„Лукойл Нефтохим Бургас“ получи сертификат за Инвестиция клас А

Източник: http://www.vesti.bg

Зам. министър-председателят по икономическото развитие Даниела Бобева връчи в Бургас сертификат № А-58 за инвестиция клас А на председателя на управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД Сергей Андронов.
Сертификатът е за инвестиционния проект „Строителство на Комплекс за преработка на тежки остатъци – втори етап“. Инвестицията възлиза на 1,5 млрд. долара и е най-голямата частна инвестиция у нас. В изграждането участват много български подизпълнители – малки и средни предприятия. С новата инсталация бургаската рафинерия става най-модерна в региона, съобщиха от правителствената информационна служба.
Бобева и зам.-министърът на икономиката и енергетиката Анна Янева бяха поканени като представители на българското правителство за официални гости на съвещание на Съвета на директорите на ОАО „Лукойл“, което се проведе в рафинерията в Бургас. Вицепремиерът изрази надежда, че инвестициите на руската енергийна компания в България ще се увеличават. Бобева запозна присъстващите с действията на българското правителство за подобряване на бизнес средата у нас и за привличане на повече инвестиции. Вицепремиерът очерта мерките, които се предприемат за намаляване на административната тежест върху бизнеса, за облекчаване на процедурите в строителството, за насърчаване на износа и ограничаване на нелегалния внос.
Бобева съобщи, че правителството обсъжда възможностите за възстановяване на ДДС върху горивата на чуждите превозвачи, което би имало сериозен положителен ефект и върху търсенето на продукти на „Лукойл“. Обсъдени бяха възможностите за стимулиране развитието на химическата промишленост у нас чрез програмата за реиндустриализация.
От своя страна президентът на ОАО „Лукойл“ Вагит Алекперов изрази благодарност за стратегическото партньорство с правителството на България.

„Газпром“ и ЕС са на прага на уникално споразумение

Източник: http://www.capital.bg

Работна група от представители на руското министерство на енергетиката и Европейския съюз постигнаха политическо споразумение за това как да се използва газопровод на територията на ЕС, така че върху него да не действат изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. Това твърди представител на руското министерство пред пред московския в. „Ведомости“. Друг източник на изданието казва, че „Газпром“ се е съгласил да предоставя на аукцион половината от мощността, защото европейското законодателство предвижда собствениците на газопроводи да не могат да ползват повече от половината от капацитета им.

Сделката засяга изграденият през 2011 г. проект OPAL, който е в партньорство с германските Wingas и E.ON и преминава през Германия до границата с Чехия като разклонение на мрежата „Северен поток“. Всички технически подробности ще се уточнят в следващите седмици, но според анализатори, цитирани от „Ведомости“, това може да се окаже пробив за руснаците, тъй като тръбата се третира не като традиционен газопровод, а като интерконектор. 

„Южен поток“ и другите

За сходен статут се настоява и за газопровода NEL – разклонение на „Северен поток“, тръгващо от германския балтийски бряг на югозапад към Холандия. През есента на 2013 г. той трябва да е готов, но понеже се свързва със съществуващите газопроводи Реден – Хамбург и MIDAL, участниците в проекта настояват и той да се третира като интерконектор, нищо че е дълъг 440 км.

Такъв статут може да се опита да получи Русия и за „Южен поток“ в частта му от българския черноморски бряг до сръбската граница. Що се отнася до подводната част на „Южен поток“, изграждането на която трябва да започне напролет, според руснаците за него не трябва да е в сила Третият енергиен пакет, защото той минава предимно през неутрални води и в турската икономическа зона в Черно море.

Не е известно дали „Газпром“ ще инвестира в строителството на трето и четвърто разклонение на „Северен поток“ към Холандия и Великобритания. Тази пролет ръководителят на компанията Алексей Милер каза, че може да се предпочете втора линия на газопровода Ямал – Европа през Беларус, тъй като този вариант е по-икономичен. Все още не е взето окончателно решение, а и напоследък отношенията с Минск рязко се обтегнаха и Москва на практика поставя страната под петролно ембарго.

