Скок в производството на бензин у нас

Източник: http://www.publics.bg

1370348286

От тази година се въвежда общ таван на емисионните квоти за целия Европейски съюз.

Българската индустрия е произвела парникови емисии в обем 35 049 997 t CO2 през изминалата година, показват данните на Изпълнителната агенция по околна среда, след приключване на процедурата по верифициране на емисиите за 2012 година. От общото количество на емисиите, ТЕЦ-овете са отговорни за над 80% или за общо 28 337 632 t CO2.

Данните показват, че има възстановяване от спадовете, регистрирани през 2009 и 2010 година, когато бяха отчетени съответно 32 582 933 t CO2 и 33 798 104 t CO2. През 2011 година инсталациите, участващи в националния регистър, са емитирали 39 117 396 t CO2, но следва да се има предвид, че тогава в Европейската схема за търговия с емисии се включиха нови участници, като например „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1” ЕООД. Ето защо не може да се добие ясна представа за това какво е фактическото вдигане на оборотите на предприятията у нас през миналата година.

В сравнение с 2008 година, когато е началото на втория период от Европейската система за търговия с емисии, България отчита намаление на верифицираните емисии с 3 250 736 t CO2 в края на 2012 година, когато изтича втория период на схемата за търговия с емисии. През 2008 година емисиите са били 38 300 733 t CO2, показват още сравнителните данни.

На въпроса какъв е балансът между излишъка и недостига на квоти сред българските участници, формиран през миналата година, София Ненова от Изпълнителната агенция по околна среда съобщи, че през 2012 година постигнатият излишък на квоти от всички оператори на инсталации е по-голям от формирания недостиг на квоти.

Най-големите емитиенти на парникови газове, ТЕЦ–овете, са изпитвали недостиг на квоти през миналата година. При всеки случай на достигане на лимита Изпълнителната агенция е предприемала мерки за своевременно уведомяване на операторите с недостиг на квоти за необходимостта от набавяне на недостигащото им количество с оглед на ангажимента им по предаването на квоти в регистъра. В резултат на това операторите на тези инсталации са изпълнили ангажимента си по предаване на квоти в срок до 30 април 2013 година.

В същото време излишък на квоти е бил наблюдаван при всички останали сектори на промишлеността – стъкларска промишленост, керамика, циментова индустрия, рафинерии и други. Този излишък от квоти се намира по индивидуалните сметки на предприятията в Националния регистър и може или да се прехвърля за следващия период на търговия с квоти за емисии или да се търгува на въглеродните пазари.

През следващия трети период на системата за търговия с емисии, който включва времето от 2013 до 2020 година, ще има линейно намаление на безплатните квоти с цел постигане на намаление от 20% на емисиите на парникови газове на Европейски съюз до 2020 година. Операторите на инсталации, които замърсяват повече (емитират по-големи количества CO2) и не могат да оптимизират екологично своите инсталации, ще трябва да купуват квоти от по-ефективните компании.

Важна подробност е, че от тази година се въвежда общ таван на емисионните квоти за целия Европейски съюз, който заменя практиката по определяне на индивидуални лимити за всяка от 27-те страни-членки.

България е подготвила и изпратила до Европейската комисия Национални мерки за изпълнение с предварително количество разпределени квоти, в които са включени всички оператори, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове и участвали във втория период, съобщават от Изпълнителната агенция по околна среда. Предстои Европейската комисия да извърши оценка на разпределените безплатно квоти в рамките на целия Европейски съюз и да прецени дали това количество съответства на вече определения таван.

Ако разпределените безплатно квоти в рамките на Европейския съюз са повече от определения таван, безплатните квоти на всички инсталации от Европейския съюз ще бъдат намалени със съответния коефициент така, че общото количество да влезе в рамките на посочения таван.

