Разширява се базата на електромобилността

Източник: http://money.bg

Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ) разширява упорито базата на електромобилността в България. Тази седмица към общините, които вече имат споразумение за взаимодействие с клъстера в тази сфера, се прибави и Русе. Със споразумението се конкретизират редица начинания, по които ИКЕМ постигна през юни договореност за общи действия със Сдружението на общините (НСОРБ).

Акцент в това сътрудничество засега се поставя върху разработването на примерен проект за „зелено“ развитие на средноголям град. Безспорно на първо място това предполага създаване на схема на градския транспорт с по-малко емисии на СО2. И за да я подпомогнат, някои от членовете на клъстера биха могли да окажат безвъзмездна помощ при изграждането на пилотна инфраструктура за зареждане с ток на електромобилите.

 Такъв проект, от друга страна, би следвало да набележи и различни стимули за физическите и юридическите лица, които се ориентират към нисковъглеродни превозни средства. Трето, но не и последно, ще се стимулират „зелените“ или нисковъглеродни производства и стопански дейности, които плюс това създават и високотехнологични работни места. Все в тази връзка се проектира и създаването на „зелен“ фонд, който да подкрепя процесите в сферата на електромобилността. В Русе специално, където Техническият университет издаде преди месец първия учебник „Електромобили“ и вече има дисциплина по тази тема, ще се търсят и стратегически инвеститори за коопериране с местни фирми.

 Миналия месец ИКЕМ се споразумя пък с Националния център за териториално развитие (НЦТР) за разработване на практическа формула, която с промени само в подзаконовата уредба да даде алгоритъм за изграждане на зарядната инфраструктура в отделен град. Така колонките за зареждане на колите с ток до домовете и офисите, на паркинги и стоянки за таксита скоро ще станат част от ландшафта на модерния град, както са автоматите за кафе и вода, банкоматите, автоматите за таксуване по паркингите и изнесените извън домовете електромери. Това вече е действителност в Амстердам, Лондон, Лисабон, Ел Ей и др., скоро ще се случи и у нас.

 Представител на ИКЕМ участва и в работната група, която подготвя стимули и промени в законодателството, които да тласнат по-бързо напред процесите в електромобилността.

Шистовият газ: инвестиция в зелено или в пустиня

Източник: http://biofuels.bg

Шистовият газ може да направи България просперираща държава или да я превърне в лунен кратер – първото мнение е на енергетиците, а второто – на еколозите. За пореден път страната ни е изправена пред дилемата – страхотна инвестиция и екологични проблеми или запазване на природното богатство на страната. Възможно ли е да се постигне баланс?

Добиването на шистов газ в България ще осигури намаление на цената на конвенционалното синьо гориво и конкуренция на енергийния пазар, а от това ще спечелят и бизнесът, и потребителите – това е една от двете крайни позиции по темата „да добиваме ли шистов газ в България”. Един от нейните защитници е Христо Казанджиев, консултант по природни ресурси и концесии.

По думите му с добиването на шистов газ у нас цената на синьото гориво може да поевтинее до 25 и дори 30 на сто. „В края на краищата на пазара навлизат нови пазарни субекти, те се стремят да завоюват пазарни позиции. Всяка компания има собствена ценова политика, за да навлезе на пазара тя може да предостави по-ниски цени”, коментира експертът.

Според Казанджиев добиването на шистов газ е бъдещето и то ще се случи в света с или без нас. „Ако не се възползваме от тази възможност, ще бъде много глупаво”, допълни консултантът по природни ресурси и концесии.

Другото мнение – на еколозите е точно противоположно. Според тях добиването на шистов газ може да донесе огромни екологични проблеми на страната ни. Според Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика, все още не е доказано, че няма връзка между земетресенията и добива на шистов газ.

По-голям е проблемът със замърсяването на водата, който има два аспекта. Единият е със замърсяването на подпочвените води. В Добруджа главно се вади вода от подземни източници, от кладенци, коментира Ковачев. „В Щатите е добиван шистов газ и токова замърсяване е документирано, не виждам какво повече да се каже по този въпрос”, каза Петко Ковачев.

Другият проблем, свързан с използването на вода, е, че за да се направи един „удар” със сонда, отива огромно количество вода – между 7 и 34 млн. литра, а една сонда се използва до десет пъти. „Човек сам може да направи сметката. Теренът ще се превърне в лунен пейзаж”, коментира Ковачев.

Според американската компания „Шеврон” залежите на шистов газ край Нови пазар са между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра. С договор компанията ще влее 30 млн. евро в държавния бюджет, за да може да направи проучванията и след това евентуално да получи концесията. Според неотдавна представено мнение на икономическия министър – 1 трилион кубически метра газ представлява потреблението на България за 300 години. В близост до Нови пазар може би има още две находища. „Това означава житницата на България да остане без вода”, коментира Петко Ковачев.

По думите му има това находище представлява около 4 % от територията на България. „Говори се, че има още пет такива. Ако всяко е по 4 %, това означава шест (бел.ред. заедно с Нови пазар) по четири процента – 24 % от страната ни”, обясни Ковачев. Според него това означава, че близо една пета от България може да стане пустиня, ако се намери шистов газ.

Опасно ли е проучването и добиването на шистов газ според геолозите? Проф. Васил Балинов, ръководител на лабораторията за проучване на енергийните георесурси в Минно-геоложкия университет, е категоричен, че проучванията трябва да се направят. Само от тях пораженията ще бъдат минимални, а рисковете за околната среда са почти никакви.

„Почти” никакви означава, че все пак има технологичен риск, но това се отнася не само до залежите на шистов газ, а на какъвто и да е природен ресурс – злато, руда, коментира геологът. Той бе категоричен, че рискове от земетресение не съществуват дори и при добив на шистов газ, но призна, че все пак има вероятност от „изтичания на газ” и на остатъчни количества реагенти във водата. Рискът и тук е минимален, категоричен бе проф. Балинов.

Със сигурност въпросът дали у нас да се разреши добив на шистов газ не може да получи едностранчив отговор, но да се надяваме, че решението на казуса ще бъде балансирано, а не водено от защитата на едни или други лобита.