Премиерът Бойко Борисов: Проектът „Бургас – Александруполис” не стои на дневен ред за реализиране от българското правителство

Източник: http://focus-news.net

София. Проектът „Бургас – Александруполис” не стои на дневен ред за реализиране от българското правителство. Това каза на парламентарния контрол премиерът Бойко Борисов на въпрос за положителната оценка на МОСВ за ОВОС за петролопровода, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Позицията на министър-председателя остава без промяна. Проектът за изграждане на петролопровода „Бургас – Александруполис” трябва да има безспорни доказателства за ползите му за страната, за да се пристъпи към изграждането му той трябва да е безопасен. Доказателства за такава безопасност към момента няма предоставени.
Ангажиментът за изграждане на петролопровода „Бургас – Александруполис” е поет през 2007 г. В момента се прави анализ на двата възможни модела за финансиране на проекта, паралелно, от българска и руска страна. Техните заключения трябва да кажат – колко изгоден е проектът.

Реклами

Петролът не се задържа дълго над 100 долара за барел

Източник: http://inews.bg/

Лекият суров петрол не се задържа дълго време над 100 долара, тъй като страховете на пазарите, че кризата в еврозоната ще свали потреблението, все още не се успокояват, пише Bloomberg.

В електронната неприсъствена сесия на борсата в Ню Йорк контрактите за декември поевтиняха с 81 цента до 98,01 долара за барел. В азиатската сесия суровината се търгуваше за 98,70 долара за барел. Вчера вечерта лекият суров петрол поевтиня с 3,77 долара до 98,82 долара за барел – най-ниското ниво през седмицата. Срокът за търговия на декемврийските контракти изтича днес (18.11.11), а все по-активно търгуващите се контракти за януари вървят при цена от 98,82 долара за барел.

Според проучване на Bloomberg през следващата седмица лекият суров петрол ще поевтинее.

В Лондон сортът „Брент“ поскъпна с 22 цента до 108,44 долара за барел. Преди едно денонощие обаче „Брент“-ът се търгуваше за 110,58 долара за барел. Разликата в цената с лекия суров петрол е 9,62 долара за барел.

„Газпром“ стана най-големият инвеститор в енергийния сектор

Източник: http://www.capital.bg

Руският държавен газов монополист „Газпром“ е станал най-големият инвеститор в енергийния сектор за тази година с вложения за 51.08 млрд. долара. Досега лидер беше бразилската Petrobras, чиято инвестиционна програма за 2011 – 2015 г. е на стойност 224.7 млрд. долара, или по 45 млрд. долара годишно, съобщават руските медии.

Цялата програма

През септември съветът на директорите на руската компания одобри инвестиционна програма на стойност 1.28 трлн. рубли, или 41.4 млрд. долара. В нея обаче не са били включени вложенията на дъщерните дружества. Като се прибавят и планираните суми от „Газпром нефт“ и енергийните дъщерни дружества на концерна, общата сума за тази година достига 1.57 трлн. рубли, или 51.08 млрд. долара.

„Газпром“ разкри пълната си инвестиционна програма в меморандума, изготвен във връзка с емисията еврооблигации на дъщерното дружество Gaz Capital SA на борсата в Ирландия.

Бързи темпове

Инвестициите на държавния газов монополист растат с бързи темпове. През миналата година бяха заложени 905.2 млрд. рубли, но те реално бяха надвишени и за първи път беше преминат прагът от 1 трлн. рубли. Тези дни стана ясно, че компанията е в процес на купуване на бензиностанции и в България чрез поделението си „Газпром нефт“, което е собственик на сръбската Naftna Industrija Srbije (NIS).

Заложената през тази година инвестиционната програма на „Газпром нефт“ е за 174 млрд. рубли, отбелязва „Газпром“ в меморандума, без да дава подробности за вложенията на дъщерното си дружество.

Компанията не разкрива детайли и относно цялостната си инвестиционна стратегия. От меморандума обаче става ясно, че основните вложения ще бъдат направени в ямалските проекти. През следващите години те трябва да компенсират намаляващия добив от трите западносибирски находища – Медвежкото, Ямбургското и Уренгойското. До 2020 г. се предвижда полуостровът да осигурява 20-30% от добивите на „Газпром“.

Емисия

Междувременно стана ясно, че люксембургската дъщерна компания на „Газпром“ Gaz Capital SA е емитирала два транша еврооблигации за общо 1.6 млрд. долара на Ирландската фондова борса. Привлечените средства ще бъдат използвани за общи корпоративни цели.

Първият транш е за 5-годишни облигации на стойност 1 млрд. долара и доходност 4.95% на година. Падежът е 23 май 2016 г. Вторият транш е за 600 млн. долара със срок 10 години и доходност 5.999%. Той трябва да бъде погасен на 23 януари 2021 г. Емисията е организирана от BNP Paribas и J.P.Morgan с помощта на ИФК „Метрополь“.

Само една „верига“ има сред придобитите от „НИС Петрол“ бензиностанции

Източник: http://www.capital.bg

Само една компания от тези, които сръбското поделение на „Газпром нефт“ NIS купува у нас, може да претендира, че е „верига от бензиностанции“. Комисията за защита на конкуренцията обяви в сряда списък от 4 компании и две физически лица, които ще проверява дали ще се създаде концентрация на собственост след придобиването им от българското дъщерно дружество на NIS – „НИС Петрол“.

