Депутати предлагат промени в закони заради „Южен поток“

Източник: http://www.dnevnik.bg/

Инвеститорите в морски газопроводи да имат гарантирано право за ползване на морските плажове, предвиждат промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесени от депутатите от „Коалиция за България“ Явор Куюмджиев и Таско Ерменков. 

Авторите на законопроекта поясняват, че това ще става без да се ограничава публичното ползване на плажовете.

Промяната съпътства предложение за промени в Закона за енергетиката, които да внесат нормативна яснота за осъществяването на проекта за газопровод „Южен поток“. Според вносителите проектът им уеднаквява определенията в Закона за енергетиката с определенията на Газовата директива на Брюксел и урежда режим за изграждане на газова инфраструктура за транспортиране на природен газ от държави извън Европейския съюз до България. 

В мотивите за промените се посочва, че нормативната уредба трябва да се промени така, че да не пречи на търговската рентабилност на проекти, чието изграждане е рисково, но с изключително благоприятни икономически аспекти за България. Вносителите предлагат за морския газопровод да не важат изискванията, които сегашното законодателство предвижда  – за сертифицирането на оператор, задължението за осигуряване на достъп, задълженията за разделяне по собственост и за лицензиране за пренос на природен газ, както и регулиране на цените от ДКЕВР. За сухопътния ще се прилагат сегашните регулации, които са в синхрон с европейските, се посочва в мотивите. 

По този начин ще се осигури ясна правна рамка, позволяваща икономическа рентабилност, което от своя страна ще донесе ползи за българската икономика, уверяват авторите на законопроекта. 

Реклами

Газовата връзка между България и Румъния готова до края на годината

Източник: http://www.blitz.bg

До декември ще завърши изграждането на газовия интерконектор между България и Румъния. Това съобщи в Плевен посланикът на Румъния у нас Антон Пъкурецу. От началото на следващата година той ще влезе в експлоатация.

Финансова помощ оказва Европейската енергийна програма за възстановяване. “Ако досега говорихме само за тези духовни мостове между Румъния и България, сега вече говорим за много физически мостове. Гледаме към трети и четвърти, освен мостове имаме и други много важни проекти, гледаме в сферата на енергетиката да се създаде един общ енергиен пазар”, обяви посланик Пъкурецу пред БНР.

Според румънския дипломат показателен ефект за добрите взаимоотношения между Румъния и България е, че през последните две кризисни за Европа години сме успели да обменим стоки и продукция за 3 милиарда и половина евро.

В Плевен посланик Антон Пъкурецу поднесе венец пред храма-мавзолей “Свети Георги Победоносец” по повод днешния ден на румънските герои.

Газпром смята, че Европа тепърва ще консумира все повече газ

Източник: http://news.expert.bg

Европа ще се нуждае допълнително от 80 милиарда куб. метра газ през 2020 година, прогнозират от „Газпром“. Прогнозата беше огласена от генералния директор на „Газпромекспорт“ Александър Медведев при откриването на 8-та международна конференция „Енергиен диалог: Русия-ЕС. Газов аспект“.

„Не се съмняваме, че Европа ще се нуждае от допълнителни количества газ. Прогнозираме, че към 2025 консумацията на вносен газ над вече съществуващата ще достигне 145 милиарда, а през 2030 ще нарасне до 200 милиарда куб. метра газ годишно“, каза той.

„Даже ако не поглеждаме чак толкова напред в бъдещето, а вземем 2020 година, която фактически ще настъпи утре, ще са необходими минимум 80 милиарда куб. метра допълнителен внос“, смята Медведев.

Той уточни, че всичко това е свързано с ускореното свиване на собствения добив в Европа.

„Транспортните мощности за доставката на този газ – нито под формата на тръбопроводи, нито като втечнен – не съществуват“, предупреди заместник-председателят на УС на „Газпром“. В този контекст Медведев припомни, че „инвестиционният цикъл е дълъг“, и препоръча да се вземат решения „още днес“.

„Ние сме готови да предоставим толкова газ, колкото е необходимо на Европа или тя пожелае“, увери той.