Реклами

Ниските цени на въглеродните квоти събудиха търсенето

Източник: http://www.publics.bg
 
В момента на борсата European Energy Exchange в Лайпциг Европейските разрешителни за емисии (European Emission Allowances) се търгуват на 2.77 евро за тон, което е много под целевата стойност, подтикваща към инвестиции в екология.
 
1366638955
 
Ниските цени на квотите за въглероден диоксид (CO2) предизвикват търсене на пазара. То идва от страна най-вече на инвеститори и на чуждестранни компании, които са задължени да заплащат за всеки тон CO2, емитиран в хода на работния им процес. 
 
Такива са например са ТЕЦ-овете в Западна Европа, които работят на въглища и вече не получават безплатни квоти. В България и още няколко страни от бившия съветски блок все още част от производството на ток от въглища се покрива от безплатни квоти, но въпреки това и местни компании правят заявки за покупки от пазарите на въглеродни квоти, където в момента цената им е под три евро за тон.
 
За това потвърди Явор Василев, търговски директор на Carbon Finance, която извършва услуги по покупко – продажбата на въглеродни квоти и сделки с финансови инструменти. 
 
Според Василев българските дружества бяха активни продавачи на излишни сертификати за CO2 през последните две години, когато цената все още бе стабилна около 8 евро на тон. Ето защо в момента те не разполагат със значителни количества свободни сертификати за продажба. В този смисъл ниските цени на пазара не ги ощетяват откъм пропуснати ползи, а напротив, помагат им да си компенсират случаите на недостиг, при това на по-изгодна цена. Тя обаче не е стимул за модернизиране на производството с оглед на възможността да се произвежда при по-малка щета за климата. 
 
Експертното мнение е, че компаниите имат интерес да инвестират в екология при цена от 20 – 25 евро на тон. В момента на борсата European Energy Exchange в Лайпциг Европейските разрешителни за емисии (European Emission Allowances) се търгуват на 2.77 евро за тон, което е много под целевата стойност, подтикваща към инвестиции в екология. 
 
Това е рекордно ниска стойност в пазарната цена на квотите, до която се стигна след като през миналата седмица Европейския парламент отхвърли предложението за изтегляне от пазара на 900 млн. квоти, с което цената им да получи изкуствена подкрепа в рамките на Европейската система за търговия с емисии. Причината, поради която парламентаристите гласуваха по този начин, бе, че поскъпването на квотите щеше да се окаже допълнителен натиск върху индустрията, която и без това вече изпитва затруднения заради дълговата криза в еврозоната. 
 
Ниската пазарна цена на квотите ще окаже негативно влияние и върху пазара на въглеродни квоти, търгувани на ниво държави, коментират още от Carbon Finance. в стратегия на предходното правителство България бе заложила, че ще реализира приходи от излишните й близо 240 млн. квоти. Малък процент от тях бе продаден в началото на тази година за общо 45 млн. лв.

Осем страни в ЕС нарушават нормите за качество на въздуха

Източник: http://biofuels.bg

По-малко европейски страни нарушават ограниченията за замърсяване на въздуха, след като рецесията забави промишлена дейност и бяха въведени ограничения на серните емисии. Въпреки това осем държави-членки на ЕС изглежда не са успели да отговорят на европейските стандарти за емисиите през 2011 г. Това представлява спад в сравнение с наличието на 12 страни-нарушителки през 2010 г. Данните бяха публикувани в понеделник от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Осемте страни, които превишават нормите на ЕС в областта на качеството на въздуха, са Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург и Испания.

Емисиите от транспорта са основна причина за превишаването на лимитите. Тази седмица продължава дебатът в Европейския парламент за това как да се налжоат по-строги норми за емисиите от превозни средства, което да помогне за по-стриктно спазване на законите на качеството на въздуха. 

Въглеродните емисии – за едни приятел, за други враг

Източник: http://news.ibox.bg

Днес европейските политици са се устремили да убедят гражданите и фирмите на Стария континент да мислят (и да действат, често принудително) екологично, като ограничават енергията, която използват, за да не се стигне до катастрофална промяна в климата.

