Въглеродните емисии – за едни приятел, за други враг

Източник: http://news.ibox.bg

Днес европейските политици са се устремили да убедят гражданите и фирмите на Стария континент да мислят (и да действат, често принудително) екологично, като ограничават енергията, която използват, за да не се стигне до катастрофална промяна в климата.

Основният аргумент на ЕС е, че 95% от климатолозите (специалност, която набра популярност едва в последните десетилетия) вярват, че използването на изкопаеми горива (въглища, природен газ и др.) и последващото отделяне на въглероден диоксид пречат на Земята да се охлажда, което води след себе си до повишаване на температурите в атмосферата, а от там и до края на света… такъв, какъвто го познаваме.

В същото време според различни проучвания, за които ще стане дума по-надолу, в следващите 8-10 години в света ще бъдат инсталирани толкова електроцентрали, работещи на въглища, че нивата на набедения за основен виновник въглероден диоксид не само, че няма да се ограничи глобално, а ще нарасне драстично.

Важно е да отбележим, че в последните години ЕС, както и някои американски щати и отделни държави, активно разработват регламенти, директиви и указания, които са насочени към ограничаване на емисиите на парникови газове.

Тези регламенти обаче по-скоро приличат на бизнес планове с тайната мисъл да бъдат привлечени повече финансови средства, отколкото на загриженост за околната среда. И не само това, въпросните нормативи стават задължителни за прилагане във всяка страна членка на ЕС, ако разбира се не се договорят някакви отстъпки.

ЕС действа в няколко посоки за ограничаване на борбата с глобалното затопляне, като си е поставил за цел да намали с поне 20% емисиите на въглероден диоксид.

Първата е създаване на нови възобновяеми източници на енергия, което всички ние видяхме, че доведе до по-скъпа енергетика, заради преференциалните цени, които им се предоставят (отново по регламент).

Тези дни по време на дебати в парламентарната икономическа комисия стана ясно, че за да работят българските ВЕИ, те се балансират от топлоелектрически централи, работещи най-често на въглища. Стефан Герчев от ДКЕВР заяви, че нещо не е преценено добре, щом базови мощности работят като балансиращи.
Той обясни, че за да може да се изкупува зелената енергия, се спират ТЕЦ-овете, които произвеждат в пъти по-евтина електроенергия от ВЕИ-тата.

Тук все пак трябва да подчертаем положителната роля на ВЕИ централите за осигуряване на по-голяма енергийна независимост, което няма нищо общо с въглеродните емисии, а с политическата и икономическата стабилност на страната ни.

Втората посока е създаване на нови горива. Според ЕС това са заместителите на бензина – биоетанолите. Важно е да отбележим, че те се произвеждат от зърнени култури, т.е. вместо зърното да бъде използвано за хляб и продоволствия, да се използва за горива (при положение, че непрекъснато се откриват нови находища на природен газ и петрол).

Пол Булк, изпълнителният директор на най-голямата компания за производство на храни Nestle, не спира вече няколко години да повтаря, че от правенето на горива от зърнени култури ще страдат най-бедните жители на планетата. Причината е, че поощряването на биогоривата води до ръст в тяхното търсене, а от там и до ръст на цените на основни култури като зърно, царевица и други. Друг аргумент на Булк е, че за отглеждането на тези култури, които после се претопяват в горива, се използва огромно количество свежа питейна вода, на която има дефицит в много райони по света.

По думите му от 4 септември тази година, преди време, когато е липсвала информация може и да е изглеждало целесъобразно използването на биогорива, но на това към днешна дата трябва да бъде сложен край.

Третото направление е енергийната ефективност. Тук идеята е чрез мерки за саниране, подобряване на инфраструктурата и използване на по-високоефективни консуматори на електричество да се постигне по-нисък разход на електроенергия. Тази точка заедно с ВЕИ икономиката е една от причините, поради които вече посочихме, че регламентите на ЕС по-скоро приличат на бизнесмодели отколкото на закони.

Всички знаем колко много работа се отвори на фирмите, които се занимават с поставяне на дограми и саниране.

Това може би е единствената политика на ЕС, която заслужава адмирации, защото по този начин се създадоха нови работни места и много домакинства спестиха от сметките си за електро- и топлоенергия.

Ред е на четвъртата точка, която е най-важна и касае класическата енергетика и авиотранспорта, а от там и всички нас.

