнашният спад на американският лидер по добив на шистов газ Chesapeske Energy, великата шистова революция в САЩ има смисъл при цена на петрола от над 100 долара за барел. Оказва се, че Съединените щати са попаднали в нефтен капан, където ценовата граница на стойността на нефта се намира на ниво от минимум 80 долара за барел и максимум 120 долара за барел на сорта Brent. И ако трябва да се отчитат плановете на министерство на енергетиката на САЩ то през следващите 25 години действително комфортната цена на петрола се намира на ниво от 100-110 долара за барел.

Спадът на нефтените цени под 100 долара за барел също така може да доведат до съществени икономически и политически загуби за почти всички страни от ОПЕК. Опитите изкуствено, чрез информационни атаки или пазарно, чрез увеличение на добива на нефт от Саудитска Арабия, за което е съмнително, че ще повлияе на ценообразуването на петрола може да обърне срещу САЩ целия арабски свят с изключение на Саудитска Арабия и Катар. Разбирайки това, Иран заедно с изявлението за затваряне на Ормузкия пролив се обърна към ОПЕК с искане да се свика извънредно заседание за обсъждане на ситуацията на нефтения пазар. В изявлението на иранската страна се казва, че цената на петрола не трябва да спада под 100 долара за барел.Министърът на петрола на Алжир потвърди, че извънредно заседание на ОПЕК ще има, ако цените на нефта продължат да падат.

 

И при самата Саудитска Арабия не всичко е гладко, във връзка със зависимостта на бюджета от цените на петрола.Арабската пролет изплаши целият Близък Изток, като не се изключва и Саудитска Арабия. Кралското семейство започна комплекс от мерки за недопускане на социален взрив на арабския полуостров. По данни на Citigroup през следващите 5 г. Саудитска Арабия е планирала реализацията на проекти на обща сума от 600 млрд. долара. По оценка на анализаторите на HSBC, за да реализира плановете си Саудитска Арабия ще се нуждае от цени на петрола не по-ниски от 90 долара.

 

Физическото затваряне на Ормузкия пролив, през който минава 35% от добитият в света петрол от силите на Ислямската република Иран, контролираща северното крайбрежие изглежда доста проблематично. В пролива присъстват силите на Военноморския флот на САЩ с 25 кораба, южното крайбрежие принадлежи на съюзника на САЩ Саудитска Арабия и ОАЕ. Тка че само информационната атака на пазара, създаваща видима опасност за война в пролива и намаляването на това на доставките от петрол на пазара вече са достатъчно способни да поддържат нефтените котировки на достатъчно високо ниво. При това САЩ намят действени, икономически безопасни крачки, позволяващи понижаването на цените на петрола.

 

Стойността на петрола над 120 долара, предизвикана от военен конфликт в Ормузкия пролив сега не е изгодна на никого, впрочем също както и цената под 100 долара, предизвикана от увеличение на добива на петрол. В първият случай високата цена на нефта ще намали потребителската активност и ще повиши производствените разходи, ще предизвика инфлация, които или пораждат, или обезсилват действието на количественото смекчаване, за евентуално съживяване на потребителския пазар и производството.Цени под 100 долара силно ще ударят по финансовата стабилност на нефтодобиващите страни, ще предизвикат банкрут на територията на САЩ на проектите по разработка на низкорентабилните находища на петрол. Ще обезсилят опитите на Европа и Америка да станат енергийно независими от арабските страни и Русия. Нещо повече – поевтиняващият пазар на нефтени деривати още по-силно ще обостри финансовото положение на САЩ.

 

Новата серия от конфликти в Близкия Изток отчетливо показва колко се е променил пазарът на петрол за 40 г. САЩ, които в средата на 80-те години на миналия век можеха да наложат механизма на контрол над нефтените пазари, заради резкия ръст на петрола, се оказаха отново зависими от световните цени на петрола и не са способни без съществени икономически загуби да им влияят. Колкото и странно да звучи и Иран, и САЩ, и Саудитска Арабия и Русия и целият останал свят се оказаха в една лодка.

 

Съществено влияние върху цените на петрола може да окаже само нова вълна от икономическа и финансова криза, от която да могат да рухнат пазарите на нефтени деривати. Но в този случай всяка страна в света ще се сблъска с такова количество проблеми, че стойността на петрола вече няма да бъде същественият проблем. Сега световните сили започват да насищат икономиката с предлагането на пари, което в близко време трябва да помогне за световния икономически ръст. Ако новите програми за количествено смекчаване се окажат ефективни, то в скоро време нефтеният пазар ще навлезе в нов период на стабилни цени, в широк диапазона от 80-130 долара за барел. Във всеки случай може да се надяваме, че Русия има минимум две години на достатъчно високи цени на петрола, в течение накоито трябва колкото се може повече да намали нефтената тежест за балансиран бюджет.  

МАЕ: Нефтодобивът в света достигна 91,1 млн. барела на ден

Източник: http://3e-news.net/

Нефтодобивът в света към месец май 2012 г. се е увеличил с 200 хил. барела и съставлява 91,1 млн.барела/дневно. В това число страните извън ОПЕК ежедневно са добивали през май 53,1 млн.барела нефт и газов кондензат, съобщава в ежемесечния си доклад Международната агенция за енергетика (МАЕ).