Основният аргумент на ЕС е, че 95% от климатолозите (специалност, която набра популярност едва в последните десетилетия) вярват, че използването на изкопаеми горива (въглища, природен газ и др.) и последващото отделяне на въглероден диоксид пречат на Земята да се охлажда, което води след себе си до повишаване на температурите в атмосферата, а от там и до края на света… такъв, какъвто го познаваме.

В същото време според различни проучвания, за които ще стане дума по-надолу, в следващите 8-10 години в света ще бъдат инсталирани толкова електроцентрали, работещи на въглища, че нивата на набедения за основен виновник въглероден диоксид не само, че няма да се ограничи глобално, а ще нарасне драстично.

Важно е да отбележим, че в последните години ЕС, както и някои американски щати и отделни държави, активно разработват регламенти, директиви и указания, които са насочени към ограничаване на емисиите на парникови газове.

Тези регламенти обаче по-скоро приличат на бизнес планове с тайната мисъл да бъдат привлечени повече финансови средства, отколкото на загриженост за околната среда. И не само това, въпросните нормативи стават задължителни за прилагане във всяка страна членка на ЕС, ако разбира се не се договорят някакви отстъпки.

ЕС действа в няколко посоки за ограничаване на борбата с глобалното затопляне, като си е поставил за цел да намали с поне 20% емисиите на въглероден диоксид.

Първата е създаване на нови възобновяеми източници на енергия, което всички ние видяхме, че доведе до по-скъпа енергетика, заради преференциалните цени, които им се предоставят (отново по регламент).

Тези дни по време на дебати в парламентарната икономическа комисия стана ясно, че за да работят българските ВЕИ, те се балансират от топлоелектрически централи, работещи най-често на въглища. Стефан Герчев от ДКЕВР заяви, че нещо не е преценено добре, щом базови мощности работят като балансиращи.
Той обясни, че за да може да се изкупува зелената енергия, се спират ТЕЦ-овете, които произвеждат в пъти по-евтина електроенергия от ВЕИ-тата.

Тук все пак трябва да подчертаем положителната роля на ВЕИ централите за осигуряване на по-голяма енергийна независимост, което няма нищо общо с въглеродните емисии, а с политическата и икономическата стабилност на страната ни.

Втората посока е създаване на нови горива. Според ЕС това са заместителите на бензина – биоетанолите. Важно е да отбележим, че те се произвеждат от зърнени култури, т.е. вместо зърното да бъде използвано за хляб и продоволствия, да се използва за горива (при положение, че непрекъснато се откриват нови находища на природен газ и петрол).

Пол Булк, изпълнителният директор на най-голямата компания за производство на храни Nestle, не спира вече няколко години да повтаря, че от правенето на горива от зърнени култури ще страдат най-бедните жители на планетата. Причината е, че поощряването на биогоривата води до ръст в тяхното търсене, а от там и до ръст на цените на основни култури като зърно, царевица и други. Друг аргумент на Булк е, че за отглеждането на тези култури, които после се претопяват в горива, се използва огромно количество свежа питейна вода, на която има дефицит в много райони по света.

По думите му от 4 септември тази година, преди време, когато е липсвала информация може и да е изглеждало целесъобразно използването на биогорива, но на това към днешна дата трябва да бъде сложен край.

Третото направление е енергийната ефективност. Тук идеята е чрез мерки за саниране, подобряване на инфраструктурата и използване на по-високоефективни консуматори на електричество да се постигне по-нисък разход на електроенергия. Тази точка заедно с ВЕИ икономиката е една от причините, поради които вече посочихме, че регламентите на ЕС по-скоро приличат на бизнесмодели отколкото на закони.

Всички знаем колко много работа се отвори на фирмите, които се занимават с поставяне на дограми и саниране.