Според регламентите на ЕС, всяка страна има определена квота от бройки парникови емисии, които не може да надхвърля, защото в противен случай ще трябва да купува това от други страни. Тъй като на пазара на въглеродни емисии участват само държави от ЕС, ще трябва да купуваме емисии от страни като Германия, Австрия и т.н.

Кой трябва да купува тези квоти?
Това са производителите на електроенергия от изкопаеми горива, индустриалните предприятия (металургични, химични и др.), авиокомпаниите. Това означава, че себестойността на тяхната продукция ще се увеличи, защото те няма как да игнорират плащанията за въглеродните квоти.

Тези разпоредби са залегнали новия Законопроект за ограничаване изменението на климата.

Квоти в България трябва да купуват едни от най-големите електроцентрали като държавната ТЕЦ Марица Изток 2, която има мощност от 1.6 гигавата (или с 0.4 гигавата под тази на АЕЦ Козлодуй) и е основен източник на електроенергия за страната. Това при равни други условия ще доведе до поскъпване на предлаганата от централата електроенергия, а от там най-вероятно на общия микс и на крайните цени за потребители и бизнес.

Металургичните и химическите предприятия също ще трябва да повишат цените, за да могат да плащат квотите, като другия вариант е да освободят персонал, за да запазят конкурентоспособността си. Така вместо в тези тежки времена на криза да запазваме и отваряме работни места, ние ще ги закриваме, за да изпълняваме изисквания, породени от имагинерната вина на човека за глобалното затопляне.

Но дори и да искахме да приемем наложените мерки от ЕС срещу глобално затопляне, нямаше как да останем с усещането за справедливост при положение, че в света се планира изграждането на нови 700 до 1400 гигавата нови енергийни мощности, които ще бъдат захранвани с въглища.

Само в Китай се планира изграждането на нови близо 600 гигавата въглищни централи, 500 гигавата в Индия, около 36 гигавата в съседна Турция. И те го правят не случайно – енергията добита по този начин е най-евтина, а запасите от въглища в световен мащаб с огромни.

Според една от големите енергийни консултантски компании McIlvaine Company изграждането на тези нови мощности не само ще „навакса“ евентуална редукция на CO2 емисиите, постигнати от ЕС, но и ще ги увеличи в бъдещ план, обезсмисляйки всички лишения, на които са подложени гражданите и фирмите в ЕС.

Предвид гореизложеното, България и целият Европейски съюз трябва да преосмислят политиката, която водят в борбата срещу глобалното затопляне, защото тя в момента е вредна както за потребителите заради нарастването на цените (поради посочените по-горе причини), така и за предприятията,които губят конкурентоспособност спрямо тези, които са извън Европейския съюз и не са притиснати да плащат за въглеродни емисии.

Биогоривата – все по-привлекателни

Източник: http://inews.bg

Ново откритие би могло да направи въглеводорода бутанол (C4H9OH)  по-привлекателен за индустрията, занимаваща се с производството на биогорива. Хао Фенг, изследовател от университета в Илинойс е открил начин да заобиколи трудностите при производството на химикала, които до момента отблъскваха производителите на алтернативни горива.

„Първото предизвикателство пред производството на бутанол е, че над определени концентрации той става токсичен за организмите, които го произвеждат ( в случая бактерията Clostridium pasteurianum и други нейни щамове). Тази токсичност ограничава добивите на бутанол от дадена партида. Втората причина е свързана с високите енергийни разходи за извличането на бутанола от ферментиращата смес. Ние успяхме да решим и двата проблема“, казва се Фенг.

За целта учените създали и тествали успешно специално повърхностно активно или кополимерно вещество. От него те създали микро структури, които улавят и задържат молекулите на бутанола след отделянето му от бактериите. Така количествата на биогоривото във ферментиращата смес оставали ниски и бактериите в нея не загивали от отравяне.

Така процесът, наречен от учените добивна ферментация, увеличил производството на бутанол с над 100 %.
Това обаче далеч не било всичко. След края на ферментацията изследователите приложили допълнителен процес на нагряване на сместа, който им позволил да извлекат получения етанол с три до четири пъти по-малко от нужната до този момент енергия.

Хао Фенг коментира, че производителите на алтернативни горива трябва да преразгледат често пренебрежителното си отношение към бутанола. Според учения това съединение е доста привлекателно, тъй като притежава 30% по-високо енергийно съдържание от етанола, изпарява се при по-ниско налягане, не е толкова летлив и лесно запалим и се смесва добре с бензин.