Свободните обеми

„Газпром“ и лично президентът Владимир Путин са против Третия енергиен пакет, изискващ разделяне на собственик на инфраструктурата от собственик на пренасяната по нея енергийна суровина, и настояват той да не действа поне за обекти, изградени преди влизането му в сила. Такъв е газопроводът OPAL с годишен капацитет 36 млрд. куб. м. „Газпром“ използва едва 50% от този капацитет, а останалият не се използва, поради което преносът в крайна сметка излиза по-скъп, отколкото ако синьото гориво се прекарваше транзитно през Украйна, разказва Сергей Вахрамеев от инвестиционната къща „Анкоринвест“.

До неотдавна „Газпром“ не настояваше да запълва нереализирания обем, но и не допускаше други до него. От вчерашното съобщение не става ясно дали компанията е получила пълен достъп и само „Ведомости“ публикува версията за предлагането на капацитет на аукцион.

„На „Газпром“ ще му се налага да прави компромиси, за да съхрани позициите си в Европа, но засега изглежда, че споразумението за OPAL е безпрецедентно, коментира Валерий Нестеров, анализатор в „Сбербанк CIB“. По думите му, цитирани от „Ведомости“, компанията ще трябва да сподели неизползвания капацитет на тръбите, което може да я накара и да планира по-внимателно инвестициите си в газова инфраструктура в Европа.

Сложен режим

Вахрамеев обръща внимание на нещо друго – че на хартия има либерализация, но на практика няма кой да вземе свободния капацитет, включително защото по тези тръби може да се доставя само по „Северен поток“. Това едва ли може да се нарече ликвидиране на монопола на „Газпром“, добавя той.

През юни енергийният министър на Русия Александър Новак предложи свободният обем да се предлага на търг. Източници на анализаторите от Platts твърдят, че Wingas и E.ON вече са провели „отворен сезон“ за събиране на оферти и никой не се е явил.

Това може да се дължи и на спора за това колко дълго да действа за OPAL изключението от Третия енергиен пакет – руснаците настояват на 20 години, а от ЕС – на 5.

„Приста ойл“ разшири завода си в Унгария

Източник: http://www.capital.bg

zx620y348_2048574

„Покупката на завода беше част от стратегията на компанията за диверсификация на производството“, обясни Пламен Бобоков, председател на управителния съвет на „Приста ойл“

Производителят на масла „Приста ойл“ инвестира 1.7 млн. евро в обновяване и разширяване на завода си за вазелин в Унгария – Bogdany Petrol. Проектът е получил и финансиране по европрограма в Унгария, като размерът на субсидията е около 500 хил. евро“, съобщават от компанията.

В предприятието в Ниербогдани се произвеждат емулсии, изолационен гел, индустриално приложими масла, специални парафини за изолации, като основното производство е на различен клас вазелини. На мястото на старите мощности за вазелин компанията инвестира в изцяло нов цех за производството му. 

Очакванията на компанията след направената инвестиция са за нови клиенти, удвоено производство и нарастване на приходите на завода с 10% през тази година.

Унгарският проект
Предприятието в Ниербогдани стана собственост на „Приста ойл груп“, която придоби 92% от капитала през 2009 г. „Покупката на завода беше част от стратегията на компанията за диверсификация на производството, базирано на относително сходни суровини, тъй като и в Bogdany се ползват относително едни и същи суровини, каквито се ползват и в масленото производство“, обяснява Пламен Бобоков, председател на управителния съвет на „Приста ойл“.

Вазелинът има широко приложение във фармацефтичната и козметичната промишленост (в почти всеки крем). В България например клиенти на компанията са „Софарма“ и „Актавис“. Унгарското предприятие е изцяло експортно ориентирано, като 96% от производството се изнася в страните от ЕС и Африка, а общо износ се реализира в над 70 страни.

„Това е едно много специализирано производство и една много интересна ниша, която ние решихме да заемем и която има много сериозни преспективи“, допълни Бобоков. През 2008 г. продажбите на завода са в размер на 22 млн. евро. През 2012 г. те са увеличени на 30 млн. евро, а очакванията за тази са за 10 процентен ръст на оборота. Инвестицията пък ще позволи производството да бъде удвоено от 3 хил. на 6 хил. тона.