Това може би е единствената политика на ЕС, която заслужава адмирации, защото по този начин се създадоха нови работни места и много домакинства спестиха от сметките си за електро- и топлоенергия.

Ред е на четвъртата точка, която е най-важна и касае класическата енергетика и авиотранспорта, а от там и всички нас.

Според регламентите на ЕС, всяка страна има определена квота от бройки парникови емисии, които не може да надхвърля, защото в противен случай ще трябва да купува това от други страни. Тъй като на пазара на въглеродни емисии участват само държави от ЕС, ще трябва да купуваме емисии от страни като Германия, Австрия и т.н.

Кой трябва да купува тези квоти?
Това са производителите на електроенергия от изкопаеми горива, индустриалните предприятия (металургични, химични и др.), авиокомпаниите. Това означава, че себестойността на тяхната продукция ще се увеличи, защото те няма как да игнорират плащанията за въглеродните квоти.

Тези разпоредби са залегнали новия Законопроект за ограничаване изменението на климата.

Квоти в България трябва да купуват едни от най-големите електроцентрали като държавната ТЕЦ Марица Изток 2, която има мощност от 1.6 гигавата (или с 0.4 гигавата под тази на АЕЦ Козлодуй) и е основен източник на електроенергия за страната. Това при равни други условия ще доведе до поскъпване на предлаганата от централата електроенергия, а от там най-вероятно на общия микс и на крайните цени за потребители и бизнес.

Металургичните и химическите предприятия също ще трябва да повишат цените, за да могат да плащат квотите, като другия вариант е да освободят персонал, за да запазят конкурентоспособността си. Така вместо в тези тежки времена на криза да запазваме и отваряме работни места, ние ще ги закриваме, за да изпълняваме изисквания, породени от имагинерната вина на човека за глобалното затопляне.

Но дори и да искахме да приемем наложените мерки от ЕС срещу глобално затопляне, нямаше как да останем с усещането за справедливост при положение, че в света се планира изграждането на нови 700 до 1400 гигавата нови енергийни мощности, които ще бъдат захранвани с въглища.

Само в Китай се планира изграждането на нови близо 600 гигавата въглищни централи, 500 гигавата в Индия, около 36 гигавата в съседна Турция. И те го правят не случайно – енергията добита по този начин е най-евтина, а запасите от въглища в световен мащаб с огромни.

Според една от големите енергийни консултантски компании McIlvaine Company изграждането на тези нови мощности не само ще „навакса“ евентуална редукция на CO2 емисиите, постигнати от ЕС, но и ще ги увеличи в бъдещ план, обезсмисляйки всички лишения, на които са подложени гражданите и фирмите в ЕС.

Предвид гореизложеното, България и целият Европейски съюз трябва да преосмислят политиката, която водят в борбата срещу глобалното затопляне, защото тя в момента е вредна както за потребителите заради нарастването на цените (поради посочените по-горе причини), така и за предприятията,които губят конкурентоспособност спрямо тези, които са извън Европейския съюз и не са притиснати да плащат за въглеродни емисии.

Излишък на сертификати за CO2- емисии срина въглеродната търговия в ЕС

Източник: http://3e-news.net/

Европейската комисия вчера. Количествата парникови газове, произведени от фабриките и енергийните централи през миналата година, са спаднали с 2.45%, при очакван от специалистите ръст, съобщи вчера Европейската комисия, цитирана от DarikFinans. Тази новина изненада участниците на европейския пазар на въглеродни квоти. В резултат  цената на борсово търгуваните сертификати за емисии буквално се срина. Това стана причина да се насрочи среща на представители на водещите страни в прилагането на политиките по климата в ЕС, която ще се проведе през следващата седмица.

