КЗК разреши на „Лукойл” да си купи вятърни мощности

Източник: http://news.expert.bg

Комисията за защита на конкуренцията разреши сделка, при която дружеството „Лукерг Реню” ще придобие няколко други фирми, които се занимават с продажба на еленергия от възобновяеми източници на едро. Това става ясно от решение на КЗК. Участие в „Лукерг Ребю” има дъщерно дружество на „Лукойл”.

Дейността на придобитите дружества „Глобо Енерджи” ЕООД, „Марк 1” ЕООД, „Марк 2” ЕООД,  „УП България 4” ЕООД   е свързана с експлоатация на вятърни турбогенератори за производство на ток и се извършва в района на село Храброво.

Самата „Лукерг Реню” е собственост на „Лукойл-Екоенерго“ (100% дъщерно дружество на „Лукойл“) и италианската компания „ЕРГ Риню (ERG Renew). Не е изненадващо, че „Лукойл” продължава да се интересува от възобновяемите източници – тя все повече разширява дела си в тази сфера. През март т.г. например компанията купи три малки вятърни парка край Каварна („Уинд Парк Каварна Иист”, „Уинд Парк Каварна Уест”, „Кей Енд Ес Енерджи”) .

Според решението на КЗК настоящата сделка се „разглежда като продължение на инвестиционната политика на групата за придобиване и развиване на вятърни електроцентрали”.

Руската „Лукойл” притежава предприятия за преработка на нефт и газ в Украйна, България, Румъния, Италия, както и бензиностанции в Русия, Централна Азия, Източна и Западна Европа, САЩ. В България компанията е основен играч на енергийния пазар чрез рафинерията в Бургас и бензиностанциите си.

„Лукойл“ става едър собственик на вятърни паркове в България

Източник: http://www.capital.bg

zx620y348_2088511

Дружество на руската компания се е договорило да купи работещ проект до Балчик, оценен на 17.6 млн. евро.

Руската нефтена компания „Лукойл“ продължава да разширява портфейла си от вятърни паркове в страната. Свързаното с нея дружество LukЕrg Renew се е споразумяло да купи българския ВЕИ проект „Храброво“ и румънския Gebeleisis в сделка за общо 127 млн. евро, съобщиха страните по сделката. Българският парк е в региона на Балчик и е оценен  на 17.6 млн. евро. Това е втората „вятърна“ инвестиция на LukЕrg Renew в страната, с което дружеството става един от най-големи собственици на такива централи.

Продавач на активите е датският концерт Vestas, който е производителят с най-много инсталирани вятърни турбини в света. От компанията обясняват, че инвестициите и изграждането на вятърни енергийни паркове не е сред основните дейности на дружеството, а и чрез сделката ще подобрят паричните си потоци.

Източен вятър
Общият капацитет на двата енергийни парка е 84 MW, като по-големият е в Румъния. Паркът Gebeleisis се намира в регион Галати в северната ни съседка и е изцяло завършен през февруари тази година. Очакваното му годишно производство е 165 GWh, като неговата стойност се оценява на 109.2 млн. евро.

Българският парк „Храброво“ работи от март миналата година, представлява седем турбини с общ капацитет от 14 MW и средно годишно производство 34 GWh. Неговата оценка е 17.6 млн. евро.
Участници на пазара коментираха, че цената е малко под пазарната. Проектът индивидуално би струвал 18.5-19 млн. евро, но понеже се предлага в пакет с румънския, купувачът е успял да договори дискаунт, допълват те.

Вятърният парк всъщност е собственост на четири дружества на Vestas. Датската компания няма други собствени проекти в страната, а само е продавала оборудване за паркове.
Очаква се сделката да бъде окончателно приключена през третото тримесечие след одобрение от европейските антимонополни органи и българската Комисия за защита на конкуренцията.

Новият гигант
Дружеството LukErg Renew е джойнт венчър между „Лукойл – екоенерго“ и италианската компания ERG Renew, създадено през май 2011 г. с цел инвестиции във ВЕИ. Миналата година дружеството купи три вятърни парка край Каварна – „Уинд парк Каварна ийст“, „Уинд парк Каварна уест“ и „Кей Енд Ес енерджи“, от „Райфайзен енерджи енд инвайъръмънт“. След това те бяха обединени в един, който стана един от най-големите в България с мощност 42.5 MW.