Биогоривата замърсяват повече от бензина, сочи ново изследване

Източник: http://3e-news.net

Някои биогорива като палмово масло, соя и рапица произвеждат повече емисии от въглероден диоксид отколкото конвенционалните като дизела и бензина, съобщи сайтът Euractiv, позовавайки се на изтекла информация от ЕС. Причината е в „непреките емисии“, които се получават от производството на култури за биогорива и промяната на предназначението на земята.

Говорител на Европейската комисия отказа да коментира документи, които не са публикувани. Представители на енергийната индустрия и на неправителствени организации обаче твърдят, че данните са достоверни и потвърждават резултатите от предишни изследвания. Според един анализатор ако докладът бъде публикуван това ще е краят на индустрията с биогорива.

„Мисля, че науката е доказала ясно, че биогоривата нанасят сериозни вреди на климата, тъй като водят до обезлесяване на места като Югоизточна Азия“, коментира Роби Блейк, говорител на природозащитната организация „Приятели на Земята“.

Промяната на предназначението на земята става, когато се изсичат гори, за да се освободи достатъчно земеделска земя. Неотдавна един доклад прогнозира, че тропическите гори на Малайзия ще бъдат унищожени до края на десетилетието ако производството на палмово масло продължи да се увеличава с досегашните темпове.

Палмовото масло, соята и рапицата отделят значително повече въглероден двуокис на мегаджаул от други култури като царевицата и захарната тръстика :

Палмово масло – 105 гр.
Соя – 103 гр.
Рапица – 95 гр.
Слънчоглед – 86 гр.
Царевица – 43 гр.
Захарна тръстика – 36 гр.
Захарно цвекло – 34 гр.

Първи спад на производството на биогорива в света от 10 години

Източник: http://www.investor.bg

През 2011 г. за първи път от последните 10 години произведените обеми биологично гориво са намалели в световен мащаб, съобщиха от Международната агенция по енергетика, цитирани от ИТАР-ТАСС.

През миналата година дневното производство на биогорива е достигнало 1,819 млн. барела при 1,822 млн. барела през 2010 г.

 

Експерти отбелязват, че основната причина за спада е в прекратяването на действието на системите за субсидиране на горива от растителен произход в САЩ и Бразилия.

 В този ред на мисли анализаторите посочват, че тенденцията за понижаване на производствените обеми ще се запази и дори ще се задълбочи, което на свой ред е в състояние да увеличи търсенето на петрол в световен мащаб през следващите няколко години.

Намаляването на произвежданите обеми биогорива става на фона на криза в друга област на алтернативната енергетика – получаването на енергия от слънчевата светлина.

Заради прекратяването на действието на субсидиите и данъчните облекчения много компании от Европейския съюз и САЩ, работещи в областта на преработване на слънчевата енергия, се разориха през последните 12 месеца.

Бъдещето е в биогоривата, а не в електромобилите

Източник: http://www.standartnews.com

Нова година сюрпризира шофьорите с по-високи цени на горивата, особено на дизела. В същото време пък бензиностанциите имат по-малко от три месеца да сложат измервателните уреди по обектите си и така да се пресече контрабандата и продажбата на некачествени горива. Какви са възможностите и проблемите на бизнеса по тези и други въпроси обясни главният директор на „Инвестиции“ и член на УС на „Петрол“ АД Калоян Кършев.

– Г-н Кършев, какво доведе до скок на дизела от 10 стотинки на литър?

 

– Първо имаме увеличение с 1,5 стотинки заради скока на акциза от 15 лв. на 1000 л. Има повишение и заради увеличението на котировките по европейските пазари. Не на последно място и миналия май, когато премахнахме биодобавката, дизелът поевтиня с около 5 стотинки на литър. Сега биокомпонентата се връща и съответно горивото поскъпва с тези пет стотинки.

– С повишаването на процента на биогоривата ще има ли и скок на цените?

 

– Това зависи и от пазара, дали той ще го позволи. Изхождайки от факта, че биогоривото е по-скъпо от конвенционалното, най-вероятно ще има леко повишение. Например при увеличение на добавката от 5 на 6% цената ще се вдигне с някоя десета част от стотинката.

– А може ли да има поскъпване на горивата догодина поради други причини?

 

– Ако цените на нефта останат същите, горивата ще останат на тези нива. Другото, което може да стане причина за вдигане на цените, е увеличаването на задължителните запаси от нефтопродукти, защото това се калкулира в цената. Но би довело до много леко поскъпване на горивата.