Добивът на нефт на страните извън ОПЕК през май 2012 г. се е увеличил спрямо предходния месец с 200 хил. барела дневно, а спрямо май 2011 г. добивът е нараснал до 1,0 млн. барела. Ръстът на нефтодобива се обезпечава от страните в Северна Америка, докато на шелфа на Северно море, в Судан, Йемен и Сирия се отбелязва намаляване на добива на петрол, отбелязва докладът. В страните от ОПЕК обаче добивът на петрол през месец май намалява с около 20 хил. барела и съставлява 31,87 млн.барела днвно. (без отчитане на газовия кондензат). През месец май е намалял добивът в Саудитска Арабия и Ирак. Ангола, Нигерия и Либия обаче са увеличили собственият добив.

В същото време експертите от Международната агенция за енергетика (МАЕ) понижиха собствената си прогноза за потреблението на петрол и петролни продукти на световната икономика през 2012 г. до 820 хил. барела дневно. Очакването е, че през цялата 2012 г. потреблението на петрол в света ще съставлява 89.19 млн.барела на ден, а не 90,72 млн.барела на ден, както се предполагаше месец по-рано. Експертите на МАЕ отбелязват, че прогнозата е била намалена, заради противоречива мокроикономическа информация.

Една от основните причини за променената прогноза за потребление на петрол са били по-ниските оценки за ръста на БВП в редица страни. От МАЕ отбелязват, че има вероятност за преразглеждане на прогнозите за потребление на петрол в света към повишение. Това ще зависи от търсенето на петрол и петролни продукти през летните месеци, а също така и от нивото на промишлените запаси на нефтените енергоносители в страните от ОИСР.

Според доклада преработката на петрол в света през третото тримесечие на 2012 г. ще нарасне до нивото от 75,9 млн.барела дневно спрямо 74,3 млн.барела дневно през второто тримесечие. Очакваното увеличение представителите на МАЕ свързват със завършването на сезонните ремонтни дейности в нефтопреработващите заводи в Европа и Азия и започването им на работа на пълна мощност.

Промишлените запаси от суров петрол и нефтопродукти в страните от Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) през април 2012 г. са се увеличили в сравнение с педходните месеци със 17,3 млн.барела, сочат данните от доклада. През април 2012 г. промишлените запаси от петрол и петролни продукти в страните от ОИСР официално съставляват 2,643 млрд.барела. Според предварителните оценки на МАЕ за месец май 2012 г. се очаква ръст на запасите на нефт и нефтопродукти в страните от ОИСР с до 20,1 млн. барела.

За 1 май цените на горивата падат

Източник: http://tv7.bg

45% от цената на петрола влияе пряко на цената на горивата, които плащаме

Можем да посрещнем 1 май с по-ниски цени на горивата, заяви за ТV7 Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация. Според него, пазарите за черно злато са се успокоили след успешния старт на преговорите за ядрената програма на Иран.

 45% от цената на петрола влияе пряко на цената на горивата, които плащаме. На международните пазари напоследък от 125 долара за барел цената на петрола спадна до 117-118 долара и това е положителен ефект. В момента няма друга причина за ръст на цените, освен засилване на международните конфликти, смята петролният експерт.

 Според Делчев нито правителството, нито бизнесът могат да повлияят на този етап за допълнително намаляване на цените на горивата.

Правителството пък няма да намали ДДС върху горивата в условията на криза, посочи Делчев, което кара и търговци, и потребители у нас, да разчитат на успокояването на международните котировки на петрола като единствен фактор за понижаването на цените на горивата на вътрешния пазар.

Интервюто от ТВ 7:  http://tv7.bg/news/8250792.html

Алекперов: Санкциите срещу Иран влияят на цените на петрола

Източник: http://lev.bg, http://www.cross.bg

Възможността от въвеждане на нови санкции срещу Иран влияят върху формирането на цената на петрола, счита президентът на „Лукойл“ Вагит Алекперов.

„Рискът от промяна в цената на петрола, която понастоящем е около 124 долара за барел, е в пряка връзка с това дали на Иран ще бъдат наложени нови санкции“, заяви Алекперов по руския телевизионен Първи канал. Шефът на „Лукойл“ коментира и механизма, чрез който потребителите в Русия трябва и могат да бъдат защитени от колебанията в цените на „черното злато“, пише БГНЕС.

„Необходима е гъвкава акцизна и данъчна политика, която да гарантира стабилни цени. Понастоящем в Русия само бензинът и газта се продават на цени, по-ниски от международните – у нас те са два пъти по-евтини“.

Алекперов направи и още едно предложение, като не стана ясно доколко говори сериозно: „Искаме ли цените да останат такива, трябва и да затворим границите, иначе евтиният бензин ще бъде изнесен и продаден в чужбина“.

Иран произвежда по 3,5 млн. барела петрол дневно, като 2,5 млн. барела се експортират. Миналата седмица страната обяви, че прекратява петролните доставки за Германия и Гърция и че намалява доставките за Испания и за редица други европейски страни. По-рано Техеран прекрати доставките и за Великобритания и Франция и редуцира доставките за Португалия, Италия и Холандия. Това стана в резултат на ембаргото върху вноса на ирански петрол, наложено от ЕС в края на януари т.г. в рамките на санкциите с оглед нежеланието на иранските власти да прекратят ядрената програма на страната.

Според Техеран програмата цели единствено осигуряването на евтина електроенергия, но според САЩ и по-голямата част от международната общност целта е създаване на ядрено оръжие.