Стойността на тази сделка така и не беше официално обявена. Според представители на ВЕИ сектора по време на сделката мегават инсталирана мощност за вятърна енергия се е продавал за 1.5 млн. евро, което значи общо над 60 млн. евро за трите парка.

По-рано тази година LukЕrg Renew обяви, че ще изгражда ветропарк с капацитет 84 MW в Тулча, Североизточна Румъния. Очаква се паркът да бъде завършен през първата половина на следващата година. До редакционното приключване на броя от Lukerg Renew не успяха да отговорят дали смятат да купят нови ВЕИ мощности в България, като обясниха, че ще изпратят становището си по въпросите до няколко дни.

Макар нефтената компания да има огромно влияние върху пазара на горива чрез рафинерията си край Бургас, миналата година КЗК не видя никаква пречка нейното смесено дружество да придобие и големи ВЕИ мощности. Ако и сделката с Vestas бъде разрешена, това ще направи „Лукойл“ още по-голям играч в българската енергетика — общата мощност на парковете му ще достигне 56.5 MW.

Класация на „Капитал“ от октомври миналата година показа, че най-големият вятърен парк в България е „Св. Никола“ на „AES гео енерджи“ с мощност 156 MW. След него се нареждат „Ветроком“ (72.5 MW) на швейцарската ALPIQ Holding, и „Суворово“ (60 MW) на „Еолика България“. Така излиза, че „Лукойл“ ще е поне в топ 5 на производителите на енергия от вятъра.

Несигурни повеи

Сделките с ВЕИ проекти рязко изчезнаха, след като в средата на миналата година бяха орязани цените за новоизградени централи и държавата спря да разрешава ново присъединяване. През есента пък беше въведена такса достъп, която изземваше до 40% от приходите на производителите на чиста енергия. Преди дни тя бе окончателно отменена, но още няма ясен ред за връщане на взетите суми. Затова юристи, работещи по ВЕИ сделки, обясниха, че в договорите сега се слага клауза под условие. Така цената може да се увеличи, ако сумите бъдат възстановени.

С новите промени в Закона за енергетиката, приети на първо четене от парламента в петък, има и друга промяна, засягаща ВЕИ мощностите – приходите от продажби на квоти за емисии парникови газове ще се използват за разходи по задължителното изкупуване на зелена енергия, което се прави на преференциални цени. Не е ясно обаче за каква сума става въпрос.

Тази несигурна среда води до липса на нови сделки със съществуващи паркове. Нови пък няма заради вече ниските изкупни цени. Ако обобщим: вятърът не носи нови инвестиции.

„Инос-1“ ще изгражда фотоволтаичен парк край Генерал Тошево

Източник: http://3e-news.net

Японската корпорация“ Мицубиши корпорейшън“, „Индустриален холдинг България“ и българската компания“Инос -1″, която участва в  строителството на вятърния парк „Калиакра“, ще изградят 20 Мвт фоволтаичен парк край село Спасово, недалеч от Генерал Тошево. Те са поискали лиценз за производство на електроенергия за 30 години. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще разгледа искането на заседанието на 14 февруари.

Проектът ще бъде реализиран от дружеството „Спасово солар“. В доклада на експертите от регулаторната комисия е посочено, че то е придобило вещни права върху 315 декара земя, върху която ще бъде разположен парка. Националната електрическа компания (НЕК) отказва да го присъедини към преносната мрежа заради изчерпани възможности на преносната система в Североизточна България. Паркът трябва да бъде присъединен към подстанция „Генерал Тошево“. Неотдавна изпълнителният директор на НЕК обяви, че проблемът с присъединяването на екоцентрали в региона, ще бъде решен през 2014 година.

Регулаторът посочва, че инвеститорът не е дал убедителни доказателства за осигуряване на собствени средства по проекта. Схемата за финансиране е 20% собствени средства, останалите – привлечени. „Мицухо корпорейт Банк“ е заявила, че може да финансира изграждането на 15-20 Мвт.

Заради липсата на предварителен договор и неясноти около цената, която регулаторната комисия ще определи на произведената електроенергия, няма да бъде спазен срокът за въвеждане на парка в експлоатация, който бе края на ноември 2011 година.