Докладът на ЕК отчита резултатите на 77% от инсталациите, които търгуват на Европейския пазар за СО2- емисии. На него участват над 12 хил. дружества. Тяхната работа води до емитирането на парникови газове, за които се смята, че стоят в основата на глобалното затопляне. За да бъдат стимулирани да цапат по-малко, тези централи трябва да инвестират в модерни технологии. Търговската система със сертификати за емисии е инструментът, който трябва да им помогне да превключат на по-екологичен режим. За да не е много стресово това, в първия етап на програмата те получават безплатни сертификати, покриващи на 100% произвежданите при нормалната им дейност емисии. Впоследствие количеството на безплатните разрешителни се намалява.

За да се изпълнят целите за по-екологично производство, предприятията трябва да изпитват постоянен недостиг на сертификати, които не покриват емисиите им. Данните от вчерашния доклад на ЕК обаче показва точно обратното. Инсталациите, участващи в Европейската система за търговия с емисии, са емитирали 1.70 млрд. тона CO2 по-малко през 2011 година. През предходната 2010 година спестяванията бяха в размер на 1.75 млрд. тона. Дори енергийният сектор е емитирал по-малко, при това с цели 3.1%, въпреки, че Германия спря ядрените си реактори след бедствието във Фукушима. Очакванията бяха, че за да се компенсира търсенето на електроенергия в региона ще бъдат задвижени генериращи мощности на изкопаеми горива, като това ще доведе до покачване на емисиите CO2.

Данните показват друго. Германия е намалила емисиите с 1.2%. Великобритания също е постигнала значителни спестявания от 7.2%, Италия е намалила парниковите газове с 0.9%, Полша с 1.5%, а Франция е рекордьорът в Европа с намаление от 18.6%. Освен заради спрените ядрени реактори на Германия, анализаторите бяха настроени за ръст на емисиите и заради данните за растеж на икономиката.

През 2011 година БВП на еврозоната порасна с 1.4%, което е по-слабо от растежа от 1.9%, постигнат през 2010 година, но все пак е стъпка напред, която означава повече емисии. Освен това в момента пазарът е наводнен с оферти „продава“, а търсенето на сертификати за емисии е слабо. Цените са ниски, което би следвало да прави играчите спокойни, че могат да произвеждат с повече емисии, използвайки по-евтини и по-мръсни горива.

Преди представянето на доклада прогнозите бяха за ръст на емисиите с 0.3% до 6% заради възстановяването на икономиката. Отчетените 2.45% спад показват огромно размиване между прогнози и реалност. Новината моментално се отрази на цените на сертификатите за емисии, търгувани на въглеродните борси в Европа.

Разрешителните EUA, които са бенчмарков инструмент за търговията с емисии CO2, поевтиняха рязко с 5% до € 6.77 спрямо котировки от € 7.05 в петък. В края на деня цената успя да се върне на € 6.89 за сертификат. В момента на борсата BlueNext спот цената е € 6.22 за EUA-сертификат. Това е под нивото, стимулиращо инвестиции в нови технологии, които щадят природата повече.

Според анализаторът от Дойче банк Марк Люис, цитиран от Environmental Finance, данните за емисиите и борсовите котировки показват недвусмислено, че участниците на пазара разполагат със значителен излишък от EUA-разрешителни, който ще стане още по-голям. Това означава, че е необходимо да се създаде изкуствен дефицит на този тип сертификати, за да може участниците да имат стимул да прилагат мерки, които да доведат до спестявания на емисии парникови газове. Според Дойче банк излишъка от EUA-сертификати до 2020 година ще достигне 1 млрд., което ще е провал за усилията на Европа да се справи със собствената си борба срещу климатичните промени.

Сигнал, че новината е притеснила специалистите в Брюксел, дава информация на Ройтерс, че през следващата седмица, на 11 април, се свиква среща на експертно равнище в Европейския съюз. Целта на събирането е да се обсъдят въпроси за енергийната ефективност. Възможно е сред темите на разговор да залегне и тази с излишъка от разрешителни за емисии на въглероден диоксид, както и да се набележат възможните мерки за създаване на изкуствен недостиг от разрешителни на пазара.