– Добра ли беше идеята за контрол на нефта и горивата от влизането им в страната до продажбата им на бензиностанциите, както и за електронна връзка с данъчните и митниците?

 

– Въвеждането на онлайн връзка между търговските обекти и Националната агенция за приходите беше инициирано от „Петрол“ АД и подкрепено от всички ключови компании в сектора още през далечната 2003 г. Още тогава посочихме, че това е най-важната стъпка за „изсветляване“ на сивия сектор, преустановяване на контрабандния внос и реализация на горива, което на свой ред води до повече приходи в хазната и ясни правила на пазара. Удовлетворени сме, че сегашното правителство не само възприе идеята, но и започна реализацията й. Вече е заявено, че ще има връзка и между Агенция „Митници“ и НАП, и се работи по изграждането й. След това не би трябвало да може да има някакво движение на горива, без те да бъдат проследени. Като се има предвид и фактът, че цистерните вече имат GPS устройства, технически ще има всички предпоставки да няма нелегален пазар на горива. Остава въпросът да се следят внимателно постъпващите данни. Но стореното вече е сериозна стъпка към нормализацията на пазара.

– Срокът за поставянето на измервателните уреди беше ли реалистичен?

 

– Да. Последното изменение на съответната наредба беше прието в средата на 2011 г., а крайният срок е 31 март 2012 г. Срокът е сравнително кратък за компании като нашата със стотици обекти, но за търговците с една или малко повече бензиностанции е абсолютно достатъчен. Ние сме най-потърпевшите, тъй като трябва да направим много обекти. Но сме разчели усилията и инвестиционната си програма. До края на март ще са готови всичките ни обекти.

– Оправдана инвестиция ли е това?

 

– За бизнеса това е разход, за да изпълни изискването на държавата. За държавата това е начин да намали сивия сектор. Когато болшинството от обектите изпълнят изискването, сивият сектор ще намалее съществено, пазарът ще стане по-прозрачен, което е добре и за участниците в него, и за потребителите, и за държавата.

– Какво друго може да направи държавата за бизнеса с търговия с горива?

 

– Заедно с други компании от бранша се опитваме да прокараме една идея за лицензирането на търговците в сектора. Трябва да се знае кой може да търгува с горива, кой на какви критерии трябва да отговаря. А не да има някакви казанчета под път и над път и всеки да може да продава. Доколкото знам, се работи по такъв законопроект.

– Имате предвид лицензиране на собственика на бензиностанцията ли?

 

– Става въпрос за закон за лицензирането на търговията с нефтопродукти. Там се лицензират производителите, складодържателите, търговците на едро и дребно, всички по веригата, както и на какви условия трябва да отговарят, включително финансови и технически, които пък са най-важните.

– При такова лицензиране възможно ли е да се стигне до затваряне на бензиностанции, които не са част от вериги?

 

– Няма неизпълними изисквания. Ако се поставят съответните измервателни уреди, фискални системи, резервоари, ако отговарят на изискванията на законите – няма как да не получат лиценз.

– Каква ще е ползата за потребителите от въвеждането на такива мерки?

 

– Няма да се продават нискокачествени горива. В момента хората зареждат в големите вериги, защото са сигурни в качеството. Може да са закъсали, но не искат да спрат на никому неизвестна бензиностанция, защото не знаят какво ще сипят в резервоара. Когато започне да работи цялостно системата и да се следи пътят на горивото, тогава ще е гарантирано и качеството.

– Какво прави „Петрол“, за да гарантира качество на продаваните продукти?

 

– „Петрол“ следва най-добрите световни практики и стандарти по отношение на гаранциите за качество на горивата и нефтопродуктите. Най-важното нещо е контролът. Ние продаваме вносни горива и още от влизането им в страната те се изследват в специална лаборатория. Нашият доставчик „Нафтекс Петрол“ издава декларация за съответствие. Периодично наши специалисти пък взимат проби от различните бензиностанции, носят ги за анализ в лабораториите, за да гарантираме качеството за нашите клиенти. Имаме отлична лаборатория във Варна, тя е акредитирана и се ползва от всички компании на българския пазар. Цистерните ни са снабдени с GPS, следим всяко спиране, отваряне на капаци и др. и така знаем какво се е случило навсякъде по веригата.

– Докъде стигна въвеждането на биогоривата на нашия пазар?