„Лукойл“ навлиза на българския ВЕИ пазар

Източник: http://www.econ.bg

Международната петролна компания „Лукойл“ смята да купи 20-мегаватови ветроенергийни мощности в България.

Сделката е за 50 милиона евро и може да бъде финализирана в края на тази или началото на следващата година, съобщиха руските агенции РИА „Новости“ и „Комерсант“.

От пресслужбата на нефтения гигант са потвърдили, че преговори наистина се водят, но са отказали да дадат повече подробности.

Източник на „Комерсант“ е заявил, че сделката ще бъде реализирана чрез съвместно предприятие.

Медията припомня факта, че през юли тази година Европейската комисия одобри създаването на съвместното предприятие LUKErg Renew между „Лукойл Енерго“ (100% дъщерно дружество на „Лукойл“) и италианската компания ERG Renew. Всеки от учредителите ще внесе в уставния капитал на новата компания по 35 000 евро.

Съвместното предприятие ще извършва дейност в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) първоначално на териториите на България, Румъния, а по-късно и в Русия и Украйна.

Лукойл ще инвестира в строителството на екоцентрали в България, Сърбия и Румъния

Източник: http://3e-news.net

Лукойл ще инвестира в изграждането на водни, слънчеи и вятърни пракове в Русия, България, Сърбия, Румъния и Узбекистан, заяви президентът на компанията Вагит Алекперов, цитиран от РБК дейли.

„Аз съм убеден в бъдещето на алтернативната енергетика. Компания ще развива направлението на  хидро, слънчева и вятърна енергия в Русия, България, Сърбия, Румъния и Узбекистан. Ние не сме сами, много международни компании имат проекти в зелената енергетика“, каза той.

Алекперов прогнозира съществено увеличение на добива на нефт от Катар, Австралия и Нигерия за сметка на Русия. Прогнозите са през увеличаване на добива на газ през следващите десет години. Голямо търсене ще има за доставка на втечнен газ. Той посочи, че по експертни оценки през миналата година цената му се е увеличила с 25% в сравнение с 2009г. Според него добивът на шистов газ в световен мащаб ще се повиши до 15%. По думите му извличането на метан от въглищните пластове и шистов газ са възможни в Китай.

 Шефът на „Лукойл“ прогнозира, че през 2013г компанията ще започне добив в Ирак, където потенциалът е огромен.  Той оцени като неправилно противопоставянето на нефта и високите технологии. Той изтъкна, че след аварията в Мексиканския залив е направена проверка на системите за безопасност и екологичност на всички морски обекти в шелфа, където Лукойл работи.

 

Статистически „трикове“ ще насърчават колите на ток и биогоривата от боклуци

Източник: http://biofuels.bg

Количеството биогорива, използвано в транспорта, ще се приема за двойно по-голямо при изчисляване на дела на зелената енергия, ако биосъставките са извлечени от отпадъци. Електроенергията от възобновяеми източници (ВЕИ) статистически също ще се отчита като по-голямо от реалното количество, ако е употребявана за задвижване на електромобили.

Такива стимули предвижда проект на наредба за дела на ВЕИ в крайното енергийно потребление, която е публикувана на сайта на Министерския съвет за обсъждане, преди да бъде приета.

Мерките произтичат от евродиректива 2009/28/ЕС и с тях правителствата по-лесно и бързо ще постигнат климатичните цели на Европейския съюз до 2020 г. Тогава България трябва да отчете пред Брюксел, че 16 на сто от крайното потребеление на енергия в страната е от зелени източници, а в транспорта делът на ВЕИ е 10%.

По данни на Министерството на икономиката и енергетиката през миналата година 15 на сто от консумирания в страната ток е от ВЕИ. От браншовите асоциации обаче изтъкват, че европейската цел е за дял в общото енергийно потребление. Според тях в момента този дял е около 5%, като по-голямата част е от водни централи.

Горивата от отпадъци, остатъци и нехранителни целулозни материали, наричани биогорива от второ поколение, ще се отчитат в двоен размер, но само ако носят положителни ефекти за околната среда. „Целта е държавите – членки на ЕС, да събират и оползотворяват отпадъци, а не да садят растителни култури за енергийна употреба“, обясни пред „Дневник“ председателят на Българската асоциация за устойчива енергия Костадинка Тодорова.