Газпром“ не разбира напълно целта на антимонополното разследване на Европейската комисия и не изключва, че то е предприето с цел понижаване на цените на руския газ с административни мерки„, заяви Медведев в коментар за отношенията с Европейския съюз.

„Това е странно, защото именно ние бяхме пионерите на конкуренцията в Европа. Но днес именно ние не можем да контрактуваме входните мощности, включително и в системата ОПАЛ. Въпреки че за нея няма други претенденти“, подчерта той.

Александър Медведев отново отбеляза, че „Газпром“ изцяло сътрудничи с ЕК по това разследване и днес ще проведе поредната среща по този въпрос с представителите на ЕК.

Разследването на ЕК и делото срещу руския газов гигант

Делото „Газпром“ беше започнато официално на 4 септември миналата година. Междувременно внезапните обиски в офисите на неговите дъщерни компании и партньори се провеждаха още от края на септември 2011 година.

ЕК проучва три основни обвинения срещу „Газпром“. Първо, злоупотреба с доминиращи позиции в сферата на доставките на газ в Централна и Източна Европа чрез разделяне на пазара и препятствие на „свободния поток на газ в Европа“. Второ, руската енергийна компания е обвинена в създаването на пречки за диверсификацията на доставките на енергийни ресурси в ЕС. Трето, „Газпром“ е заподозрян, че „налага на потребителите завишени цени, необосновано обвързвайки ги с цените на петрола“.

Продължителността на разследването не се регламентира от европейските норми. Ако „Газпром“ бъде признат за виновен, че използва антиконкурентни методи на европейския пазар, концернът е заплашен с глоба, чийто размер може да се изчислява на стотици милиони евро.

Япония започва добив на „горящ лед“

Източник: http://www.capital.bg

В морските дълбини има достатъчно природен газ, който да осигури нуждите на човечеството от изкопаеми горива за векове наред, но тъй като тези залежи са заключени в ледени кристали, доскоро този потенциален източник на енергия беше без значение. През миналата седмица обаче японската държавна компания Japan Oil, Gas and Metals National Corporation (JOGMEC) обяви първото успешно извличане на газ от метан хидрат, известен като горящ лед. Това е първият съществен пробив след десетилетия, през които учените са се опитвали да намерят начини за комерсиален добив на този ресурс.

Нов етап за Япония

Този пробив е особено важен за Япония, която почти няма свои залежи на въглеводородни горива, което я превръща в най-големия вносител на природен газ в света. От началото на този век Япония е инвестирала стотици милиони долари в изследване на залежите на метанови хидрати в Японско море и Тихия океан. Въпросът с намирането на алтернативни енергийни източници стана особено спешен след аварията в АЕЦ Фукушима, която доведе до тежък дебат как страната да преодолее голямата си зависимост от ядрената енергетика.

„Япония най-после има енергиен източник, който да нарече свой“, заяви говорителят на JOGMEC Таками Кавамото, цитиран от New York Times. Според компанията залежите само в района в Японско море, където се провеждат тестовете, биха стигнали за 11 години. Според прогнозите на Националния институт за висша индустриална наука общите залежи на хидрати около бреговете на страната могат да покрият енергийните й нужди през следващите 100 години.

Токио се надява, че технологията за комерсиален добив ще е готова до пет години. „Надяваме се скоро да можем да потвърдим стабилно производство на газ от метанови хидрати в океана“, заяви японският министър на търговията Тошимицу Мотеги, който призна, че все още процесът е изправен пред много технически предизвикателства. „Шистовият газ също се считаше за твърде труден за добив, но в момента се произвежда в широк мащаб. Като се справяме с предизвикателствата едно по едно, скоро ще можем да добиваме ресурсите, които заобикалят Япония“, изтъква той.

Токио обаче вероятно още дълго време ще остане пионер в добива на метан хидрат, тъй като за повечето държави и енергийни компании приоритет продължават да са по-лесните и доказани методи за добив на горива. „Горящият лед“ е причината, поради която светът няма да остане без въглеродни горива в обозримо бъдеще, отбелязва Reuters. Възможните ефекти за околната среда от толкова мащабно освобождаване на парникови газове като метана обаче все още не са проучени, а някои учени предупреждават, че това може да се окаже една от най-големите заплахи за климата в дългосрочен план.