Лидерът

Компанията „Б плюс“ разполага с две бензиностанции в София, едната в района на Слатина, а другата на „Цариградско шосе“, на изхода за Горубляне. Това е и дружеството, което отчита най-голям оборот за миналата година (виж таблицата). И шестте дружества обаче са в сферата на малките играчи на пазара на горива, като три от тях са разположени на ключови артерии по границите на България – Видин, Калотина, Харманли.

Именно на пътя към границата с Турция е разположен обектът на „Тим ойл“. Единствената бензиностанция на компанията обаче за момента е брандирана под марката на Shell, показва справка в сайтовете на двете дружества. Това очевидно ще е и първият сблъсък за обекти между навлизащата нова верига и сегашните участници на пазара у нас. Обектът е втори по продажби в групата на първите покупки на „НИС Петрол“.

Сделката

Един-единствен е обектът и на „Герия“, която разполага с бензиностанция във Видин. „Стигнахме до разумно предложение и се договорихме“, обясни пред „Капитал Daily“ собственикът на „Герия“ Людмил Петров. По думите му контактът между него и NIS е направен от българската адвокатска кантора, наета от сръбската компания за проучване на потенциалните подходящи обекти.

„Инициативата за продажбата беше от страната на „НИС Петрол“ и вече имаме подписан меморандум“, обясни Петров.

По думите му навлизането на още един агресивен играч на пазара ще принуди големите вериги допълнително да настроят маркетинга си към „кражба“ на клиенти и това затваря окончателно вратата за малките участници. „Въпреки че имат рафинерия, не вярвам те да започнат да внасят цялото гориво от Сърбия, която е и страна извън Европейския съюз.

Друга руска компания – „Лукойл“, има бензиностанции в Сърбия, където NIS има база, а „Лукойл“ има рафинерия у нас, където NIS ще имат само търговски обекти. Затова някои от по-старите играчи на пазара не изключват двата руски гиганта да намерят форма на сътрудничество.

Трайков: Гръцката връзка поставя началото на Южния газов коридор

Източник: http://www.publics.bg
 
 
Стратегическата цел на България е отварянето на Южния газов коридор. В този смисъл междусистемната връзка с Гърция, която ще бъде в експлоатация в края на 2013 г., е първата реална част от Южния газов коридор, по който ще се доставя каспийски газ от Азия за Европа. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков пред участниците в Черноморския енергиен и икономически форум в Истанбул. В изказването си Трайков подчерта решаващото значение за България на европейските газови коридори, които могат да осигурят диверсификация на газовите доставки за страната и региона. По време на форума бе обсъдена и възможността за продължаване на интерконектора до северното егейско крайбрежие и връзката му с бъдещ терминал за втечнен газ там.
 
Както знаете, ние получаваме газ само чрез една тръба – от Русия, и активно търсим възможности за промяна на тази ситуация, каза министър Трайков пред участниците във форума. Работата на правителството за изграждане на междусистемни връзки със съседните държави е съществена част от тези усилия, които ще допринесат за превръщането на перспективата за алтернативни доставки на газ за Европа в реална възможност. Вече сме много близо до този момент, изтъкна министър Трайков. По неговите думи, през следващите две-три години, с финансовата подкрепа на европейските структурни фондове, България ще завърши интерконекторните връзки. Това е част от регионалната газова инфраструктура, която осигурява на практика пазарна интеграция на тази част от Европа, подчерта министърът.  
 
В този контекст е особено важен и проектът на Азербайджанския газов консорциум Шах Дениз, каза министър Трайков пред форума. Той подкрепи проекта като важен фактор за диверсификация на газовите доставки в Европа. Международната общност в момента води дебати за допълнителни рестриктивни мерки срещу Иран, от които може да бъде засегнат и консорциумът Шах Дениз заради участието в него на Иранската национална газова компания. 
 
Като част от Европейския съюз България се присъединява към Третия либерализационен пакет и идеята за осигуряване на равен достъп до пазара за всички възможности за газови доставки. Изграждането на енергийната инфраструктура ще открие и атрактивни инвестиционни възможности, подчерта министър Трайков. 
 
Той говори и за перспективите за търсене и проучване на шистов газ в България като възможност за диверсификация на енергийните доставки. Имаме причини да се надяваме, че разполагаме с достатъчни количества шистов газ, които ще съдействат за енергийната ни независимост. Вече имаше конкурс, който бе спечелен от „Шеврон“. Преди да започнем да добиваме, ще бъдем изключително внимателни по отношение на екологичното въздействие – това е и желанието на българското общество, подчерта министър Трайков.
 
В рамките на форума министър Трайков обсъди с партньорите си от региона всички важни газови проекти за България. Той разговаря с гръцкия министър на околната среда, енергетиката и климатичните промени Георгиус Папаконстантину за възможността да бъде построен терминал за втечнен газ на северното егейско крайбрежие на страната. То може да служи като регионален терминал за Гърция, България, Румъния и Сърбия. Работата по междусистемната връзка с Турция бе тема на разговора на министър Трайков с турския министър на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз. Министър Трайков разговаря и с президента на Азербайджанската нефтена и газова компания Ровнаг Абдулаев.