 

– Проблемите до голяма степен вече са изчистени. Особено след въвеждането на новия Закон за енергията от възобновяеми източници, в който категорично и ясно е дефинирано, че от 1 януари всички дизелови горива трябва да имат 5% биодизел. От средата на годината започва да се добавя и 2% биоетанол в бензините. Тук се появява основната трудност. Бензинът, в който се добавя биоетанол, е малко по-специален, той не е готов за употреба, а става такъв след смесването му с биогоривото. Преди законът забраняваше производството на такъв бензин, но вече това е изчистено. Коригиран е и европейският стандарт.

– Много шофьори се притесняват, че биогоривата ще повредят колите им. Имат ли основание за това?

 

– Не. Появява се един проблем, специално при биодизела, с по-старите автомобили, които не са пригодени да работят с такова гориво. При тях протичат уплътненията. При по-новите няма проблем. Той обаче важи и за колонките на бензиностанциите. Тези с по-стари гумени уплътнения ще трябва да ги заменят с тефлонови. Същото важи и за по-стари дизелови коли.

– При бензиновите двигатели съществува ли такъв проблем?

 

– Няма. Единственото нещо, което може да се случи, е от наличието на попаднала по някакъв начин в резервоара влага или вода. Биоетанолът и биодизелът имат свойството да разтварят водата в себе си. Така тя се държи разпръсната в обема на горивото и може да стигне до дюзите на двигателя. Проблемът би се появил само в първите едно-две зареждания, докато водата от дъното на резервоара се обере.

– Кога ще караме с по-голямо количество биогориво в бензина и дизела?

 

– В закона е разписано това да стане след 2016 г.

– С развитието на технологията биогоривата ще станат ли по-евтини?

 

– Да. В Европа има две фабрики, които произвеждат ЕТБЕ (етил третичен бутил етер) от биоетанол. Най-лесно е добавянето на ЕТБЕ в бензините, отколкото на чист биоетанол. Ако производителите станат повече, съответно може да падне и цената заради конкуренцията.

– Българските търговци и в частност „Петрол“ родни производители на биогориво ли ползват?

 

– Ние купуваме биодизел от Македония и от Русе. В българската фабрика го правят от слънчоглед, а в македонската – от рапица. Слънчогледът има малко по-особени нискотемпературни свойства, докато рапицата, от която се прави и почти навсякъде в Европа, подобрява качествата на биоетанола от слънчоглед. Смесваме ги и след това ги добавяме към конвенционалния дизел.

– Темата за електромобилите става все по-актуална. Възможно ли е да се случи идеята по бензиностанциите да се появят зарядни станции?

 

– Не сме обсъждали все още подобна идея. Аз съм малко скептично настроен относно развитието на електромобилите. Те нямат въглеродни емисии, но пък има такива при производството на необходимия им ток. Да не се окаже така, че заради това електромобилите няма да могат да се развият. А и цената им е много висока в момента.

Нарастват площите с рапица в национален мащаб

Източник: http://biofuels.bg

Рапицата се оказва една от най-перспективните и атрактивни полски култури през последните години. В национален мащаб при нея се отчита драстично нарастване на площите – от 50–60 хиляди декара преди десетина години до 2 млн. 300 хил. дка през 2011 г. Специалистите от семенарските компании прогнозират, че през есента ще се заложат до 2 млн. 500 хил. дка с маслодайната култура.

Чувствително нарастване на площите с рапица се отчита и в Добричка област. Преди 7–8 години производителите са залагали най-много 50 хиляди декара в цялата област, сега посевите са шест пъти повече. През настоящата кампания по прибирането на реколтата фермерите пожънаха в Добруджа 320 хиляди декара с рапица при среден добив от 253 кг от декар. През лятото на 2010 г. площите бяха с 60 хиляди декара по-малко, т.е. 261 хиляди декара. А само преди две години декарите с маслодайна рапица в областта са възлизали едва на 160 хиляди, т.е. два пъти по-малко от площите сега. С тези темпове на нарастване на посевите има опасност от нарушаване на сеитбооборота и неспазване на технологията, коментират експерти от фирма „Еуралис”. Апелът им е фермерите да подходят с професионализъм и отговорност при залагането на рапичната култура и да спазват технологията при отглеждането й.