Огромен ресурс

Газовите хидрати са широко разпространи както под океанското дъно, така и във вечно замръзнали области. За да са стабилни молекулите на хидратите са нужни относително ниски температури и определено налягане, които в океаните обикновено се намират на дълбочина около 200 метра близо до полюсите и 500 метра близо до екватора. При нормално атмосферно налягане и стайна температура един кубически метър метан хидрат би се разраснал в 0.8 кубични метра вода и 160 кубични метра газ.
Матановите хидрати могат да се намерят по повечето брегови линии по света, както и в Арктика. Тези залежи съдържат огромно количество енергия, но все още не се знае с точност колко са залежите и каква част от тях са възможни за добиване. Освен Япония, САЩ, Канада, Китай и Норвегия също проучват акваторията си за залежи на метан хидрат.

„Обемът на природния газ, съдържащ се в газови хидрати в световен мащаб, значително надхвърля всички установени конвенционални залежи, макар по-голямата част да са нискокачествени натрупвания, за които е малко вероятно да бъдат разработени търговски без съществена промяна на технологиите“, се посочва в миналогодишния доклад на Global Energy Assessment (GEA). На теория хидратните натрупвания могат да съдържат между 2500 и 2.8 млн. ексаджаула (EJ) енергия. За сравнение – средната стойност на конвенционално добивания газ е 12.2 хил. EJ, а при шистовия газ и въглищния метан – около 40 хил. EJ. При конвенционално и неконвенционално добивания нефт показателите са съответно около 12 хил. и 56 хил. EJ. През 2010 г. Международната енергийна агенция изчислява, че метановите хидрати съдържат почти два пъти повече енергия от всички залежи на нефт, газ и въглища, взети заедно.

Тъй като хидратите са стабилни сами при определени температури и налягане, най-очевидният начин за добиването на затворения в леда газ е повишаване на температурите или намаляване на налягането. Друга възможност е натрупванията да бъдат инжектирани с химикали с антифриз ефект като метанол или етиленгликол, за да бъдат стопени кристалите. Другата възможност е инжектиране на въглероден диоксид, който да измести метана от кристалите. По време на тестовете японските учени са пробвали изпомпване на топла вода в залежите, но добив по такъв метод би изисквал огромно количество енергия, което ще го направи нерентабилен, затова в крайна сметка са се спрели на понижаване на налягането.

„Вече знаем, че добивът е възможен. Следващата стъпка е да видим докъде може да бъдат понижени разходите, за да бъде технологията икономически ефективна“, коментира пред NYT специалистът Микио Сато. „От много време се знаеше, че това е потенциално огромен енергиен ресурс, но големият въпрос беше как да го извадим от океана. Сега вече разрешихме тази загадка“, отбелязва професорът по геология Рио Мацумото, който ръководи изследването.

Достатъчно, за да сготвим планетата

Изследователи на климата се опасяват, че и без човешка намеса глобалното затопляне може да направи газовите хидрати нестабилни, което може да доведе до освобождаване на милиарди тонове метан в атмосферата, а парниковият ефект от този газ е 21 пъти по-силен от този на въглеродния диоксид. Според доклад на Международния панел към ООН за промени на климата (IPCC) от 2007 г. подобно освобождаване на метан хидрати се е случвало и в по-ранни етапи на земната история. Според IPCC в океана сега са заключени 4000 млрд. тона метан, чийто ефект върху глобалното затопляне би бил колкото на 84 000 млрд. тона въглероден диоксид. В момента годишните емисии на въглероден диоксид в света са около 34 млрд. тона.

Природозащитниците изтъкват, че освобождаването или изгарянето на такова количество метан ще има крайно негативен ефект върху климата. Засега обаче тези притеснения изглеждат прекалени, тъй като извън Япония, където това е въпрос на енергийна независимост, „горящият лед“ засега остава любопитен куриоз – последният резерв за изкопаеми горива, чийто ред ще дойде чак след като всички по-лесни и евтини варианти са изчерпани.