16 авторитетни учени: Спрете паниката с глобалното затопляне

Източник: http://www.dnevnik.bg

В края на минала седмица писмо от 16 учени от цял свят, сред които безспорни авторитети, разбуни духовете сред читателите на „Уол Стрийт Джърнъл“. Авторите на писмото изразяват съмнение в доказателствата за глобалното затопляне и призовават да не се всява ненужна паника около промените в климата. Те настояват за преоценка на климатичните политики на базата на икономическата им ефективност. Текстът съдържа препоръки към бъдещите кандидати за публични постове как да действат в областта на климатичните промени. Имената на авторите са изрбоени под текста. Публикуваме превод на цялото писмо без съкращения.

Всеки кандидат за обществена длъжност в която и да е съвременна демокрация вероятно ще трябва да се замисли по въпроса какво да прави с „глобалното затопляне“ и дали изобщо трябва да се прави нещо с него. Кандидатите трябва да са наясно – често повтаряното твърдение, че почти всички учени настояват да се направи нещо драматично за спиране на глобалното затопляне, не е вярно. Всъщност нараства борят на изтъкнатите учени и инженери, които не смятат, че са нужни драстични действия против глобалното затопляне.

През септември миналата година нобеловият лауреат по физика Ивар Йевер, който подкрепи президента Обама на последните избори, публично напусна Американското физическо дружество (APS). Писмото, което публикува по този повод, започваше така: „Не подновявам членството си, защото не мога да приема изявлението на APS, което гласи:

„Доказателствата са неоспорими, глобалното затопляне се случва. Ако не бъдат предприети мерки за овладяването му, вероятно ще последват значителни нарушения във функционирането на физичните, екологичните и социалните системи, сигурността и здравето на хората на Земята.“

Значи в APS е ОК да се дискутира дали масата на протона се променя с времето и как се държи една мултивселена, но доказателствата за глобалното затопляне не подлежат на оспорване, така ли?“

Въпреки кампанията през последните десетилетия за налагане на схващането, че увеличаващите се количества от „замърсителя“ CO2 в атмосферата ще разрушат цивилизацията, голям брой учени, сред които и особено изтъкнати, споделят мнението на д-р Йевер. А броят на „еретиците“ в науката расте с всяка изминала година. Причината за това е сбор от някои упорити научни факти.

Може би най-неудобният факт е липсата на глобално затопляне през последните 10 години. Това е известно на привържениците на глобалното затопляне, както се вижда от един от мейлите в така наречения „Климатгейт“ от 2009 г. Съобщението е изпратено от климатолога Кенет Тренбърт и гласи: „Факт е, че не можем да обясним отсъствието на глобално затопляне в момента и това е нелепо.“ Но затоплянето отсъства само ако вярваме на компютърните модели, при които така нареченият „фийдбек“, свързан с водните пари и облаци, значително увеличава слабия ефект на CO2.

Липсата на затопляне вече повече от десетилетие, както и по-слабото от предвиденото затопляне през последните 22 години, откакто Междуправителственият панел по измененията в климата започна да дава прогнози, предполага, че компютърните модели силно са преувеличили ефекта от допълнителните количества СО2 в атмосферата. Изправени пред този смущаващ факт, климатичните алармисти превключиха от затопляне към екстремни климатични явления, за да могат да приписват всяко необичайно събитие на СО2.

В действителност СО2 не е замърсител. Той е газ без цвят и мирис, който всеки от нас издишва във високи концентрации, и е ключов компонент в жизнения цикъл на биосферата. Растенията се чувстват толкова по-добре сред повече СО2, че собствениците на оранжерии често увеличават концентрациите му 3 или 4 пъти, за да стимулират растежа.Това не е изненадващо, тъй като растенията и животните са еволюирали в епоха с около 10 пъти по-високи концентрации на СО2 от днешните. По-добрите сортове, изкуствените торове и управлението на земеделието имат заслуги за голямото повишаване на добивите през последните 100 години, но част от това повишаване почти сигурно се дължи на допълнителните количества СО2 в атмосферата.

