МАЕ: Ирак ще стане следващата петролна сила

Производството на петрол в Ирак ще се удвои до края на десетилетието, а до 2030 г. страната ще бъде вторият най-голям износител в света след Саудитска Арабия, се казва в анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитиран от Financial times.

Баланс на силите

Фатих Бирол, главен икономист на МАЕ, заявява пред медията, че производството на петрол в Ирак ще бъде от „решаващо значение за здравето на световната икономика“. Той смята, че Ирак може да състави 45% от очаквания ръст в световните доставки на петрол през сегашното десетилетие. Ако прогнозата на агенцията е правилна, скокът на предлагането на Ирак може да има трайни последици за петролната геополитика и дори драматично да промени баланса на силите в рамките на ОПЕК, групата на страните производителки. Ирак ще изпревари Иран и Венецуела, за да стане вторият най-влиятелен член на картела след Саудитска Арабия.

Газ и спирачки

Десетилетия на конфликти и международни санкции причиниха хаос в иракската петролна индустрия. През последните няколко години обаче се наблюдава своеобразен ренесанс. Багдад има подписани договори с редица международни петролни компании като BP и Royal Dutch Shell, за да повиши производството в някои от най-големите си нефтени находища. Износът на страната е нараснал до 2.6 млн. барела на ден през септември, което е най-високата стойност за повече от три десетилетия. Възможно е обаче прогресът в сектора да бъде затруднен, ако не бъде приет законът за въглеводородите, който да регулира индустрията и да реши спора за нефтени полета между Ирак и Кюрдистан.

С 15 долара повече

Сценарият на МАЕ предвижда Ирак да удвои износа си до 6.1 млн. барела на ден до 2020 г. и да събере 200 млрд. долара на година средно приходи от износ до 2035. „Страната ще се превърне в изключителен източник на влияние и власт след 20 години“, каза Бирол. Ирак би постигнал брутния вътрешен продукт в размер на този на Саудитска Арабия днес. Той предупреди, че това може да се случи само ако въглеводородният закон бъде приет. „В непосредствен интерес на всички в страната е да има споразумение за управлението на въглеводороди и споделяне на приходите“, допълни той.
Световните пазари може да понесат тежки последици, ако ръстът на добива в Ирак се забави. Според Бирол пазарите ще страдат от недостиг на доставките и нестабилни цени, които може да стигнат 140 долара през 2035 г. Това е с 15 долара повече, ако законовите реформи се случат навреме и сценарият се развие по очакванията на МАЕ.