По думите й Европа трябва да се пренасочи от употреба на горива от първо поколение, които нарушават хранителния баланс, към такива от второ. Технологиите за гориво от боклуци обаче все още са скъпи, коментира експертът.

Биомасата и горивата не може да са от земи с ценни растителни и животински видове или с високи въглеродни запаси (т.е. гори), става ясно от проектонаредбата. Органичните горива трябва да доведат до намаляване на парниковите газове от транспорта – до 2020 г. тези емисии трябва да спаднат с 6 на сто, гласят ангажименти, които вече са част от Закона за опазване на околната среда.

С последните поправки в Закона за ВЕИ обаче беше спряно задължителното смесване на дизел с биосъставка до края на годината, а на бензин с биоетанол – до юни 2012 г. Идеята беше да се задържат растящите цени на горивата за крайните потребители. При приемането на новите текстове управляващите отрекоха мярката да повлияе на крайното намаляване на емисиите.

Според проектонаредбата държавата ще смята, че зелената енергия, консумирана от електромобили и други пътни возила на ток, е два и половина пъти повече от калоричността на вложените ВЕИ. „Този стимул ще насърчи навлизането на електромобили и зарядни станции, а с тях при пикови моменти енергийната система се балансира по-лесно“, обясни Тодорова. Според нея стимулите за биогоривата и колите на ток ще отпаднат, когато станат конкурентни в пазарни условия.

Сред най-атрактивните сме за инвестиции в зелена енергия

Източник: http://business.actualno.com

България е една от 35-те страни с най-атрактивни условия за инвестиция в зелена енергия. Това показва индексът за атрактивност на страните, производителки на възобновяема енергия, в който  България се включва за първи път заедно с Мароко, Тайван и Чили.

Последните няколко месеца бяха объркващи за световните пазари на енергия от възобновяеми източници. Безредиците в Близкия Изток и Северна Африка отново фокусираха вниманието върху значението на сигурността на енергийните доставки и колебанията на цените на петрола. В същото време, ядреното бедствие в Япония даде повод на някои правителства да завишат очакванията си относно енергията от възобновяеми източници.
Водещите в класацията
Страните по света все повече диверсифицират енергийните си източници в променливите пазарни условия. Доказателство за това е Китай, която затвърждава позицията си на най-атрактивна дестинация за инвестиции във възобновяема енергия, изпреварвайки САЩ и Индия. Китай държи тази позиция от август 2010. Това се дължи основно на инвестиции в енергия от офшорни ветрове и слънчева енергия (CSP).
САЩ остават на второ място. Въпреки че Президентът Обама потвърди подкрепата си за програмата за стимулиране на възобновяема енергия, сериозната опозиция на републиканците в Конгреса е причина за липсата на сериозен напредък. Проектите за слънчева енергия с полезен мащаб понастоящем изглеждат неподатливи на тази несигурност, но неяснотите по отношение изкупуването на енергия от вятъра остават основна пречка  пред развитието на нови вятърни проекти, особено в светлината на ниските нива на цените на газа в САЩ.

За България
България се нарежда на 32-ро място в таблицата за атрактивност на страните, изпреварвайки Австрия, Чили и Чехия. Въпреки, че не е сред водещите страни от класацията, не бива да забравяме, че индексът за атрактивност разглежда най-привлекателните страни, производителки на зелена енергия в световен мащаб. В този смисъл попадането на България в индекса е позитивна новина.
От 2007-ма година насам, наблюдаваме силен растеж на производството на възобновяема енергия, като само миналата година увеличаването е с 67%. Новият закон за ВЕИ, макар и противоречив, идва с амбицията да направи растежа на зелена енергия устойчив.

И все пак, защо на 32-ро място?
Новият закон запазва системата за преференциални тарифи за изкупуване и фиксирането им за целия срок на договора, но точната цена остава неясна, поради определянето й към момента на завършване на изграждането на енергийния обект.
Тази неяснота създава несигурност у инвеститорите, които не са в състояние да изчислят възвращаемостта на инвестицията си преди реално да  е изградена централата.
Въпреки това, правителството твърди, че новият закон ще създаде условия за устойчив растеж в дългосрочен план, което в комбинация с прекрасните природни условия и ниските оперативни разходи биха позиционирали България като атрактивен пазар в по-далечно бъдеще.