„С тази инвестиция ние отваряме много нови пазарни възможности, тъй като този завод в момента се сертифицира по GMP (Good Manufacturing Practice – добра производствена практика), което дава възможност да работим за големите козметични концерни“, коментира Бобоков.
 
И всеобщо разрастване
„Приста ойл груп“ е холдингова структура, като най-общо бизнесите и се делят на две – акумулаторен бизнес – „Монбат“, и маслен бизнес, в който влизат „Приста ойл“ и дъщерни компании в редица държави. Разрастването на производството в Унгария е само един от проектите в ход на „Приста ойл“. През миналата година бяха обявени намеренията за изграждане на завод за рециклиране на отработени масла в Украйна, като проектът е на свързаното дружество „Приста рисайклинг“. Такова предприятие вече се строи в Узбекистан. В ход са и проектите за изграждане на верига от брандирани сервизни центрове в Турция. Напредва и модернизацията на българското дъщерно дружество „Верила“.
Миналата година, след оттеглянето на фонда Gramercy от „Приста ойл груп“, в българската компания влязоха базираният в Хонконг инвестиционен фонд ADM Capital и Европейската банка за възстановяване и развитие, които придобиха 30% дял в компанията. Сделката включваше смяна на миноритарния инвеститор, капитал за разрастване на бизнеса и корпоративно преструктуриране на българската група. Транзакцията с ADM и ЕБВР беше на стойност 48 млн. евро, а отделно ЕБВР отпуска на „Приста ойл“ и дългосрочна кредитна линия на стойност 12 млн. евро.

OMV Petrom и ExxonMobil инвестират 1 млрд. долара в черномосрки добив

Източник: http://www.publics.bg

Предварителната оценка на блок Домино-1 показва, че потенциалният бъдещ добив от него ще възлиза на близо 18 млн. куб. м газ дневно.

Румънското подразделение на австрийската петролна и газова компания OMV и местната структура на щатската ExxonMobil ще инвестират до 1 млрд. долара в търсене на природен газ в дълбоките води на Черно море в румънската акватория. Това е заявил вчера представител на OMV Petrom, цитиран от агенция „Дау Джоунс“.
 
Инвестицията ще включва текущите разходи по триизмерно сеизмично проучване, което трябва да приключи до средата на 2013 г., както и предстоящите анализ и оценка на сондажите, планирани за края на текущата година и началото на 2014 г.
 
Предварителната оценка на блок Домино-1 показва, че потенциалният бъдещ добив от него ще възлиза на близо 18 млн. куб. м дневно. От OMV Petrom обаче са уточнили, че преди да бъде взето окончателно решение за комерсиален добив, трябва да се изследва допълнителни и потвърди капацитетът на находището.

„Лукойл“ инвестира 1.5 млрд. долара в рафинерията в Бургас

Източник: http://www.capital.bg

„Лукойл Нефтохим Бургас“ започна най-големия си инвестиционен проект в страната – строителството на инсталацията за хидрокрекинг на гудрон на стойност 1.48 млрд. долара. В превод това означава, че вече и най-тежката фракция на петрола – гудронът, ще може да се преработва при по-висока температура и по-голямо налягане и в резултат рафинерията ще стане по-ефективна. Или ако сега от 100 тона петрол рафинерията извлича 65 тона горива като бензин и дизел, след изграждането на инсталацията делът на бензина и дизела ще нарасне на 90 тона от 100 тона петрол. 

Топ размер

Инвестицията се явява най-голямата в страната за годината. Изграждането на инсталацията ще трае три години, като от рафинерията се похвалиха, че броят на тези съоръжения в световен мащаб е под десет. Строителството ще се извърши от италианското подразделение на базираната във Франция инженерингова компания Technip, като договорът беше подписан през януари. За част от строителството ще се наемат български фирми подизпълнители, увери президентът на руската петролна компания майка „Лукойл“ Вагит Алекперов, който заедно с министър-председателя Бойко Борисов (повече за активността на премиера в Бургас виж в карето) сложи началото на строителството на комплекса. След приключването му „Лукойл“ предвижда и изграждането на втора инсталация, отново с цел по-дълбочинна обработка на петрола – този път хидрокрекинг на вакуум газьол (маслена фракция). Плановете са това да се случи през 2016-2017 г., като стойността на втория проект все още не е известна.