1 млрд. евро за проучване за нефт и газ в Черно море

Източник: http://dnes.dir.bg

България подписа договор с консорциум „Тотал Е&П България“ Б.В. за търсене и проучване на нефт и газ в континенталния шелф на Черно море – в „Блок 1-21 Хан Аспарух“. Държавата получава рекорден 40 млн. евро бонус.

Решението за откриване на процедурата за издаване на разрешение за търсене и проучване бе взето от правителството през октомври 2011г. През юли френската фирма „Тотал“ спечели правата. Тя ще работи с ОМВ и „Репсол“.
Блок 1-21 е на 14 440 кв. км от Бургас до границата с Румъния. През март Румъния предяви териториални претенции към страната ни за морската граница.
Добрев припомни, че там (само на 15 км от зоната) са открити залежи от газ между 40 и 80 милиарда куб. метра. Очакванията са потенциалът на българския блок да е не по-малък. Тези количества биха задоволили българските потребности за газ за 20-30 години, съобщи БНТ.

Договорът е между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и „Тотал Е&П България“ и бе подписан от ресорния министър Делян Добрев и Патрик Плуен, представител на фирмата, в Гранитна зала на Министерския съвет.

Инвестициите за пет години ще бъдат над един милиард евро.
До 10 работни дни в държавния бюджет, като част от концесионните плащания, ще влезе бонус от 40 милиона евро.

Той не е обвързан с приспадане в бъдеще от други плащания и е еднократен, поясни министър Добрев. При конкурсната процедура минималната заложена сума като бонус е била 1 млн. евро, а „Тотал“ са предложили 40 млн. евро.

Всички проучвателни работи в блока са за сметка и риск на фирмата. Ще се направят два дълбоки сондажа на 5000 и 6000 метра.
Ако в блока бъдат открити залежи, компанията получава и право на добив.

„Правим огромна крачка за истинската енергийна диверсификация на България. През следващите години ще можем да получаваме по-евтини горива, коментира и премиерът Бойко Борисов, който присъства на подписването, предадоха БТА и „Фокус“.
„Инвестицията е около 1 милиард евро и е много специфична – дълбоки сондажи в морето. Затова подобен консорциум от най-големите фирми във Франция, Австрия, Испания в тази сфера могат да го направят, а не всяка една поотделно“, изтъкна той.

Борисов напомни, че тази седмица са подписани договорите с компанията „Уестингхаус” за предпроектно проучване на седми блок на АЕЦ „Козлодуй” и протоколи с „Газпром”, един от които е за отстъпката в цената на природния газ от Русия.

Той поясни, че когато се стигне до концесионен договор след пет години плащанията са между 2 и 30 процента от стойността на добитото количество, като процентът се определя на базата на това колко продуктивни са сондажите. Добрев е убеден, че в случая плащанията ще бъдат 30 процента. Резултати от проучванията на консорциума се очакват най-рано след втората година.

Представителят на фирмата Патрик Плуен каза, че ще се погрижат за опазването на околната среда.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще преизпълни три пъти плана за приходите от концесии през тази година, каза по-късно пред журналисти министър Добрев.
Министерството на финансите искаше от нас 63 млн. лв. за тази година от концесии, ние вече имаме 100 млн. лв., а с подписването днес на договора за проучване на нефт и газ ще достигнем до 180 млн. лева, обясни той.

По думите му има предложение до края на годината с част от парите от концесии, примерно 20-30 процента, да се създаде Фонд за подпомагане на културното наследство.
Тези пари в голямата си част ще са за археологически разкопки, смята Добрев.

Есперт: Вероятността за нефт и газ в Черно море е голяма
Подписването на договора за търсене и проучване на нефт и газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух“ в Черно море е изключително добра новина. След проучванията в блок „Галата“ преди над 20 години това е следващият блок с такъв голям потенциал, с такива големи очаквания и то не без основание. Това заяви енергийният експерт Христо Казанджиев пред БНР. Той припомни, че търсенето в този блок датира от близо 10 години. Има сериозни индикации за големи запаси. Вероятността за откритие на находище на нефт и газ е много голяма, смята той.