Проблемите по отглеждането на рапицата бяха обсъдени в Добрич на Трети национален семинар, посветен на рапицата. Форумът беше организиран от фирма „Еуралис семена”, съвместно с партньорите й от БАСФ и „Екофол” АД. Докато преди 12 години у нас бяха засети едва 50–60 хиляди декара с тази култура, то сега площите достигат 2 млн. 300 хил. дка. Над 800 хиляди декара (т.е. една трета) е делът на „Еуралис семена”, заяви при откриването на форума Светлана Йорданова, търговски мениджър на фирмата. Прогнозите на семенарската компания са, че през идващия селскостопански сезон посевите с рапица ще нараснат поне с 200 хиляди декара.

Една от причините за интереса на фермерите към тази култура е добрата й пазарна цена. Разходите по производството на рапица възлизат на 100–120 лв. на декар. При цена от над 800 лева за тон зърно и добив от 300 кг от декар, стопаните реализират печалба от 120 лв. на декар. При по-високи добиви съответно нараства и печалбата. Друга причина за завишаване на площите е изискването на ЕС за покриване на квотите за производство на биогорива в страните членки. За тази цел в европейски мащаб са необходими 70 млн. дка с рапица. Възможно нарастване на площите с маслодайната култура на този етап има в България и Румъния, затова погледите на европейците са насочени към Балканите.

Одобриха първите европейски схеми за устойчиво производство на биогорива

Източник: http://biofuels.bg

Европейската комисия призна седем доброволни схеми за устойчивост при производството на биогорива. Това са ISCC, Bonsucro EU, RTRS EU RED, RSB EU RED, 2BSvs, RSBA и Greenergy, които стават признати в 27-те страни членки на ЕС.

Биогоривата могат да представляват екологосъобразен заместител на фосилните горива. Необходимо е обаче да се предотврати превръщането на тропически гори и богати на въглерод торфища в плантации за маслени палми и захарна тръстика, посочиха от комисията.

Също така трябва да се гарантира, че използваните в ЕС биогорива осигуряват реални намаления на емисиите на парникови газове в сравнение с фосилните горива. За тази цел е необходимо устойчивостта при производството на биогорива да се контролира – от страните членки или посредством доброволни схеми, одобрени от Европейската комисия.

„Формулирахме най-високите в света стандарти за устойчиво развитие при този вид производство. Признатите днес на европейско равнище схеми представляват добър пример за прозрачни и надеждни системи, осигуряващи спазването на тези високи стандарти“, заяви комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер.

За да могат да получават държавна подкрепа и да се отчитат в рамките на изпълнението на задължителните национални цели в областта на възобновяемата енергия, използваните в ЕС биогорива – независимо дали са местно производство или са вносни – трябва да отговарят на критериите за устойчиво развито производство. Целта на тези критерии е да се предотврати превръщането на райони с високи въглеродни запаси и висока степен на биоразнообразие в селскостопански площи за отглеждане на суровини за биогорива.

Това на практика означава, че ако биогоривата са произведени от селскостопански култури, отгледани на земи, които преди са представлявали дъждовни гори или естествени пасища с уникална екосистема, производството на тези биогорива не може да се смята за устойчиво развито.

Освен това е необходимо сумарните емисии на парникови газове от цялата верига на производството им да бъдат с поне 35 % по-малки в сравнение с емисиите от заместваните фосилни горива. Този праг в бъдеще ще се увеличава.

Европейският съюз си е поставил целта до 2020 г. да бъде постигнат дял на възобновяемата енергия в транспортното енергопотребление, възлизащ на минимум 10%.

Производителите на биогорива имат възможност за избор как да доказват спазването на тези изисквания за устойчиво развито производство – чрез национални схеми, или като се присъединят към някоя призната от Европейската комисия доброволна схема.

Признати схеми за устойчиво производство на биогорива в ЕС:

ISCC – германска схема, финансирана от държавата, обхващаща всички видове биогорива;
Bonsucro EU – инициатива на принципа на кръглата маса, отнасяща се за биогоривата, произведени от захарна тръстика, главно с бразилски произход);
RTRS EU RED – инициатива на принципа на кръглата маса, отнасяща се за биогоривата, произведени от соя, главно с бразилски и аржентински произход;
RSB EU RED – инициатива на принципа на кръглата маса, обхващаща всички видове биогорива;
2BSvs – френска отраслова схема, обхващаща всички видове биогорива;
RSBA – отраслова схема на корпорацията Abengoa, обхващаща нейната верига на доставки;
Greenergy – отраслова схема на дружеството Greenergy, обхващаща етанол, произвеждан от захарна тръстика с бразилски произход.