За изграждането на съоръжението се говори от години и забавянето му неведнъж е будило съмнението дали ще се реализира реално. Подобряването на преработката на петрола обаче е необходима, ако предприятието иска да подобри ефективността си.

Рафиниране на рафинерията

От рафинерията обясниха, че само предприятията, които имат най-дълбочинна преработка, могат да бъдат конкурентни на пазара. Критерият е какъв е процентът на светлите горива, т.е. бензина и дизела, които се произвеждат в нея от единица суровина. Те са основните продукти, от които се печели, като при новите рафинерии този процент е 85, обясниха от бранша. Трябва да се вземе под внимание и фактът, че руският петрол сорт Urals (който се внася в Бургас) е по-тежък и съответно от него се добива по-малко количество светли горива.
Новата мощност е важна и от гледна точка на екологията. С влизането й в експлоатация ще бъдат извадени остарели инсталации на комбината като „Термичен крекинг“, „Газова сяра-2“ и други, съобщиха преди време от компанията.

Голям, но губещ

„Лукойл Нефтохим Бургас“ е най-голямата компания в България на база оборот. За изминалата 2011 г. дружеството реализира оборот от 6.7 млрд. лв. Това е и единствената рафинерия в страната, като другата компания в групата – търговецът „Лукойл България“, държи над 50% от пазара на едро, като на практика повече от веригите в една или друга степан са клиенти на рафинерията. Търговецът държи и над 30% от пазара на дребно с веригата си бензиностанции и влезе в списъка от четири компании, заподозрени от Комисията за защита на конкуренцията в непозволена координация при ценообразуването на едро. Рафинерията е и единствен производител на авиационно гориво, като заради монополната позиция на другия търговец в групата – „Лукойл ейвиейшън България“, и липсата на внос беше образувано производство за установяване на евентуално извършена злоупотреба с господстващо положение от страна на търговеца със самолетно гориво.

Въпреки господстващата роля на групата на българския пазар официалните резултати на компанията не са добри, а през последната 2011 г. дори търговецът „Лукойл България“ е на загуба от 4.4 млн. лв. А рафинерията от години е на червено.
В края на февруари общото събрание на „Лукойл Нефтохим Бургас“ взе решение за увеличаване на капитала на компанията. Официалната причина е, че компанията е декапитализирана след трупаните загуби през последните години. Максималният размер на новия капитал може да достигне 830 млн. лв. В доклада на общото събрание като основна причина за исканото увеличение се изтъкват „значителните загуби“, натрупани през периода 2008 – 2011 г. в резултат на финансовата криза. За последните четири години загубата на компанията е общо 905.7 млн. лв. (виж инфографиката). От компанията заявяват, че в края на 2011 г. фактическият размер на чистите активи (собствения капитал) е бил минус 52 млн. лв. при регистриран уставен капитал от 30.5 млн. лв., което означава дефицит от над 82 млн. лв.

В протокола от общото събрание на „Лукойл Нефтохим Бургас“ се казва, че процесът по увеличаване на капитала трябва да стане бързо, за да може компанията „да реши проблемите си с дефицита на активите“. По тази причина управителният съвет ще ограничи предимствените права на акционерите. Така те няма да имат право да запишат пропорционална част от новоемитираните акции. В противен случай процедурата ще се проточи 6 до 12 месеца, се казва в доклада за общото събрание. Решението означава, че миноритарните акционери няма да участват в увеличението и при вдигането на капитала дяловете им ще се разводнят. Последното увеличение на капитала на „Лукойл Нефтохим Бургас“ беше през 2006 г., когато от 13.6 млн. лв. той стана 30.5 млн. лв.