Въпреки, че броят на учените, които публично изразяват несъгласие, расте, много млади учени казват, че макар също да имат сериозни съмнения относно глобалното затопляне, се страхуват да ги заявят открито от страх, че няма да получат повишение или нещо още по-лошо. През 2003 г. д-р Крис де Фрейтас, редактор на журнала Climate Research, дръзна да публикува рецензирана статия с политически некоректното заключение, че затоплянето в последно време не е необичайно в контекста на климатичните промени през последните няколко хиляди години. Структурите на привържениците на глобалното затопляне веднага започнаха активна кампания за отстраняването на д-р Де Фрейтас от неговата университетска позиция. За щастие той успя да запази работата си в университета.

Това не е начинът, по който би трябвало да функционира науката, но сме го виждали и преди – например по време на плашещия период, през който Трофим Лисенко се опита да си присвои биологията. Съветските биолози, които разкриваха, че вярват в гените – „буржоазна измислица“ според Лисенко – бяха уволнявани. Много от тях бяха изпращани в лагери, а някои получиха смъртни присъди.

Защо около глобалното затопляне има толкова страсти и защо то е толкова голям въпрос за Американското физическо дружество, от което д-р Йевер бе принуден да се оттегли, след като много от членовете отказаха да премахнат думата „неоспорими“ от един научен текст? Причините са няколко, но добра отправна точка в търсенето им е старият въпрос „cui bono?“ Или по-съвременната му версия  „Следвай парите.“

Мнозина печелят значително от климатичния алармизъм, който осигурява правителствени средства за академичната им работа и става причина за разрастването на държавната администрация. Той осигурява също и предтекст на правителствата за вдигане на данъците, за раздаване на субсидии на бизнеси, които разбират как да си служат с политическата система, и служи като примамка за големи дарения към благотворителни фондации, обещаващи да спасят планетата. Лисенко и неговият екип живеели много добре и яростно защитавали своята догма, заедно с привилегиите, които им носела.

От името на много учени и инженери, които внимателно и независимо са изследвали научната информация за климата, имаме следното послание към всички кандидати за обществени постове: Няма убедителен научен аргумен в полза на предприемането на драстични стъпки за „декарбонизиране“ на световната икономика. Дори ако приемем раздутите климатични прогнози на Междуправителствения панел по измененията в климата, агресивните политики за контрол върху парниковите газове не са икономически оправдани.

Скорошно проучване на широка гама възможни политики от икономиста от „Йейл“ Уилям Нордхаус показва, че едно от най-високите нива на икономическа ефективност се постига чрез политика, позволяваща още 50 години икономически растеж, невъзпрепятстван от контрол върху парниковите газове. Това би било особено полезно за по-слабо развитите части на света, които искат да споделят някои от предимствата на благосъстоянието, здравето и продължителността на живот в развитите страни. Много други политики биха имали отрицателна икономическа възвращаемост.  В същото време има вероятност завишеното количество CO2 и скромното затопляне, до което то ще доведе, да се окаже полезно за планетата.

Ако политиците изпитват нужда „да направят нещо“ по отношение на климата, предлагаме им да подкрепят отличните учени, които увеличават разбирането за него чрез добри инструменти, монтирани на сателити, в океаните и на сушата, и да подпомогнат техните анализи на събраната информация. Колкото по-добре разбираме климата, толкова по-добре ще можем да се справим с неговата вечно променяща се природа, която усложнява живота на хората през цялата история на човечеството. Голяма част от огромните частни и държавни инвестиции в климата имат сериозна нужда от критична преоценка.

Всеки кандидат за публичен пост трябва да подкрепя рационални мерки за опазване и подобряване на околната среда, но няма никакъв смисъл да се подкрепят скъпи програми, които отклоняват ресурси от реалните нужди и са базирани на тревожни, но несъстоятелни твърдения за „неоспорими“ доказателства.

