Трайков притиска Русия да смъкне цената на газа

Източник: http://frognews.bg

България ще поиска от Русия да договорят по-ниски цени на природния газ. Това заяви енергийният министър Трайчо Трайков, цитиран от monew.bg.

Министър Трайков участва в международна студентска научна конференция „ЕС 2020″ в УНСС, за която закъсня поради дълъг разговор с руските ни партньори относно енергийните проблеми на България.

Той посочи също, че България ще изчака в близките няколко дни официалната позиция на Сърбия и Хърватия  за АЕЦ „Белене“ , за което премиерът Борисов им  даде срок до събота да решат дали ще участват, след като от Белград анонсираха, че обмислят да поискат 5 % от бъдещата АЕЦ.

Икономическият министър каза още, че 90% от българските компании са оплакват, че трябва наново да обучават завършилите висшисти, които започват работа при тях.

Именно затова на България са необходими добре подготвени специалисти, които да могат да прилагат своите знания в полза на родната икономика, коментира Трайков.

Относно целта на международната конференция той посочи, че прогнозирането е нещо изключително трудно и даде пример със свое есе, което написал, когато бил във втори клас. То е със заглавие „Писмо до другарчето от 2000 година“.

„В него съм познал някои неща като например, че с помощта на химикалка ще мога да си уреждам среща под Айфеловата кула, но пък не съм познал, че комунистическата революция ще победи в Сан Салвадор“, подчерта Трайков.

Министърът посочи още, че се работи по проект за закон за иновациите, който има за основна цел през 2020 г. 1,5% от БВП да отиват за иновации. Сега този процент е доста по-малък и е в рамките на 0,3 – 0,5 на сто от БВП, уточни икономическият министър.

Средно в ЕС 45% от добавената стойност се създава с помощта на иновациите. В същото време у нас този процент е едва 25 на сто. Именно заради това е наложително да приемем нов закон в сферата на иновациите, каза в заключение министър Трайков.

Енергийна ефективност и опазване на околната среда

Източник: Money.bg, Евростат

Устойчивото развитие и конкурентоспособността на икономиката изискват  повишаване на ефективността на възпроизводствения процес (производство,  пренос, разпределение, крайно потребление) във всички отрасли и особено в енергетиката като основен народностопански отрасъл. В тази насока действат Законът за енергийната ефективност и извършените изменения и допълнения към него. Те създават

правната основа на политиката за енергийна ефективност у нас

която е в контекста на енергийната политика на Европейския съюз. Във връзка със Закона за енергийната ефективност е необходимо, от една страна, изготвянето на тригодишни Планове за действие по енергийна ефективност и извършване на мониторинг за тяхното изпълнение и от друга страна,  разработването на Програми за въвеждане на мерки по енергийна ефективност и координация между отделните ведомства по прилагане на тези мерки. Разработени са национални дългосрочни и краткосрочни програми по енергийна ефективност, приети от Министерския съвет, като например: 

  • Национална краткосрочна програма за енергийна ефективност 2005-2007 г., приета от МС на 15.12.2005 г.;
  • Целева програма за енергийна ефективност за 2006 и 2007 г.;
  • Национална дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г., приета от МС (04.07.2005 г.) и насочена за намаляване на енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт на ниво крайно потребление;
  • Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) за периода 2005-2015 г.;
  • Програма за повишаване на енергийната ефективност в транспорта;
  • Национална стратегия за финансиране изолацията на сградите за периода 2005-2020 г., приета от МС на 14.07.2005 година.

През 2008 г. е приет Законът за енергийна ефективност на сградите, който е в отговор на Директивата на ЕС за ефективно използване на енергията в сградите и сигурност на доставката й с цел повишаване комфорта на работа и живот на хората[1]. Обикновено старите сгради потребяват от 240 до 300 кWh/кв.м енергия годишно, съвременните сгради – между 100 и 150 кWh/кв.м годишно, нискоенергийните сгради – между 40 и 50 кWh/кв.м годишно, а „пасивните“ сгради – по-малко от 15 кWh/кв.м годишно и затова се наричат „пасивни“.

Енергийната ефективност при тях се постига чрез конвенционални мерки като изолация, остъкляване на фасадите, използване на иновативни ВЕИ технологии и др. За част от инвестициите при изграждането на тези сгради може да се кандидатства с проект по еврофондовете. Има и програми, действащи в тази насока като например, програмата „Intelligent Energy Europe“, за реализирането на която Европейската комисия е отпуснала огромни средства. Следователно, ако се вземат мерки за постигане на по-добра изолация на сградите е възможно да се постигне енергоспестяване от порядъка на 20 % за жилищните и около 30 % за административните сгради.

Енергетиката е най-големият замърсител на природата

– делът й в общите емисии парникови газове у нас нараства от 71 % през 1988 г. (приемането на Протокола от Киото) до над 75 % през последните години. Ето защо, едно от основните изисквания при повишаване на енергийната ефективност е тя да  съдейства за опазването на околната среда. Последното е обект на международни задължения и Директиви на Европейската комисия като: Директива 1993/76/ЕС за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид чрез прилагане на енергоефективни мерки; Директива 1996/61/ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването; Директива 2001/77/ЕС за ВЕИ; Директива 2001/80/ЕС за ограничаване на емисиите на определени замърсители в атмосферата от горивни инсталации; Директива 2003/30/ЕС за насърчаване използването на биогорива или други ВЕИ в транспорта; Директива 2003/87/ЕС за създаване на Схема за търговия с емисионни квоти и др.

България като член на ЕС на 1 януари 2007 г. въведе Европейската схема за търговия с квоти на емисии парникови газове (European Union Emission Trading Scheme), която се базира на Директива 2003/87/ЕС. Търгуваните на нея инструменти са разрешителни от ЕС за емитиране на парникови газове (EU Emission Allowances), сертификати за редуцирани емисии (Certified Emission Reduction), единици редуцирани емисии (Emission Reduction Units) и т.нар. предписани емисионни единици (Assigned Amount Units). По силата на приетата у нас Наредба за реда и начина на издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии парникови газове, участниците в Европейската схема за търговия с квоти (ЕСТЕ), които не направят заявка за емисиите им парникови газове до определен срок, трябва да купуват необходимите им квоти[2]. Първоначално България определи като необходими 67.64 млн. квоти за периода 2008-2012 година. Европейската комисия редуцира този размер с около 37 % с аргумента, че не е определен точно. При създалата се ситуация се налага страната ни да купува квоти от други държави, особено след затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, което е причина за използването на централи, работещи с въглища. На 21 април 2010 г. България  получи одобрение на Националния план за разпределение на квоти. Няколко седмици след това обаче стана ясно, че страната ни губи акредитацията си за участие на въглеродните пазари вследствие несъобразяване с предприсаните й препоръки за изпълнение.

Има още