По думите му, цялостният процес на търсене и проучване е между 5 и 9 години. Казанджиев подчерта, че един дълбоководен сондаж при тези условия в Черно море ще бъде от порядъка на около 100 млн. долара.

Делян Добрев: Енергийната борса ще заработи в средата на годината

Източник: http://www.focus-news.net
 
София. След промените в Закона за енергетиката ще заработи и енергийната борса. Това каза в сутрешния блок на телевизия България он ер Делян Добрев, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Първо ще се създадат балансиращи групи и координатори между тези групи. Предприятията ще се обединят в такива групи, като целта е ако те не са преценили точно колко енергия ще им е необходима, да прехвърлят едно към друго, уточни зам.-икономическият министър. По думите му, ако една група потребители не може да се балансира вътре в групата, ще се баласира с външни потребители.
Пълна либерализация на пазара ще има след като се приемат промените в Закона за енергетиката, които следващата седмица ще влезе за разглеждане в пленарна зала, обасни Делян Добрев. Прогнозата му е, че в края на март този закон ще бъде приет на второ четене. Но това няма да бъде достатъчно и от месец юни ще има нови промени, а те ще бъдат свързани с регулиране големината на количествата, които се продават.
Относно либерализацията на пазара на електроенергия и природен газ, България не е изпълнила някои клаузи по транзитните договори, които пречат да бъде изпълнено друго изискване на ЕК. Основният проблем сега е свързан с търговията на виртуални капацитети, за да може търговията с газ да се отвори без физическо преминаване на потоците, коментира Делян Добрев. Той уточни, че тези потоци могат да вървят в същата посока, но в същото време да се извършва търговия с този газ. Общата му оценка е, че в общи линии България е предприела необходимите мерки за либерализация на енергийния пазар.
Относно цените на електроенергията Делян Добрев уточни, че по-големият размер на свободния пазар ще доведе до по-добри цени. Това, обаче не означава по-ниски цени, допълни той. По думите му има фактори, които биха довели по-скоро до увеличение на цените, отколкото до намаляване.
За заплахата от наказателна процедура срещу България от страна на ЕК, заради липса на либерализация на пазара на енергия, ресорният икономически министър обясни, че няма да се стигне до глоба, защото наказателните процедури обикновено са дълги и не се стига до последната съдебна фаза, ако страната покаже напредък по законодателството. Дори и законът да замръзне в народното събрание, имаме достатъчно напредък, така че да не се стигне до наказателна процедура, заключи Делян Добрев.

ЕС е заинтересован от създаването на единна енергийна мрежа за Грузия, Турция и България

Източник: http://europe.bg

Европейският съюз е заинтересован от създаването на единна енергийна мрежа за Грузия, Турция и България, заяви пред журналисти в Давос еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер. Той каза това след среща с премиера на Грузия Николоз (Ника) Гилаури, предаде БТВ.

Йотингер отбеляза, че „енергетиката е един от ключовите въпроси на сътрудничеството на ЕС с Грузия“, която е особено важна транзитна страна в региона и поради това Брюксел иска да сътрудничи с Тбилиси за създаване на единна енергийна мрежа между Грузия, Турция и България, „която да бъде много изгодна на всички страни“.

Ника Гилаури посочи от своя страна, че на срещата с Йотингер е обсъден и проектът АГРИ (AGRI), предвиждащ пренос на втечнен газ за Европа. Грузинският премиер изтъкна значението на този проект за всички участници в него (Азербайджан, Грузия и Румъния), така и за европейските страни. Той съобщи, че в близките месеци в Грузия ще бъде организирана конференция за АГРИ, в която ще участват представители на Грузия, Азербайджан, Румъния, Унгария и ЕС. Възможно е и участие на Украйна и някои страни от Средна Азия.

Проектът АГРИ предвижда пренос на азербайджански газ през газопроводи през черноморското крайбрежие на Грузия, където този газ да се втечнява на специален терминал, след което да се доставя с танкери до румънското пристанище Констанца. След това втечненият газ ще се превръща в природен газ и през съществуващата в страната газова инфраструктура ще се използва за потребностите на Румъния и други европейски страни.