Клод Алегр, бивш директор на Института за изследване на Земята към Университета в Париж
Дж. Скот Армстронг, съосновател на метеорологичните издания Journal of Forecasting и International Journal of Forecasting
Ян Бреслоу, ръководител на Лабораторията по биохимична генетика и метаболизъм в Университета Рокфелер,
Роджър Коен, член на Американското физическо дружество
Едуард Дейвид, член на Националната академия по инженерство и Националната академия на науките на САЩ
Уилям Харпър, професор по физика, Принстън
Майкъл Кели, професов по технологии в Университета в Кембридж
Уилям Кининмънт, бивш ръководител изследвания на климата в Австралийското метеорологично бюро
Ричард Линдзен, професор по атмосферни науки в Масачузетския технологичен институт
Джеймс Макграт, професор по химия от Техническия университет на щата Вирджиния
Родни Никълс, бивш президент и изпълнителен директор на Нюйоркската академия на науките
Върт Рутан, космически инженер, проектирал Voyager и SpaceShipOne
Харисън Х. Шмит, астронавт от Аполо 17 и бивш сенатор
Нир Шавив, професор по астрофизика в Еврейския университет в Йерусалим
Хенк Тенекес, бивш директор на Холандската кралска метеорологична служба
Антонио Зикики, президент на Световната федерация на учените в Женева

Брюксел заплашва със задължителни предписания за енергийна ефективност

Източник: http://biofuels.bg

Европейската комисия даде днес на държавите-членки ултиматум да увеличат усилията си за повишаване на енергийната си ефективност или след три години Брюксел да им спусне задължителни предписания за това.

„Без мерки на ЕС и без допълнителни усилия от страните през 2020 година ще има увеличение на енергийната ефективност с 10%, а не с 20%“, каза еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, споменавайки стратегическата цел за икономии на енергия и намаляване на въглеродните емисии, която ЕС си е поставил през сегашното десетилетие.

Комисията възприема „двутактова“ стратегия, според която през 2012 и 2013 година правителствата ще могат все още да прилагат доброволни мерки за повишаване на енергийната ефективност. „Те трябва да знаят обаче, че ако не се справят задоволително, през 2014 година ще получат задължителни предписания“.

България е енергийно най-неефективната икономика в ЕС. По данни на Евростат страната ни произвежда едно евро брутна добавена стойност с енергия равна на 800 грама петролен еквивалент, което над три пъти надвишава средноевропейския разход за същата стойност от 250 грама петролен еквивалент. Неотдавна европейската комисия цитира изрично системата на централното парно у нас и остарелия сграден фонд като примери за разхищение на енергия. Министър-председателят Бойко Борисов е признавал пред журналисти в Брюксел, че една трета от генерираната у нас енергия, т.е. производството на един от реакторите в АЕЦ Козлодуй, се губи при преноса по мрежата.

Йотингер отклони молба на „Труд“ да назове държавите с най-ниска енергийна ефективност в ЕС. Той обеща да направи това, когато комисията изготви доклади по тази тема след наблюдение, което сега започва. „Нашите служби ще правят обективен анализ и отчет за всяка държава-членка“, каза комисарят.

Той посочи, че голям резерв за икономии на енергия има в санирането на държавните и общинските сгради, които представляват 12 на сто от сградния фонд в ЕС. За целта могат да се използват средства от бюджета на ЕС. Той подчерта, че инвестирането на евросредства в енергийна ефективност на сградите се очертава като приоритетно за следващия многогодишен бюджетен период на ЕС, започващ през 2014 година. Комисарят призова националните власти да увеличат от 1,5% на 3% годишната цел за повишаване на енергийната ефективност чрез саниране.

„Искаме държавният сектор на всички нива да представлява пример, с който пазарът да се съобразява“, каза Йотингер.